Решение № 6760 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2010 г.

Решение № 6760 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 1081 от 15.07.2010 г. по адм. дело № 49 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е изцяло отменено издаденото от касатора решение № 297/17.12.2009 г.

Развитите съображения за пороци пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалноправни и административнопроцесуални разпоредби.

Ответникът Община Първомай е оспорил частично касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното:

1. Обжалваното съдебно решение е процесуално недопустимо в частта, с която Административен съд - Пловдив е отменил решение № 297 от 17.12.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 1211 от 26.10.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в неоспорените части за определените задължения на Община Първомай по справка № 1 в размер над 1161.69 лв. (главница) и над 1340.91 лв. (лихви) и по справка № 3 - 986.67 лв. (главница) и 991.64 лв. (лихви). Задълженията по справка № 4 за 39.67 лв. (главница) и 36.04 лв. (лихви) са изцяло извън спора.

Решението в горната част е постановено по непредявена жалба и подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3 от АПК.

2. Обжалваното съдебно решение е правилно като краен извод и следва да бъде оставено в сила в частите, с които решение № 297 от 17.12.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 1211/26.10.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 35-00-21 от 16.10.2009 г., е отменено за определените на Община Първомай задължения по справка № 1 в размер на 1161.69 лв. (главница) и 1340.91 лв. (лихви) и по справка № 2 - 975.90 лв. (главница) и 1186.92 лв. (лихви).

Оспорените задължения по справка № 1 произхождат от изплатени парични обезщетения за сметка на ДОО през времето от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. на основание чл. 45, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно точния текст на разпоредбата паричното обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година. В хода на ревизионното производство не са събрани доказателства и по делото няма данни, че в нарушение на забраната по чл. 45, ал. 2 от КСО друг осигурен чл. от семейството е получил парични обезщетения за същите осигурителни случаи и за същото време. Паричните обезщетения са били изплатени въз основа на болнични листове, съставени съгласно отменените чл. 74 - чл. 76 от Наредбата за експертизата на работоспособността (НЕР), в сила до 10.06.2005 г. и съгласно действащите след тази дата чл. 35 - чл. 37 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР - отм.). Обстоятелството по чл. 45, ал. 2 от КСО се е удостоверявало пред органа на медицинската експертиза с декларация на осигурения, на когото се издава болничният лист, която се е прилагала към болничния лист и се е вписвало в личната амбулаторна карта на болния. В хода на административното производство не е била извършена проверка по личните амбулаторни карти на лицата, с оглед на което твърдението за липса на декларации не може да се приеме за доказано. Издаденият болничен лист е индивидуален административен акт, който на основание отменения чл. 17 от КСО и чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, в сила от 1.01.2005 г., е задължителен за всички лица, органи и организации в страната, ако не е обжалван или редът за обжалването му е изчерпан. За проверените периоди за осигурителя не е съществувало нормативно установено задължение да извършва самостоятелен предварителен контрол, с оглед на което извършените осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурителя (В същия смисъл Решение № 2529 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2010 г., VI о. и др.).

Оспорените задължения по справка № 2 произхождат от изплатени през 2004 г. парични обезщетения за сметка на ДОО на три осигурени лица за отглеждане на малко дете на основание чл. 53, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от КСО. По делото няма данни, че през периодите на получаване на паричните обезщетения осигурените лица са получавали и трудови възнаграждения. Съгласно действащите през 2004 г. разпоредби на чл. 53, ал. 3 (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) и чл. 53, ал. 4 (редакция - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) изплащането на паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 се е прекратявало при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка. По делото не са представени доказателства, че децата въобще са били настанени в детско заведение. В обратен смисъл са представените служебни бележки от детските заведения в гр. Първомай (ЦДГ "Пролет", ЦДГ "Марица" и ОДЗ "Осми март"), съгласно които децата не са посещавали детските заведения.

С оглед на горните съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение в горната част. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорените административни актове в тези части и ги е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Основателно е и следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и и 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,