Решение № 61 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6485/2007 г.

Решение № 61 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6485/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Варненски окръжен съд от 18.07.2007 г. по гр.д. № 913/2007 г. е оставено в сила решение на Варненски районен съд от 23.02.2007 г. по гр.д. № 5246/2005 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.), предявен от А. К. М. от гр. В. против Н. Г. В. от гр. В. за признаване на установено, че не се дължат сумите 3511 щатски долара и 1500 лева по запис на заповед от 28.02.2005 г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 944/2005 г. на Варненски районен съд. Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от А. К. М. от гр. В. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК, съдът не се е произнесъл по искането за обезсилване на изпълнителния лист, тъй като записът на заповед, въз основа на който е издаден, не е предявен за плащане; не е обсъдил възражението за извършено плащане по каузалната сделка и в частност представената по делото разписка от 12.02.2004 г. за получени 2000 щатски долара от ответницата по делото и е приложил неправилно чл. 479, ал. 1 ТЗ, приемайки за валидно възникнало вземане, което не е било предявено за плащане на издателя на записа на заповед. Ответницата по касационната жалба Н. Г. В. не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна предвид следното: В обжалваното решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че въз основа на определение от 22.03.2005 г. по гр.д. № 994/2005 г.на Варненски районен съд, в полза на Н. Г. В. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 3.01.2003 г. за сумите 4800 щатски долара и 1500 лева, дължими от А. К. М.. В хода на принудителното изпълнение, проведено по изп. д. № 103/2005 г. на съдебен изпълнител при Варненски районен съд, длъжника А. К. е сключила спогодба за разсрочено плащане, изплатила е сумата 400 лева и е подписала декларация от 1.02.2005 г., с която се е задължила да заплати задължението от 4800 щатски долара до 28.02.2005 г. Между страните по делото са съществували финансови взаимоотношения и извън задължението по процесния запис на заповед, в изпълнение на които А. К. е изплатила на 12.02.2004 г. на Н. В. сумата 2000 щатски долара. При така установените факти, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) за признаване на установено че сумите 3511 щатски долара и 1500 лева по запис на заповед от 28.02.2005 г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 944/2005 г. на Варненски районен съд не се дължат от ищцата А. К. М.. Приел е, че въведените от ищцата твърдения, че сумите по записа на заповед не са получени, а записът е издаден с цел да се съдейства получаването на заем от ответницата Н от трето лице не са установени; че не е установено и извършено плащане на получените от ищцата по договор за мандат суми в размер на 4300 щатски долара, както и че извършеното на 12.02.2004 г. плащане на 2000 щатски долара не е за погасяване на задължението по издадения на 3.01.2003 г. запис на заповед. Приел е, че съществуването на изпълняемото право е установено по безспорен начин, поради което е отхвърлил като неоснователен искът за отричането му. Решението е правилно. Касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Произнасянето по въведеното от ищцата А. К. М. искане за обезсилване на издадения по гр.д. № 944/2005 г. на Варненски районен съд изпълнителен лист е недопустимо в производството по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК. Предмет на иска е установяването недължимостта на сумата, за която е издаден изпълнителния лист, поради което в това производство ищецът - длъжник по изпълнението може да направи всички възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането в т.ч. и по редовността на записа на заповед от външна страна, по които доводи съдът дължи произнасяне по съществото на делото. Основателността на въведените възражения срещу редовността на менителничния ефект предпоставя уважаване на иска по чл. 254 ГПК (отм.) при което изпълнителния лист се обезсилва "ex lege", а изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 330, ал. 1, б. "е" ГПК (отм). Доводите за издаването на изпълнителен титул в нарушение на чл. 479, ал. 1 ТЗ са неоснователни. За разлика от менителницата, при записа за заповед не възниква въпрос за акцепта като юридически факт, свързан с валидното възникване на задължение за плащане. При записа на заповед задължението да се плати паричната сума се поема от издателя с подписване на документа, а предявяването му за плащане по правната си същност е покана за изпълнение на поетото още с подписване на документа задължение. Предявяването за плащане (чл. 487, ал. 1 ТЗ) е от значение единствено по отношение на изпадане на длъжника в забава, съответно за отговорността му за обезщетение за забава, което в издадения изпълнителен лист е определено от предявяване на молбата за издаването му, поради което дали и в кой момент записът е предявен за плащане е без правно значение. Независимо от изложеното, въведеното възражение е изначално неоснователно предвид представения по гр.д. № 994/2005 г. на Варненски районен съд оригинал на запис на заповед от 3.01.2003 г., предявен за плащане на издателя на 28.02.2005 г.. Неоснователни са и касационните оплаквания относно изводите на въззивния съд, че не е установено извършено от ищцата плащане на получените по договора за мандат суми в размер на 4300 щатски долара; че не е установено и извършеното на 12.02.2004 г. плащане на 2000 щатски долара да е за погасяване на задължението по издадения на 3.01.2003 г. запис на заповед. От доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че в качеството сина пълномощник на ответницата Н, ищцата А е получила на 28.12.2002 г. сумата 4300 щатски долара от трето лице - пълномощно рег. № 3* от 22.10.2002 г. и декларация, нот. заверена с рег. № 1* от 28.12.2002 г. или установено е, че задължението е възникнало във връзка с отчет по договор за мандат - каузална сделка, твърдяна от ищцата едновременно с възражението за безпаричност на задължението. Доказателства за отчитане на получените като пълномощник суми обаче не са представени. Не са установени въведените с исковата молба твърдения, че в отчет на задължението, ищцата е изплатила 2000 лева на семейството на ответницата, нито, че е превела с пощенски запис сумата 600 лева. Не е доказано и че изплатената от ищцата по разписка от 12.02.2004 г. сума от 2000 щ.д. е в изпълнение на задължението да отчете на ответницата сумите, получени по пълномощно рег. № 3* от 22.10.2002 г. По делото е установено, че между страните са съществували и други сметни отношения; че ищцата е попълнила и запис на заповед от 13.02.2004 г., както и че след плащане на сумата от 2000 щ.д., ищцата е потвърдила, че дължи сумата 4800 щ.д. по процесния запис на заповед с извънсъдебно признание, инкорпорирано в декларация от 1.02.2005 г., което опровергава твърдението за извършено междувременно плащане по същото задължение. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение