Решение № 11065 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1206/2011 г.
ВАСI отделение05.08.2011 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3917 от 30.11.2010 г. по адм. дело № 4875 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11065 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1206/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Павлина Георгиева, в качеството й на процесуален представител на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение № 3917 от 30.11.2010 г. по адм. дело № 4875 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване решение по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Николай Цанков Генов, от с. Средогрив, община Чупрене, област Видин, оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. Ирена Венкова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическо и правно естество: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13211 от 8.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да обоснове компетентността на посочения орган да издаде обжалвания АУПДВ, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по силата на които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. С оглед на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, в който е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд Земеделие. Процесният акт е издаден от изпълнителния директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. Прието е също, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. За да обоснове преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, първоинстанционният съд е счел, че той е немотивиран. Според него определянето на задължението с акта е мотивирано с резултатите от извършен през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генералната дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия относно Уравняването по съответствие, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, съгласно който плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове код 06 са извършени неправомерно и средствата получени за такива площи следва да бъдат възстановени. От фактическа страна по делото е установено и не се спори, че от страна на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция на жалбоподателя са изплатени суми от 9 828.65 лв. и от 6 635.64 лв. на 24.08.2008 г. или общо сума в размер на 16 464.29 лв. Установено е, че тези плащания са извършени вследствие на указания дадени с писмо № 01-0409/1600 от 12.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Според съда не е установено, а и не се твърди за наличие на поведение от страна на Николай Генов, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Не е установено също от страна на адресата на акта, земеделският производител, да са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Обстоятелството, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е извършена проверка на декларираните от него площи, както и че само в резултат от данни на Общинската поземлена служба е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06 са факти извън контрола на същия. Лицето е декларирало притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. След като няма неправомерно поведение от страна на лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, не може да се приеме, че те не му се дължат. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Според съда изплатените суми не са неправомерно получени от лицето, поради което и не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Освен това се установява, че изплатената сума се отнася за изброените в табличен вид седемнадесет площи, определени като допустими за подпомагане. В резултат на осъществения анализ от министерство на земеделието и храните и след извършения одит и посочения доклад, като недопустими за подпомагане са определени четири от посочените седемнадесет декларирани площи. Определеното с акта задължение по размер представлява общият размер на извършеното плащане, като не е пояснен начинът, по който е формирана сумата, както и защо е прието, че тази сума съответства по размер на осъществените плащания за площите, отбелязани като недопустими за подпомагане. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, понеже в случая се констатира, че липсват мотиви. Това от своя страна рефлектира върху правото на защита на адресата на акта, а от друга страна не дава възможност на съда да осъществи контрол върху него, респ. върху волята на административния орган. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на същите. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки затова. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06., т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. Освен това по делото е констатирано, че само 4 броя площи попадат във физически блокове код 06, за които е прието, че плащанията са извършени неправомерно, а е постановено възстановяване на цялата сума, като недължимо платена за вземане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Това е и единственото касационно възражение в касационната жалба, в която обстойно и последователно е направено изложение относно фактическото и нормативно осъществяване на подпомагането на земеделските производители, което е довело до издаване на процесния акт и аналогични такива актове. Същото се явява неоснователно, още повече, че с оглед направеното по-горе изложение оспореният акт е немотивиран, както правилно е приел съда. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже последната не е представила доказателства за осъществени такива пред настоящата касационна инстанция. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение