Решение № 2959 от 21.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Иванов, чрез процесуален представител адв. Иванова срещу решение 16 от 07.06.2022 г., постановено по адм. дело 106/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата против заповед 3-95-00-112/28.02.2022 г. на областния управител на област Русе, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 и ал.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Иванов временно е отстранен от работа, поради образуване на дисциплинарно производство срещу него и същият е осъден да заплати направените по делото съдебни разноски. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът областният управител на област Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт В. Кьосева- Камбурова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Аргументирано и в съответствие със закона съдът приема, че оспорената заповед 3-95-00-112/28.02.2022 г. на Областния управител на област Русе, с която С. Иванов временно е отстранен от работа, е издадена от компетентния по смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗДСл орган. Правилно е и заключението, че обжалваната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание. Същата е писмена и съдържа мотиви, обосноваващи издаването й посочени са правното и фактическо основание, което се свързва с образуваното против адресата на акта дисциплинарно дело чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съображенията на съда относно липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила също са коректни и обосновани. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при осъществяване на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. В разглеждания случай против касатора, който заема длъжността главен секретар в Областна администрация на област Русе, е образувано дисциплинарно производство със заповед 3-95-00-111 от 28.02.2022 г. на областния управител на област Русе за установяване на евентуално извършени дисциплинарни нарушения, във връзка с доклад с вх. 06-01-1/2/04.02.2022 г. на служител по сигурността на информацията Т. Карагьозов и Заявление 06-01-1/1/03.02.2022 г. на П. Спасов- главен секретар на Асоциацията Водоснабдяване и канализация ООД- Русе. След образуване на делото пред дисциплинарния съвет е издадена заповед 3-95-00-112/28.02.2022 г. на областния управител на област Русе, предмет на оспорване, с която С. Иванов е временно е отстранен от работа. Обстоятелството, че заповедта за отстраняване от работа е издадена след образуваното дисциплинарното дело се установява от мотивите на акта, в които изрично се цитира Решение 1 от протокол 1 от 28.02.2022 г. на Дисциплинарния съвет към Областна администрация на област Русе за образуване на дисциплинарно дело 1/2022 г. срещу Иванов, с оглед предотвратяване на възможността държавния служител срещу когото е образувано производството да попречи или повлияе за реализирана не дисциплинарната му отговорност. При тези факти, аргументирано съставът на Административен съд Русе приема, че условията на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за временно отстраняване на служителя от работа са изпълнени и правомощието на органа по назначаването е упражнено в съответствие със закона. Смисълът на разпоредбата е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство. От доказателствата по делото е установено, че Иванов в заемал длъжността главен секретар, като съгласно чл. 12 от Устройствения правилник на областните администрации той осъществява административното ръководство на Областна администрация Русе. Главният секретар е непосредствено подчинен единствено и само на областния управител в условията на йерархична зависимост, и той отговаря за цялостното ръководство на областната администрация. Следователно, посоченото описание в мотивната част на оспорената заповед, че Иванов може да повлияе, респективно да попречи е напълно възможна хипотеза при възложените му ръководни функции на висш държавен служител, както правилно е приел първоинстанционния съд. В случая мярката е приложена единствено с тази цел, като ограничаването на правото на труд е временно, в рамките на 1 месец (със заповед 3-95-00-167/25.03.2022 г. на Областния управител на област Русе на касатора е наложено дисциплинарно наказание уволнение). Поради това, като достига до извод, че действията на административния орган са в нормативно очертаните рамки и оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба. Изложените доводи в касационната жалба са подробно обсъдени и аргументирани от първоинстанционния съд, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо тяхното преповтаряне. По изложените съображения и при липсата на касационни основания за отмяна на съдебното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ, платимо от касатора Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение