Решение № 8465 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4466/2011 г.

Решение № 8465 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4466/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Явор Стоянов, против решение № 1383 от 28.01.2011 г., постановено от Върховен административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 8135/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на съда и развива тезата, че той е органът, оправомощен по силата на закона да провежда конкурси за разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми и в това качество може да прекрати проведен конкурс при наличието на законова празнота по този въпрос. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу заповед № РД - 16 - 279/11.03.2010 г. Ответникът - "Минерални технологии - 2006" ООД, гр. София оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Богоев, който с писмено възражение, в съдебно заседание и с писмено становище пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно и излага подробни съображения за нищожност на атакуваната заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗПБ (в приложимата му редакция), МС отказва да приеме актовете на ал. 1 при установени нарушения на чл. 23, ал. 4 и наличие на обстоятелства по чл. 56 ЗПБ. След изпълнение на задълженията по чл. 168 от АПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК, правилно съдът е приел, че процесната заповед от 11.03.2010 г. на МИЕТ, издадена на основание чл. 50, ал. 2, вр. с чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 и 3 ЗПБ е извън предоставената му от законодателя компетентност, предвид изключителната компетентност на МС на РБ и се явява нищожна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1383 от 28.01.2011 г. е обявена за нищожна заповед № РД - 16 - 279/11.03.2010 г., издадена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и делото е върнато като преписка на административния орган за продължаване на процедурата при изпълнение на указанията, дадени в мотивите на това съдебно решение. За да достигне до този резултат Върховният административен съд, четвърто отделение, е констатирал, че с процесната заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма на основание чл. 50, ал. 2, във връзка с чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ и констатирани нарушения при провеждането на процедурата, изразяващи се в допускане до участие на кандидати, които не отговарят на императивните изисквания на ЗПБ и конкурсната документация, е прекратена конкурсната процедура за избор на титуляр на разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ в перспективна площ "Стояновото" с размер 1 кв. км., разположена в землищата на с. Свобода и с. Малко Търново, общ. Чирпан, обл. Ст. Загора, открита със заповед № РД-16- 344 от 01.04.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, отменена е заповедта за откриване на конкурсната процедура и е разпоредено възстановяване депозитите на участниците в конкурса след влизането в сила на заповедта. Тричленният съдебен състав се е позовал на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК и е приел, че оспореният административен акт е нищожен, защото е издаден при липса на материална и времева компетентност. Този извод е изведен при тълкуване и прилагане на нормата на чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4 от ЗПБ, които регламентират изключително правомощие за Министерския съвет на Република България при установяване на нарушения на чл. 23, ал. 4 и при наличие на обстоятелствата по чл. 56 от ЗПБ да откаже да приеме актовете по ал. 1. Освен това съдът е обсъдил приложението на нормата на чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от АПК и е преценил, че процесната заповед е издадена след изтичане на сроковете, визирани в тези разпоредби относно възобновяване на административното производство. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е установил относимите факти и обстоятелства към издаване на оспорения индивидуален административен акт: Със заповед № РД 16-344 от 01.04.2009 г. министърът на икономиката и енергетиката на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПБ /в редакцията на закона обн. в ДВ бр. 70 от 2008 г./. е разпоредил да се проведе неприсъствен конкурс за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали- подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ от перспективна площ "Стояновото" в размер на 1 кв. км., разположена в землището на с. Свобода и с. Малко Търново, общ. Чирпан, определил е срока за провеждане на конкурса, срока за закупуване на конкурсните документи, срока за приемане на същите и размера на депозита. В мотивите на обжалваното съдебно решение точно е констатирано, че с Протокол № 2Д от 15.06.2009 г. конкурсната комисия е дала указания на "Минерални технологии-2006" ООД: да представи заверено извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години, а не годишни данъчни декларации; да представи декларация и от втория управител на дружеството - Михаил Дочев Бенов, че не е осъждан за престъпления против собствеността, стопанството, финансовата, данъчната или осигурителната система, за престъпления по служба или подкуп, както и за престъпления, свързани с участие в престъпна група; да представи съдебно удостоверение или съответен на него документ, от който да се удостовери, че не е в производство по несъстоятелност или в процедура по ликвидация, като му е определил за това 7-дневен срок от получаване на уведомлението. След изтичане на сроковете за отстраняване на нередовностите конкурсната комисия отново е разгледала заявленията на всеки от участниците, обективирани в Протоколи № 3А до 3Ж, като е допуснала до участие в конкурса и седемте участника, включително и "Минерални технологии-2006" ООД. С протокол № 4/22.07. 2009 г. комисията е пристъпила към отваряне предложенията на участниците, разглеждането и класирането им. На 29. 07. 2009 г. комисията е продължила заседанието си и с решение от тази дата на основание чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 4 от Условията на конкурса конкурсната комисия е отстранила от по-нататъшно участие четирима участника - "Каолин" АД гр. Сеново, "Огнеупорни глини" АД, гр. Плевен, "Магма-97" АД, гр. София и "Енерго Ремонт Строй" ЕООД, гр. София поради недействителност на подадените оферти, след което е пристъпено към оценяване конкурсните предложения на останалите трима участника, като на първо място е класирала "Минерални технологии-2006" ООД, гр. София, на второ място - "Бетонмаркт" ООД и на трето място - "Металик-90-Георгиева С-ИЕ" СД и е определила за спечелил конкурса "Минерални технологии- 2006" ООД София. Осем месеца по- късно с доклад вх. № Е- 93-00-319/10. 03. 2010 г. председателят на конкурсната комисия Мая Христова е сезирала министъра на икономиката, енергетиката и туризма за допуснати според нея нарушения на правилата за провеждане на конкурсната процедура. При тези прецизно изяснени факти, първоинстанционният съд е счел оспореният административен акт за нищожен, тъй като е издаден при липса на компетентност. Настоящият съдебен състав споделя становището на тричленния съдебен състав, защото от текста на процесната заповед се установява по безспорен начин, че самият издател на акта е вписал като правно основание за издаването му разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и чл. 23, ал. 4 от ЗПБ, които норми касаят изрично правомощие на Министерския съвет на Република България. По силата на чл. 50, ал. 1 от ЗПБ /редакцията на закона от ДВ бр. 70/2008 г./ Министерският съвет може при позитивно развитие на конкурсната процедура: 1./ Да одобри издаденото разрешение за търсене и проучване на подземни богатства или за проучване по чл. 49, ал. 2 от ЗПБ; 2./ Да издаде разрешение за търсене и/или проучване или приема решение за предоставяне на концесия на избрания за спечелил конкурса или търга кандидат по чл. 49, ал. 3 и да оправомощи съответния министър или ръководител на ведомство да сключи договор. В нормата на чл. 50, ал. 2 от ЗПБ е формулирано правомощието на МС при установяване на нарушения по чл. 23, ал. 4 от ЗПБ и при наличие на обстоятелствата по чл. 56 от същия закон да откаже да приеме актовете по ал. 1. Следователно, компетентността, визирана в чл. 50, ал. 2 от ЗПБ, на която разпоредба се е позовал министърът на икономиката, енергетиката и туризма, принадлежи изцяло на Министерския съвет и в приложимия закон не е уредена възможност за предоставяне на това правомощие на друг орган. Не може да се възприеме тезата на касатора за наличие на законова празнота, която давала право на министъра да се произнесе за прекратяване на обявената процедура и за отмяна на заповедта за откриване на конкурсната процедура. Действително гореописаните правни действия не са правно уредени в ЗПБ, но законодателят изрично е регламентирал правомощие само за МС да се произнесе с акт с правно основание чл. 50, ал. 2 от ЗПБ, поради което е недопустимо чрез тълкуване по аналогия тази компетентност да се прехвърли към съответния министър. Това е така, защото правомощието на министъра при предоставяне на подземни богатства по чл. 5, т. 1 от ЗПБ след извършеното класиране от конкурсната комисия на участниците в процедурата по чл. 49, ал. 2 от ЗПБ е да издаде разрешение на избрания на първо място кандидат, което подлежи на одобрение от МС. Министърът не разполага с компетентност на цитираното в процесната заповед правно основание да прекратява конкурсната процедура, още по-малко до отменя влязъл в сила стабилен административен акт, каквато е заповедта за откриване на конкурсната процедура. Първоинстанционният съд е извел вярно заключение, че оспорената заповед е издадена и при липса на времева компетентност, защото тя е издадена след изтичане на сроковете посочени в чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Правото на възобновяване на производството по издаване на административните актове се реализира при стриктното спазване на изискванията на глава седма от АПК и в сроковете предвидени в чл. 102 от АПК, които в случая са изтекли и касационният жалбоподателя не възразява срещу изводите на съда по този въпрос. При това положение, настоящият съдебен състав счита, че тричленният съдебен състав правилно е приел, че след прогласяване на нищожността на заповедта делото като преписка следва да се върне на административния орган за продължаване на процедурата при точното приложение изискванията на разпоредбите на чл. 49, ал. 2 и следващите от ЗПБ, като постъпилият доклад от председателя на конкурсната комисия следва да се внесе в Министерския съвет, който да упражни предоставените му от чл. 50, ал. 2 от ЗПБ правомощия и да прецени налице ли са в конкретната хипотеза изрично посочените в закона условия да откаже да приеме актовете по ал. 1 от горепосочената разпоредба. По изложените съображения петчленният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия