Решение № 10067 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4283/2009 г.

Решение № 10067 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4283/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, и Борис Димитров Илиев в качеството му на ЕТ "Заеков Б - Борис Илиев", с. Самуилово, община Петрич, срещу решение № 1360/26.01.2009 г. по ахд № 2698/2008 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 11 състав. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта му, с която е отменен частично ревизионен акт (РА) № 897/17.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Благоевград, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 963, 60 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Лефтеров - Иван Лефтеров" и "Техонпринт" ООД. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваната от него част от решението е неправилна - необоснована и постановена в нарушение на материалния закон, иска отмяната и и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взема становище за неоснователност на другата касационна жалба. Касаторът - Борис Димитров Илиев в качеството му на ЕТ "Заеков Б - Борис Илиев", с. Самуилово, община Петрич, обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 21 164 лв. за данъчен период м. 10.2003 г., както и в частта за присъдените разноски. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението в обжалваната част е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, присъждане на всички направени разноски, включително и неправилно непризнатите от първоинстанционния съд. Едноличният търговец взима становище за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. София. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" и частична основателност на другата касационна жалба досежно разноските. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, е неоснователна. За да постанови обжалваната от този касатор част от решението, АССГ е приел за установено, че с РА незаконосъобразно е отказано на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 420 лв. по фактури на ЕТ "Лефтеров - Иван Лефтеров" и в размер на 543, 60 лв. по фактура на "Техонпринт" ООД за м. 05 и 06.2003 г., тъй като за тях са налице всички предпоставки на чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 6 ЗДДС (отм.) Касаторът оспорва авторството на наличните по делото счетоводни документи на двамата доставчици и оттам и изводът за редовно начисляване на данъка от тях. Освен, че жалбоподателят е представил счетоводните документи на доставчиците, вещото лице е проверило и счетоводствата им като е посочило адреса на счетоводната къща и е дало заключение за редовно водено счетоводство, отразяване на ДДС в справките - декларации и по сметка 453/2, фактурите в дневниците за продажби. След като по време на насрещната проверка данъчните органи не са благоволили дори да проверят информацията в собствените си информационните масиви за двамата доставчика, същите не биха могли да черпят ползи от собственото си неправомерно поведение и да спорят по авторството на счетоводните документи само и единствено защото документите са частни и счетоводствата на двамата доставчика са в една счетоводна къща. Ноторно известен факт е, че всяко счетоводство се състои само от частни документи, а всяка счетоводна къща обслужва повече от един клиент - тоест само на това основание не би могло да не се дава вяра на вещото лице. Законосъобразен е изводът, че при установено безспорно начисляване на данъка от доставчика ЕТ " Лефтеров - Иван Лефтеров" липсата на корекции в издадения му ДРА за същите данъчни периоди по ЗДДС с проверка на счетоводството и без констатации за нередовно водене сочи, че същият реално е осъществил фактурираните от него доставки - в противен случай ревизиращите го субекти са били длъжни да коригират резултатът по ДДС за периода. Решението е правилно в тази си част и следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество, касационната жалба на едноличния търговец, е частично основателна. За да постанови обжалваната част от решението, съдът е приел, че е правилна е преценката на данъчните органи, че за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в размер на 21 164 лв. по фактура № 101/31.10.2003 г., издадена от "Технопринт" ООД, тъй като няма доказателства за настъпило данъчно събитие - прехвърляне правото на собственост върху фактурираното количество оризова арпа чрез предаването и или индивидуализирането и) чл. 24, ал. 2 ЗЗД (или авансово плащане. Посочено е, че според представения пътен лист, голяма част от стоката е превозена през следващ данъчен период. При изчисляване на дължимите по компенсация разноски съдът не е взел предвид вписаното в пълномощното адвокатско възнаграждение от 2297, 28 лева, тъй като няма доказателства да е платено. Решението относно данъчния кредит е обосновано. Доводите на касатора в касационната жалба се свеждат до това, че е получил оризова арпа, която впоследствие е послужила за други облагаеми доставки, но не и до изложеното от съда основание за отказ - че издаването на фактурата е в предишен данъчен период спрямо последвалите в следващи данъчни периоди доставка и плащане. Тоест в данъчния период, за който е претендиран данъчния кредит, съвпадащ с данъчния период на издаване на фактурата няма доставка, нито авансово плащане и съобразно чл. 64 ЗДДС не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно в тази си част и следва да бъде оставено в сила. В пълномощното пред първата инстанция е вписано, че адвокатското възнаграждението е платимо, както следва - по посочена банкова сметка. Пред първата инстанция не е било представено доказателство за заплащането на сумата, каквото се представи пред настоящата инстанция - а именно за заплащане на 2153, 70 лв. от касатора на 27.05.2008 г. по сметка на адвоката. Така внесената сума следва да се отчете при определяне на разноските по делото и решението да се отмени в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати 603, 24 лв. разноски, като разноските за двете инстанции следва да бъдат определени от настоящата с общ диспозитив и по компенсация. За първата инстанция дирекция "ОУИ" дължи 480 лева по компенсация на търговеца, а за настоящата инстанция - търговецът дължи на дирекция "ОУИ" 300 лева юрисконсултско възнаграждение - отново изчислено по компенсация между двете насрещни вземания. За това като общ резултат следва да бъде осъдена дирекция "ОУИ" да заплати 180 лева за двете инстанции на търговеца. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение