Решение № 16116 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2011 г.

ВАСVI отделение07.12.2011 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

Оставя в сила решение № 50/26.04.2011 г. по административно дело № 49/2011 г. на Административен съд - Търговище. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16116 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Търговище против решение № 50/26.04.2011 г. по административно дело № 49/2011 г. на Административен съд - Търговище, с което съдът е отменил заповед № РД-09-28/21.02.2011 г., издадена от касатора досежно постановения отказ за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинична пътека (КП) № 281 "Хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1 до 19 на сто от телесната повърхност с хирургични интервенции" от Приложение № 18 към НРД - 2011. Поддържат се оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Търговище" АД, гр. Търговище счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. За да уважи оспорването, съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства за неоснователни. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани изводи. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи материалноправна незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, също са неоснователни. Релевантните по спора факти сочат, че лечебното заведение е осигурило медицинска обезпеченост по КП № 281 "Хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1 до 19 на сто от телесната повърхност с хирургични интервенции" от Приложение № 18 към НРД - 2011 на двама лекари с придобита медицинска специалност по пластично - възстановителна и естетична хирургия, като единият от тях има направени за 2010 г. над 100 пластични операции по пътеката. Установено е, че договорните отношения между специалистите и лечебното заведение са за единия на пълно работно време, а за втория на непълно работно време с покриване на изискването за осъществяване на необходимите медицински дейности. Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 5 и т. 9 от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (НРД 2011 г.) страна по договор с НЗОК за оказване на болнична помощ (БП) по клинична пътека (КП) може да бъде лечебно заведение по чл. 13, ал. 1, което отговаря на общите условия по чл. 17, ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "в" и следните специални условия: в лечебното заведение да работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в приложение № 18 в частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека" на съответните КП, за които лечебното заведение кандидатства, с приложен работен график и за тези специалисти да са налице свидетелства за професионална квалификация, издадени и подписани от ректора на висше медицинско училище, или документи, удостоверяващи не по-малко от определен брой извършени процедури от специалиста, съгласно изискванията на съответните КП. В разглеждания случай лечебното заведение за БП е изпълнило изискванията за назначени специалисти съобразно Условията за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека, като е приложило и графици. Допълнителното изискване за сключен договор с втори специалист, поставено със Съвместно указание на директора на НЗОК и председателя на УС на БЛС, влиза в противоречие с чл. 59а, алинея 3 от Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 101 от 2009 г.), която забранява на Националната здравноосигурителна каса, РЗОК и служителите им да поставят условия, които не се съдържат в НРД. С поставените допълнителни условия се нарушава и правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗЗО, което не позволява индивидуалните договори да се сключват при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. Даденото съвместно указание от НЗОК и БЛС не е такова по смисъла на чл. 3, ал. 1 от НРД 2011, защото с него по същество са поставени нови допълнителни изисквания към изпълнителите на болнична помощ. Изпълнението на критериите по чл. 59в от ЗЗО за достъпност и качество на медицинската помощ се осигурява чрез приетия по силата на законовата делегация национален рамков договор заедно с приложенията към него. Когато лечебното заведение е изпълнило специалните изисквания за сключване на договор съобразно НРД, то по презумпция разполага с достатъчна обезпеченост за изпълнение на договорните си задължения към НЗОК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1