Решение № 13066 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 539/2016 г.

Решение № 13066 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 539/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., чрез неговия пълномощник срещу решение № 86/18.11.2015 г. по адм. д. № 82/2015 г. на Административен съд Г. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът - "М." ООД, гр. Г., чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Г. е образувано по жалба на "М." ООД срещу решение 32-61886/07.04.2015 г. на началника на М. С., с което са определени нови размери на дължимите държавните вземания, съобразно които следва да се доплатят следните суми: антидъмпингово мито в размер на 33 393,53 лева и задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 6 678,71 лева. Съдът е приел, че оспорения акт е незаконосъобразен, тъй като административният орган не е представил доказателства, че внесените стоки са с произход Китай, а не Тайван, основавайки се единствено на доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. С ЕАД№ 14BG004301H0018062/29.09.2014 г. "М." ООД е декларирало за поставяне под режим "допускане за свободно обръщение" на необщностни стоки, описани в кл. 31 на ЕАД като "метрични винтове" 3 128 400 броя, опаковани в 1 242 кашона. Декларираната държава на произход е Тайван, а изпращач на стоките е "SHIAU YOUNG INDUSTRY CO", TW. В съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, но доказателства, че процесната стока, декларирана с цитирания ЕАД е с произход Китай, не са представени, а представеният сертификат за произход сочи такъв от Тайван. В констатациите на доклада на ОЛАФ, Анекс 7.2. по отношение на дружеството е посочена стока с различно тегло, количество и различен доставчик. Също така, като съконтрахент в таблицата е посочено друго дружество - "FORTUNE RAINBOW CO" LTD, и друг получател на стоката, а не "М." ООД. В случая съвпадението е само по отношение номера на контейнера. По делото няма доказателства - първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, от които да е видно, че вносът на процесните стоки е осъществен с участието на тази фирма. От представените документи е видно, че дружеството "М." ООД гр. Г. е получател на стоки, изпратени от Тайван, с изпращач "SHIAU YOUNG INDUSTRY CO", TW. Касаторът не е установил връзка между различно посочените като изпращач дружества и различно посочените получатели. В националното ни законодателство единствено в НПК- чл. 127 е уредено, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства, но разглеждания казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 от същия препраща към ГПК. Следователно е налице пропуск от страна на законодателя по отношение на тези писмени доказателства и за това следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и в чл. 9 "Доклад при разследване и действия след разследването" от същия е регламентирано, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите - членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 6 февруари 2007 г. по дело T-23/03 (CAS SpA срещу Комисията на Европейските общности). За това и следва да се приеме, че докладът е доказателство от групата на официални писмени документи, освен въз основа на прякото приложение на цитирания регламент, така и на осн. чл. 179 от ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се съдебно-административно производство. Следователно докладът на OLAF като изготвен от длъжностни лица в резултат на извършено от тях разследване, възложено в правомощията на комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа. Тази доказателствената сила обаче следва да се преценява съобразно относно всички други събрани по делото доказателства. В случая обаче са представени писмени доказателства, от които е видно, че "М." ООД е получило стоки, изпратени от Тайван, включително сертификат за произход на стоката като произведена в Тайван, както и коносамент за платено навло. Тези доказателства не са оспорени от страните и установяват отразените в тях факти и обстоятелства, включително и посочения произход на стоките и нейния изпращач. Съдът правилно ги е преценил като годни и относими към спора доказателства, наред със събраните в хода на производството доказателства в това число и приложеният по делото доклад на ОЛАФ и Анекс 7.2. Предвид изложеното законосъобразно и обосновано Административен съд Г. е приел, че събраните доказателства не установяват произход на стоката от Китай. Това обстоятелство не е посочено и категорично в окончателния доклад на ОЛАФ съобразно посочения Анекс. О. административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е налице твърдяното от административния орган фактическо обстоятелство - внесена стока с произход Китай. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат заплатени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2 160 (две хиляди сто и шестдесет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,