Решение № 14498 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2016 г.

Решение № 14498 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от С. Л. М. от гр. Я., чрез пълномощника му адв. М. С., против решение № 2196 от 01.04.2016 г., постановено по адм. дело № 11987/2015 г. по описа на Административен съд - С.- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 812100-9719 от 05.08.2014 г., издадено от директора на дирекция "Координация и информационно аналитична дейност" - МВР (ДКИАД), в частта, с която е постановен отказ да се иска коригиране на неточно вписване и заличаване на издирван автомобил в Шенгенската информационна система (ШИС) и е оставено без разглеждане като недопустимо искането автомобилът да бъде предаден на жалбоподателя (тази част от решението е предмет на касационната жалба), както и е прекратено производството по отношение министъра на вътрешните работи и директора на дирекция "Анализ и политики" (ДАП) на МВР, в тази част решението, имащо характер на определение, е предмет на частната жалба. В касационната и частна жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение и инкорпорираното в същото прекратително определение, поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на материалния и процесуален закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Ответникът - директорът на Дирекция "Координация и административно обслужване", представляван от юрисконсулт Т., изразява становище за неоснователност на жалбите. Ответникът - директорът на Дирекция "Анализ и политики" - МВР не изразява становище по касационната и частна жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган и съдът е следвало да прогласи неговата нищожност. Пледира за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което се обяви нищожността на акта. Изложени са подробни мотиви. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, съответно по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, за която съответния съдебен акт е неблагоприятен. По касационната жалба, съдът приема следното: Настоящият касационен жалбоподател е сезирал Административен съд - С.- град с жалба, в която е посочил, че оспорва решение от 05.08.2014 г, постановено по негово искане (наречено жалба) с вх. № ж-3307 от 27.05.2014 г., адресирано до министъра на вътрешните работи. Първоначалната жалба е двукратно уточнявана с писмени молби - първата от 15.01.2016 г., в отговор на разпореждане на съда от 21.12.2015 г., като в уточнението изрично е посочено, че се обжалва решение № 812100-9719 от 05.08.2014 г. на директора на Дирекция "Координация и информационно- аналичична дейност" (ДКИАД), а във втората молба от 19.01.2016 г., в отговор на разпореждане на съда от 18.01.2016 г. са развити доводи за незаконосъобразността на произнасянето от страна на МВР. Предметът на жалбата е уточнен и в открито с. з. на 02.03.2016 г., като е посочено, че предмет на оспорване са частите от решението на директора на ДКИАД, касаещи отказ да се отправи сигнал от страна на МВР по реда на чл. 106, ал. 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген (КПСШ) и отказ да бъде освободен, цитирания в първоначалното искане, лек автомобил и същия да бъде предаден на жалбоподателя. С оглед така уточнената жалба, съдът е приел, че предмет на съдебен контрол е решение № 812100-9719 от 05.08.2014 г., издадено от директора на ДКИАД, в двете му посочени части. (Следва да се спомене, че първият диспозитив в оспореното решение на директора на ДКИАД, касае произнасяне по съдържащия се в искане вх. № ж-3307/27.05.2014 г. сигнал относно незаконосъобразна практика на компетентните ограни в МВР - бюро "СИРЕНЕ" при Дирекция "Международно оперативно сътрудничество (ДМОС) - МВР, по отношение отразяването на сигнали в Шенгенската информационна система, като в тази част решението е взето в производство по чл. 107 и сл. от АПК и има характер на решение по смисъла на чл. 123 от АПК, което на основание чл. 124, ал. 2 от АПК не подлежи на обжалване. Жалбата дори и да бе насочена и срещу тази част на решението би била недопустима.) За да се произнесе по предмета на спора, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че производството е започнало по подаденото искане (жалба) от адв. М. С., като пълномощник на С. Л. М., до министъра на вътрешните работи, в която е посочено, че ДМОС - бюро "СИРЕНЕ" неправилно е приел в писмо № А-20595 от 30.08.2013 г. до Окръжна прокуратура - Я., че италианските полицейски власти са отправили молба за правна помощ относно въведения сигнал в ШИС за автомобил рег. № СW719АХ. В постъпилото писмо липсва такъв текст, преводът от английски език е неточен, съответно съобщението няма характер на искане по смисъла на чл. 69а, ал. 8 от Закона за Министреството на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.). Жалбоподателят е поискал да се издаде разпореждане автомобилът с български регистрационни табели СА 1408СН, който доброволно е предаден, да бъде освободен и върнат на собственика, както и да се отправи сигнал по реда на чл. 106, ал. 2 от КПСШ за заличаване на автомобила от списъка на издирваните автомобили в ШИС, тъй като не е откраднат, присвоен или изгубен. Съдът е установил, че с писма, с цитирани номера, са събрани доказателства по адм. преписка, като е изготвено становище до министъра на вътрешните работи от директорите на Дирекция "Инспекторат" и на дирекция "Правно- нормативно обслужване". Оспореният акт е издаден от директора на ДКИАД. Съдът е установил, че процесния автомобил е бил предоставен от собственика С. М., в сектор ПП на ОДМВР - Я., тъй като е предмет на международно издирване по Шенген идентификатор IT ALCS 15PBMVWQ0000 02 с дата 11.11.2011 г. като доказателство по наказателно производство и е предаден с протокол по реда на чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР (отм.) С писмо от 29.08.2013 г. Бюро "СИРЕНЕ" - ДМОС е уведомил италианските власти - Бюро "СИРЕНЕ" Италия, за изземването на автомобила, като ги е уведомил че в 30- дневен срок могат да изпратят молба за правна помощ или потвърждение на сигнала, съдържащо искане за връщане на автомобила в Италия. Италианските власти са отговорили в срок, с писмо от 30.08. 2013 г., което е прието, че същото съдържа искане за предаване на автомобила в Италия. С постановление на ОП- Я. от 27.09.2013 е постановено автомобилът да бъде предаден на италианските полицейски власти или надлежно упълномощено лице, като същото е изпратено за изпълнение на ОДМВР - Я., както и е разпоредено ДМОС да уведоми властите в Италия. Постановлението е потвърдено от АП- Б.. П. тези данни, с оспорения акт е прието, че искането за освобождаване на автомобила от органите на МВР е недопустимо и същото е оставено без разглеждане, тъй като компетентен да се произнесе по него е съответният прокурор. Само прокурор със свое постановление може да освободи автомобила, на основание чл. 84 от ЗМВР. По отношение искането за заличаване на автомобила от списъка на издирвани автомобили в ШИС, чрез изготвяне на сигнал по реда на чл. 106, ал. 2 от КПСШ е прието, че не са налице предпоставките на чл. 49, § 3 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 г. за ШИС II, липсват доказателства за данни, различни от въведените в сигнала, поради което е оставено без уважение като неоснователно. При така установените факти, съдът е приел, че подадената жалба е неоснователна. Отхвърлил е възражението за нищожност на издадения акт, като е посочил, че издателят на акта е компетентен на основание чл. 80, т. 17 от Правилника за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР), в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 67/2015 г. След изменението на ПУДМВР с ДВ, бр. 67/2015 г. ДКИАД е закрита, като правомощията на закритата дирекция са предоставени на Дирекция "КАО", поради което е прекратил производството по отношение конституираните министър на вътрешните работи и директора на дирекция "АП". Съдът е приел, че актът е издаден в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Посочил е, че правилно е оставено без разглеждане искането за връщане на автомобила, тъй като не е в компетентността на сезирания орган. Приел е за неоснователно и искането за изготвяне на сигнал за заличаване на автомобила от ШИС, тъй като не е доказано наличието на предпоставките по чл. 49, § 3 от Решение 2007/533/ПВР. Не са установени данни въведената в ШИС информация да е неточна, невярна или неправомерно въведена. По тези съображения е отхвърлил жалбата против акта в двете му оспорвани части, както и е прекратил производството по отношение министъра на вътрешните работи и директора на Дирекция "АП" - МВР. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. При правилно установени факти по спора, съдът е постановил необосновано с оглед доказатествата решение и в противоречие с материалния закон. Не могат да бъдат споделени изводите на съда за постановяване от директора на ДКИАД на валиден акт. Както правилно е установено, производството е започнало по искане, с което е сезиран министъра на вътрешните работи. Видно от резолюция върху искането преписката е била разпределена на две дирекции за събиране на доказателства и изготвяне на становище - Дирекция "Инспекторат" и Дирекция "Правно- нормативна дейност", съществуващи в структурата на министерството, с правомощия, уредени съответно в чл. 150а, редакция от ДВ, бр. 91/2008 г. и чл. 150г, редакция от ДВ бр. 5/2010 г. от Правилника за прилагане на Закона за МВР (отм.), действащ към момента на подаване на искането. След събиране на доказателства е изготвено съвместно становище от двамата директори на посочените дирекции, което е адресирано до министъра на вътрешните работи. В становището е посочено, че установеното от проверката по сигнала следва да бъде обективирано в решение на министъра на вътрешните работи, като е предложен проект на решение, също така е посочено, че Дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" следва да връчи решението на заявителя по реда на АПК, като приложи обратна разписка. В становището са цитирани норми от АПК, касаещи разглеждането и произнасянето по сигнали, по смисъла на глава осма от АПК. Върху цитираното становище е поставена резолюция от 23.07.2014 г. на главния секретар на МВР, само с подпис и дата, както и резолюция без дата - "Да" от министъра на вътрешните работи. Следва да се приеме, че становището за изготвяне на решение от името на министъра е било съгласувано и одобрено. На стр. 48 от делото е представена, само една страница - последната от проект на решение, съдържаща диспозитивната му част, като е видно, че същото е следвало да бъде издадено от министъра на вътрешните работи. Предложеният проект на решение не е подписан, като вместо това е издаден оспорения акт от 05.08.2014 г., подписан от директора на ДКИАД - МВР. При тези данни не може да се приеме, че актът е издаден от компетентен орган. Липсват доказателства за надлежно делегиране на права от страна на министъра на вътрешните работи на директора на ДКИАД. На дирекцията е съгласувано да се възложи само съобщаването на изготвено решение от министъра на вътрешните работи. Дейността на органите, работили по преписката и изготвили съгласуваното становище е само дейност на помощни органи на министъра на вътрешните работи. Възлагането на директора на ДКИАД на съобщаването на акт, издаден от министъра, не може да бъде прието за делегиране на право за издаването на самия акт. Не може да се приеме изводът на АССГ, че директора на ДКИАД е компетентен да се произнесе на основание нормата на чл. 80, т. 17 от ПУДМВР (отм.). Както в нормата на чл. 150, ал. 1, т. 7 от ППЗМВР, ДВ, бр. 79/2013 г. (отм.), действащ към момента на подаване на искането, така и в нормата на чл. 80, т. 17 от ПУДМВР, редакцията от ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., действащ към момента на издаване на акта, е разписано правомощие на ДКИАД да изисква информация и становища по постъпили сигнали, предложения и заявления и да изготвя отговори от името на ръководството на МВР. В случая постановеното решение, в оспорените две части не е изготвено от името на министъра на вътрешните работи, а от името на директора на дирекцията, т. е. от орган без възложено от нормативен акт правомощие, без компетентност, както и при липса на делегирани права, поради което е нищожно. Дори и да се приеме, че директорът на ДКИАД е имал право да отговори вместо министъра на вътрешните работи, то в частта, с която искането е оставено без разглеждане, по съображения за липса на компетентност на органите на МВР да разпоредят връщане на автомобила, решението също е нищожно, като произнесено при липса на компетентност. След като директора на ДКИАД е приел, че искането не е отправено до компетентния орган, то същият не е следвало да се произнася по същество по него като го остави без разглеждане, а е следвало да го изпрати на компетентния орган. Мотивите, че към момента на издаването на оспорения акт, органите на МВР не са компетентни да разгледат и разрешат искането за връщане на автомобила следва да бъдат споделени. Съгласно нормата на чл. 69а, ал. 1 от ЗМВР (отм.), действаща към момента на подаване на искането, съответно в чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, в действащата към момента на издаване на акта, редакция от ДВ, бр. 53 от 22.07.2014 г., ако в срок от 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 5 -дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването й. Нормата на чл. 84, ал. 8 е обявена за противоконституционна, в частта "5 - дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта", много по-късно - с решение № 4 от 16.03.2017 г. по к. д. № 16/2016 г. на Конституционния съд на Р. Б., ДВ бр. 26/2017 г., но същото действа занапред, като актът, обявен за неконституционен не се прилага - чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционния съд. Към момента на произнасяне на административния орган нормата е действаща и правилно е прието, че искането е следвало да бъде отправено към съответната окръжна прокуратура. Директорът на ДКИАД, не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 от АПК, съгласно който когато органът, започнал производството установи, че не е компетентен и друг орган следва да издаде акта, той му изпраща незабавно преписката, като уведоми този, по чията инициатива е започнало производството. Същото задължение следва да бъде изпълнено и ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи. В този случай, органът, в който е внесено искането образува производство по въпросите, които са от негова компетентност, а по другите въпроси уведомява заявителя, че следва да сезира съответния орган, като в тези случаи също се прилага ал. 3 на чл. 31 от АПК. В настоящия случай, производството е следвало да бъде образувано по отношение въпросите от компетентността на МВР, касаещи сигнала за неправилна практика по въвеждането на информация по сигнали в ШИС, а по отношение искането за връщане на автомобила е следвало да бъде изпратено на компетентния орган. Без право да го разгледа, директорът на ДКИАД се е произнесъл по него, като го е оставил без разглеждане. Оспореният акт е нищожен и в частта, с която е отхвърлено искането за изготвяне на сигнал, по реда на чл. 106, ал. 2 от КПШИС. С въвеждането на 09.04.2013 г. в експлоатация на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), създаването, експлоатирането, контрола и финансирането на същата се регламентира от Регламент (ЕО) № 1987/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. (Регламента) и от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 г. (Решението.) Съгласно чл. 7 от Регламента, всяка от държавите- членки определят орган, който носи отговорност за националната ШИС (НШИС), орган, който осъществява обмена на цялата допълнителна информация (бюро "СИРЕНЕ"), което отговаря и за качеството на информацията, като държавите- членки уведомяват централния управителен орган за своите служби. Националната регламентация е в раздел III б - Н. Ш. информационна система - чл. 161н до 161с от ЗВМВР (отм. с ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), в който е регламентирано създаването, поддръжката и експлоатирането на Н. Ш. информационна система (НШИС), част от Централната ШИС (ЦШИС). Съгласно чл. 161р, ал. 2 от ЗМВР (отм.) организацията и функционирането на НШИС, правото на достъп на други органи до ШИС, информационното им взаимодействие се определят с акт на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на законовата делегация е издадена Наредба № 2727 от 16.11.2010 г. за организацията и функционирането на НШИС на РБългария (Наредба № 2727). Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредба № 2727 бюро "СИРЕНЕ" е звено за обмен на информация във връзка със сигналите в ШИС, в структурата на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" (ДМОС) на МВР, което чрез техническите процедури за автоматизиран обмен на информация, осигурява обмена на допълнителна информация между РБългария и държавите-членки, свързана със сигнали в ШИС, необходима за прилагане на съответни мерки за изпълнението им. Цитираната норма е действала към момента на издаване на оспорения акт. След отмяната на Наредба № 2727, е приета Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на НШИС на РБългария (Наредба№ 8121з-465), която съдържа аналогична разпоредба в чл. 3, ал. 4. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 2727 и съответстващата норма на § 1, т. 3 от Наредба № 8121з-465, в които норми е транспонирана легалната дефиниция на допълнителна информация в Регламента и Решението, допълнителна информация е съвкупност от данни, свързани със сигнал, които не са въведени в ШИС, но ще улеснят идентификацията на лицето или вещта или прилагането на мярката. Компетентността на ДМОС е разписана в чл. 52н от ЗМВР (отм.), като в ал. 3, т. 5 и 6 са възложени и правомощия относно въвеждане, организиране, координиране, обмена и др. на информацията в ШИС, включително и данните по раздел IIIа от ЗМВР (отм.) Именно ДМОС и и специализираното звено в ДМОС - бюро "СИРЕНЕ" са натоварени със законовото правомощие да оперират с информация относно данни в ШИС, в това число и с допълнителна информация., Следователно произнасяйки се по искането на С. М. за отправяне на сигнал по реда на чл. 106, ал. 2 от КПШИС, директорът на ДКИАД се е произнесъл без правомощие, съответно издаденият при липса на компетентност акт, в тази част е нищожен. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 31 от АПК, като в тази насока важат вече изложените по-горе съображения. Вярно е, че с нормите на Регламента и Решението са отменени чл. от 92 до 119 на КПШИС, на които се позовава жалбоподателят, но приложимия закон, както и дали твърдените от жалбоподателя обстоятелства и доказателства обосновават необходимост от въвеждане на допълнителна информация по смисъла на чл. 38, § 1, във вр. с § 2, б. а от Решението, може да прецени само компетентният орган. Първоинстанционният съд не е съобразил посочените законови разпоредби, поради което е постановил материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се обяви нищожността на оспореното решение на директора на ДКИАД, в обжалваните му части. След отмяната на съдебното решение и обявяването на нищожността на акта, съдът следва да се произнесе в рамките на двете хипотези на чл. 173, ал. 1 или ал. 2 от АПК. Спорните въпроси, в настоящия случай, са предоставени на преценката на административния орган и съдът не би могъл да се реши спора по същество. В случая обаче няма основания за връщане на преписката на ДМОС - бюро "СИРЕНЕ", като компетентен орган. По отношение искането за отправяне на сигнал за коригиране на данните в сигнала, подаден от италианските власти за издирвания автомобил в ШИС, е отпаднала необходимостта от тяхното сезиране. Видно от представеното в касационното производство писмено доказателство - писмо от 19.04.2017 г., подписано от министъра на вътрешните работи, съдържащо отговор по друго искане на С. М. с вх. № 812100-3425 от 15.02.2017 г. относно процесния автомобил, италианските власти са сезирани и сигналът в ШИС е заличен. По отношение искането за връщане на доброволно предадения автомобил на неговия собственик, видно от представеното писмо вх. № 326000-7691 от 29.06.2017 г. по описа на ОД на МВР - Я., в изпълнение на приетото в Решение № 4 от 16.03.2017 г. по к. д. № 16/2017 г., ДВ, бр. 26/28.03.2017 г., че след отпадане на функциите на прокурора от окръжната прокуратура по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, занапред връщането на вещта ще се осъществява от органите на МВР, които са я иззели или приели на съхранение в резултат на доброволно предаване, както и по повод постъпила на 15.05.2017 г. молба от С. М., директорът на ОД на МВР - Я. е образувал преписка, по която следва да се произнесе. След обявяването на противоконституционността на цитираните текстове от МВР, същият е компетентен да се произнесе по въпроса. При тези данни не се налага изпращането на преписката по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК, поради постигнат правен резултат по първото искане и вече образувана преписка пред компетентния орган по второто искане. Тук е мястото да се отбележи, че макар по първото искане целените правни последици да са настъпили, то не е отпаднал интересът от водене на настоящото дело, доколкото заявителят може да предяви претенции за уреждане на последиците от нищожния индивидуален административен акт, чието обявяване постига с настоящото решение. По частната жалба: Частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като с оглед уточнението на жалбата, съдът правилно е конституирал страните в производството. Правилно същото е прекратено по отношение на надлежните страни - министъра на вътрешните работи и директора на дирекция АП- МВР. С оглед изхода на делото, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете инстанции по отношение уважената част от жалбата - 500 лв. адвокатски хонорар, държавна такса за първоинстанционното производство 10 лв., както и 5 лв. д. т. за касационното производство. С оглед отхвърляне на частната жалба не следва да се присъжда сумата от 15 лв. внесени за образуване на производство по същата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,