Решение № 5498 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3652/2016 г.

ВАСV отделение03.05.2017 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 427 от 25.01.2016 г., постановено по адм. дело № 7197/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена жалбата на "Търговска банка Д" АД против т. 2 от решение № М-301/2014 г. на Комисията за защита на личните данни от 18.06.2015 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 11 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ т. 2 от решение № М-301/2014 г. на Комисията за защита на личните данни, с която на "Търговска банка Д" АД е наложена имуществена санкция в размер на 11 000 лева и ВРЪЩА преписката на Комисията за защита на личните данни за произнасяне в тази част при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 427 от 25.01.2016 г., постановено по адм. дело № 7197/2015 г. по описа на Административен съд С. - град в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5498 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3652/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Търговска банка Д" АД срещу решение № 427 от 25.01.2016 г., постановено по адм. дело № 7197/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение № М-301/2014 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) от 18.06.2015 г., с което жалбата на Р. И. К. до комисията е приета за основателна и на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 11 000 лева за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД. Извършеното нарушение се състои с това, че администраторът на лични данни "Търговска банка Д" АД е преснел повторно личната карта на К. при закриване на сметката й, с което е извършил обработване на личните й данни в обем, надхвърлящ целите, за които се събират. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай личните данни на физическото лице Р. К. са обработвани добросъвестно, не е извършена злоупотреба с тях, нито са настъпили вредоносни последици. Поради това наложената имуществена санкция от 11 000 лева за нарушение на принципите по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД не е съразмерна с тежестта на нарушението, ако такова наистина е извършено. Освен това административният орган не е мотивирал избора си съобразно възможностите си за произнасяне, посочени в чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД: "...да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание". Такова задължение КЗЛД има, дори когато действа в условията на оперативна самостоятелност, което нарушение на закона първоинстанционният съд не е констатирал. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на КЗЛД да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Р. И. К. не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на съдебно решение. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: За да отхвърли жалбата на "Търговска банка Д" АД съдът е приел, че обжалваното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД орган, при спазване на изискванията за форма (въпреки лаконичните мотиви за съставомерност на нарушението) и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът обаче на АССГ, че оспореното решение по т. 2 относно наложената с него имуществена санкция от 11 000 лева "Търговска банка Д" АД е в съответствие с материалния закон, е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, когато (както е в случая) се установи нарушение, комисията разполага с правомощия да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Преценката на органа относно избора на възможно поведение е при условията на оперативна самостоятелност. Поради това всяко решение на комисията следва да бъде мотивирано с конкретни съображения, обосноваващи предпочетената от административния орган алтернатива. В случая това не е направено, тъй като не са изложени аргументи за причините, поради които на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция, а не са упражнени другите правомощия, предвидени в закона. Следователно обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което решението на КЗЛД в частта, с която на "Търговска банка Д" АД е наложена имуществена санкция следва да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което КЗЛД следва да приложи една от предписаните възможности в чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, като изложи съображения за избора си, а ако реши, че следва да наложи имуществена санкция, то следва да изложи фактически основания за това в т. ч. и относно определения размер. Предвид изхода на спора разноски на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 228 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1