Решение № 8080 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10184/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-директора на Дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи (МВР) с адрес в София, бул. Кн. Мария Луиза 48, против Решение 12046 от 16.07.2024 г., постановено по адм. дело 2907 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отменен Отказ на зам.-директора на Дирекция Миграция , рег. 5364р-4693 от 15.02.2024 г. за издаване на Разрешение за продължително пребиваване и работа, тип Единно разрешение за пребиваване и работа на Р. Р. У., роден на [дата]., гражданин на Узбекистан по негово Заявление, рег. 538900-1342/04.12.2023 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на лицето, след съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това съдебно решение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, навеждайки всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което първоинстанционната жалба на чуждия гражданин против процесния индивидуален административен акт бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба Р. Р. У., с [ЛНЧ], гражданин на Узбекистан, не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура, участващ по делото, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши касационна проверка на първоинстанционния съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Р. У., роден на [дата], гражданин на Узбекистан, против Отказ на зам.-директора на Дирекция Миграция , рег. 5364р-4693/15.02.2024 г. за издаване на Разрешение за продължително пребиваване и работа, тип Единно разрешение за пребиваване и работа на чуждия гражданин. От правна страна оспореният отказ се основава на чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), а от фактическа на обстоятелството, че на Р. е предоставено право на продължително пребиваване на основание чл. 24к, ал. 1 ЗЧРБ (сезонен работник за срок от 90 дни до 9 месеца) с Разрешение, валидно до 11.02.2024 г., както и на изразеното отрицателно становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта (Агенция/та) за липса на основание за предоставяне на лицето на достъп до пазара на труда. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, съдът тълкувайки нормите на чл. 24и, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24к, ал. 1 и ал. 3 ЗЧРБ, както и нормата на чл. 5, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), е приел, че последната ограничава с условие разрешаването на нов достъп до пазара на труда, само за сезонни работници по смисъла на чл. 24к, ал. 1 ЗЧРБ, но не и за Разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа , по смисъла на чл. 24и, ал. 1 от с.з. Преценил е, че чл. 16, т. 3 ЗТМТМ изключва прилагането на Раздел II от Глава втора от ЗТМТМ за граждани на трети държави, които са получили разрешение за сезонен работник и че по казуса не е приложим чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ. Счел е, че за да издаде Разрешение за продължително пребиваване и работа, тип Единно разрешение за пребиваване и работа , директорът на Дирекция Миграция МВР не е обвързан от наличието на положително становище от страна на Агенция по заетостта, а действа в условията на оперативна самостоятелност, респ. че не може да откаже издаване на такова разрешение само с позоваване на отрицателното писмено становище на изпълнителния директор на Агенция по заетостта. Приел е, че компетентният административен орган дължи излагане на самостоятелни и изрични мотиви, досежно изпълнението на особените изисквания на чл. 24и, ал. 1, ал. 2, ал. 5, ал. 6 ЗЧРБ. Допълнил е, че относим за правилното решаване на спора е и въпросът за какъв срок е действало изтеклото на 11.02.2024 г. разрешение по чл. 24к ЗЧРБ за сезонен работник, по който въпрос е подчертал, че не са изложени мотиви в оспорения отказ. Формирал е решаващия извод, че Отказ на зам.-директора на Дирекция Миграция , рег. 5364р-4693 от 15.02.2024 г. за издаване на Разрешение за продължително пребиваване и работа, тип Единно разрешение за пребиваване и работа на Р. Р. У. е издаден от компентентен по смисъла на ЗЧРБ орган, но при несъобразяване на изискването за форма, доколкото не са изяснени всички, релевантни за случая факти и обстоятелства, в акта липсват мотиви и е налице неправилно тълкуване и прилагане от органа на относими/неотносими за случая материалноправни разпоредби от ЗЧРБ и ЗТМТМ. Поради това е отменил спорния акт и е върнал административната преписка на директора на Дирекция Миграция МВР за ново произнасяне по Заявление на Р. Р. У., рег. 538900-1342/04.12.2023 г., при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението като валидно и допустимо, но неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002. Следователно, за да се издаде Разрешение по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, е необходимо кандидатът да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство и да притежава виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ или Разрешение за пребиваване. В случая, правилно е прието от административния орган, че чуждият гражданин не отговаря на изискванията на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, тъй като, към момента на издаване на оспорения акт, не е налице една от двете кумулативно изискуеми в тази норма предпоставки, а именно кандидатът да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство. Регулирането на достъпа до пазара на труда на работници граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика, е уредено в ЗТМТМ. Съобразно чл. 15, ал. 1 от с.з., достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от МВР след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта. От доказателствата по делото е видно, че в изпълнение на задължението й по чл. 24и, ал. 11 ЗЧРБ, Дирекция Миграция е изискала от изпълнителния директор на Агенцията (писмо на л. 16 от първоинстанционното дело) предоставяне на становище по Заявление на ЗП Г. К. Т. за Р. Р. У., рег. 538900-1342/04.12.2023 г. В отговор (л. 15, пак там), е изпратено отрицателно становище. Не се споделя формирания от административния съд извод, че видът на становището на изпълнителния директор на Агенцията не обвързва МВР, тъй като той действал в условия на оперативна самостоятелност при издаването на Единно разрешение за пребиваване и работа. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ е достатъчно ясна и не дава основание за противоречиво тълкуване. В нея изрично е посочено, че полученото в МВР от изпълнителния директор на Агенция по заетостта писмено становище следва да е положително, поради което при отрицателно становище, МВР не може да издаде исканото разрешение. Това обаче, не означава, че становището на Агенцията по заетостта не може да се контролира. При съдебно оспорване на отказа за издаване на поисканото разрешение, при преценката си относно неговата законосъобразност, съдът контролира и отрицателното становище на АЗ, в случай, че отказът на МВР е обоснован с него. В Отказ на зам.-директора на Дирекция Миграция , рег. 5364р-4693 от 15.02.2024 г. за издаване на Разрешение за продължително пребиваване и работа, тип Единно разрешение за пребиваване и работа на Р. е налице изрично позоваване на съображенията, изложени в отрицателното становище на изпълнителния директор на Агенцията, поради което изведеният от съда извод за немотивираност на процесния индивидуален административен акт е необоснован и неправилен. Компетентният административен орган, позовавайки се на становището на изпълнителния директор на Агенцията, съгласно чл. 16, т. 3 ЗТМТМ, се е мотивирал, че условията за достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа, не се прилагат за граждани на трети държави, които са получили Разрешение за сезонен работник. Настоящият случай е именно такъв, доколкото към датата на изпращане на отговора на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (05.01.2024 г.), Р. е имал Разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, валидно до 11.02.2024 г. Относимият въпрос в случая е, че към момента на подаване на заявлението за Единно разрешение за пребиваване и работа за жалбоподателя, за него е издадено Разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Именно този му статут прави неприложимо спрямо него Единното разрешение за пребиваване и работа, съгласно чл.16, ал.1, т.3 ЗТМТМ. Обратното, би довело до заобикаляне на определения максимален срок в чл.25, ал.1 от същия закон. Няма пречка в ЗТМТМ, чужденецът или кандидат работодателят му да подадат заявление за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа за чужденеца, когато за последният е отпаднал статутът му на сезонен работник на пазара на труда в страната ни. По тези съображения, касационната инстанция преценява като обосновано и правилно отрицателното становище на Агенцията по заетостта, респективно като законосъобразен оспорения отказ на зам. директора на дирекция "Миграция" при МВР. Като е стигнал до различен извод, преценявайки Отказа на зам.-директора на Дирекция Миграция , рег. 5364р-4693 от 15.02.2024 г. за издаване на Разрешение за продължително пребиваване и работа, тип Единно разрешение за пребиваване и работа на Р. Р. У., гражданин на Узбекистан като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, в противоречие на приложимия материален закон което следва да се отмени, а вместо това се постанови отхвърляне на жалбата срещу него. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сума в размер на 100, 00 лв., определена, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия