Решение № 14749 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4761/2009 г.

Решение № 14749 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4761/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 година). Образувано е по касационна жалба на Страхил Димитров Димов, ЕГН .........., от гр. Пазарджик, ул. "Петър Бонев" № 4, ет. 3, ап. 9, против Решение № 109 от 25.02.2009 година по адм. д. 689/2008 година по описа на Административен съд - Пазарджик, II състав, с твърдение за наличие на касационните основания нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост по т. 3 на чл. 209 от АПК и искане за отмяна на решението, както и на Заповед № З-2035 от 03.11.2008 година на Директора на ОД на МВР - Пазарджик, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Наличието на касационните основания е обосновано с доводите, че не са обсъдени от съда възраженията на жалбоподателя за липса на основание и мотиви в заповедта, представляващи абсолютна процесуална предпоставка за нейната законосъобразност. Не са преценени доказателствата за частично погасяване на задължението, за наличие на обезпечение, поради което не е определен и размера на задължението. Ответната страна чрез процесуален представител оспорва жалбата, като е представила писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата предвид постановяване на обжалваното решение при доказано наличие на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Пазарджик отхвърля жалбата на Страхил Димитров Димов против Заповед № З-2035 от 03.11.2008 година на Директора на ОД на МВР Пазарджик, с която му е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната и издаване на паспорти и заместващи ги документи на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС, до отпадане на основанието. Като преценява събраните доказателства първоинстанционният съд приема за установено сезирането на Директора на ОДМВР Пазарджик от публичен изпълнител при РД на АДВ - Пловдив, ИРМ Пазарджик с писмо от 09.10.2008 година, на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" ДОПК вр. чл. 75, т. 5 от ЗБДС, с искане да бъде наложена административна принуда по отношение на жалбоподателя поради наличието на публични задължения в размер над 5000.00 лв. и липсата на представено обезпечение. Жалбоподателя е уведомен за откритото административно производство. При проверката за законосъобразност на оспорения акт съдът приема, че той е издаден от компетентен орган. В отправеното от компетентния по смисъла на чл. 221, ал. 6, т. 1 от ДОПК орган - публичен изпълнител, по повод образувано изпълнително производство искане, се съдържат всички елементи на фактическия състав на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ДОПК за налагане на мярката по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Предвидената за органа обвързана компетентност с нормата на чл. 75, т. 5 ЗБДС го задължава според първоинстанционния съд да се произнесе по налагане на мярката, без да преценява наличието на задължение. Органът не притежава правомощия да преценява доказателства, касаещи липса на задължение или неговия размер, като установява нещо различно от факта, за който е уведомен. Обоснованите с оглед безспорно установените факти по делото изводи в обжалваното решение са съобразени с приложимия закон. При постановяването на мярката по искане на публичен изпълнител на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" ДОПК, разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС поставя като единствено условие да е налице "поискана забрана" за определените от закона лица по посочения ред. Съобразен със закона е извода в обжалваното решение за обвързваща органа компетентност, задължаваща го, при отправеното искане, съдържащо данни за обстоятелствата по чл. 182, ал. 1 и 2 т. 2 ДОПК, да наложи мярката по т. 5 на чл. 75 ЗБДС. Това тълкуване на приложимата норма е съобразено с вложеното в нея съдържание. Преценката за дължимо публично парично задължение с размер надвишаващ 5 хил. лв., съобразно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 1 ЗБДС е на органа отправящ искането. Този орган има задължението да сезира органа по чл. 78а ЗБДС, когато принудителната мярка следва да бъде отменена. Тълкуването на посочената разпоредба налага извода, че органът, компетентен да наложи административната мярка не притежава правомощието за преценка доколко са се осъществили обстоятелствата по чл. 182, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ДОПК. Той е обвързан от приетото в акта на сезиращия го орган. Административен съд - Пазарджик обсъжда и отхвърля като неоснователно възражението за липса на мотиви, както и на фактически основания за издаване на оспорената заповед, предвид съпровождащите искането документи, както и събраните в съдебната фаза доказателства. Възраженията на жалбоподателя за недоказаност от страна на административния орган наличието на актове, установяващи публично задължение над 5 хил. лв. са опровергани от представените по делото наказателно постановление № 378/2002 г. на Началника на Митница Видин, Постановление № 6066/14.05.2003 г. на Началника на Митница Видин, Постановление № 6118/24.06.2003 г. на Началника на Митница Видин, изпълнителен лист по н. а. х. д. 1858/2003 г. на Районен съд - Пловдив, доказателствата за извършени плащания и обезпеченията, установени и от заключенията на експертизите по делото. Обосновани са изводите на съда, че частичното погасяване на задължението с плащането с продажната цена на възбранения имот и обезпеченията, които не покриват пълния размер на задължението, не са основание за отмяна на принудителната мярка. Въпреки дадената възможност, в съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства за обезпечаване на задължението в пълния му размер, включително лихви и главница, в която хипотеза единствено би било налице основание за отмяна на мярката. Тежестта за представяне на доказателства за обстоятелства, от които се черпят изгодни правни последици е за страната, която се позовава на тях. Твърдението за наличие на обезпечение като положителен факт следва да бъде доказано от жалбоподателя, претендиращ за себе си последицата на отмяната. Непредставянето на доказателства, които са в негов интерес, влече отказа за отмяна на принудителната мярка и обосновават извода на касационния състав за недоказаност наличието на твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Предвид изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение, основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс