Решение № 6719 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2344/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Заместник изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, против Решение 137 от 22.12.2023г., постановено по дело 84 по описа за 2023г. на Административен съд- Разград, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 17/04/1/0/91518/3/01/04/03 от 17.10.2022г., издаден от Зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с който за неспазване на критерий за подбор, ангажименти и други задължения по Договор 17/04/1/0/91518 от 12.12.2017г., на жалбоподателя Амброзия ЕООД, ЕИК 116562974, е определено окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 215 958,18 лева на основание чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.". С твърдения за неправилност на решението поради несъобразяването му с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорения административен акт. Иска се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Амброзия ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Герова, оспорва касационната жалба и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да й бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство. Съображенията са изложени в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна: Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Предмет на спора през Административен съд- Разград е била законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане 17/04/1/0/91518/3/01/04/03 от 17.10.2022г.,издаден от Зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с който за неспазване на критерий за подбор, ангажименти и други задължения по Договор 17/04/1/0/91518от 12.12.2017г., на жалбоподателя е определено окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 215 958,18(двеста и петнадесет хиляди деветстотин петдесет и осем лева и 18ст.), на основание чл. 11, ал. 2във връзка с чл. 12от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,ал. 6и 7от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г. Установява се от доказателствата по делото, че между между ДФ Земеделие и Амброзия ЕООД - гр. Лозница е сключен Договор 17/04/1/0/91518 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на договора Фондът предоставя на ползвателя Амброзия ЕООД безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен проект 17/04/1/0/91518 Ремонт на сграда за първичен добив на биологичен пчелен мед и пчелен прашец и закупуване на оборудване и инвентар в размер до 60 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта. С решение 17/04/1/0/91518/3/01/03/01 на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие е одобрено изплащането на финансова помощ на Амброзия ЕООД, в размер на 233 819,38 лв., която сума е била платена на 17.10.2019 г. От страна на ДФ Земеделие са извършвани проверки за периода 03.09.2020г.-23.09.2020г., които са приключили с издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане 17/04/1/0/91518/3/01/04/02 с изх. 01-2600/166#2 от 25.05.2021г., с който по отношение на Амброзия ЕООД, ЕИК 116562974, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 35 000,11 лева. Поради обжалване на административния акт с Решение 20 от 15.02.2022 г., постановено по адм. дело 181/2021 г. на Административен съд - Разград, оставено в сила с Решение 2998 от 21.03.2023г. по адм. дело 5040/2022г. на ВАС, съдът е отменил Акта за установяване на публично държавно вземане в частта, в която за неспазване на ангажимента по чл. 17, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Договор 17/04/1/0/91518 от 12.12.2017 г. и съгласно IVXpyna - Неспазване на Критерии за подбор по съответната мярка/подмярка от Приложение към чл. 2, ал. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 - 2020 г., е определен размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ от 17 861,20 лева. Последвало извършване на нови проверки през периода 06.12.2021г.-17.12.2021г., приключили с издаването на оспорения по делото акт за установяване на публично държавно вземане, с който административният орган е приел, че Амброзия ЕООД не е спазило следните договорни и нормативни задължения от процесния ДБФП, от които: 1/ по чл. 16, ал.1, т.2 от сключения договор за осигуряване и поддържане на 950 бр. пчелни семейства, порода Българска медоносна пчела. Размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен на 4871,24 лева; 2/ системност на неспазване изпълнение на задължението по чл. 16, ал. 1, т.2 от договора, като е определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ от 243.56 лева; 3/ по чл. 14, ал. 2, т. 3 от договора не е спазено задължението за използване подпомаганите активи съгласно предназначението в одобрения проект, като е определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ в размер на 7 500 лева; 4/ за системност на неспазването относно неизпълнението на задължението, произтичащо от чл. 14, ал.2, т.3 от процесния договор е определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ от 375,00 лева; 5/ по чл. 30. ал. 6 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", както и ангажимента по чл. 17, ал. 5 от Договор 17/04/1/0/91518 от 12.12.2017 г. да използва подпомаганите активи, за които в Приложение 2 от договора е предвидено, че са изцяло свързани с производство на биологична продукция и да поддържа непрекъснато сертификация за производство на биологична продукция, размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ - 233 819,38 лева; 6/ по чл. 13, 10 от Наредба 9 от 21.03.2015 г.. както и разпоредбите на чл. 17, ал. 19 от Договора за финансово подпомагане- размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен на 23 381,93 лева. При тези факти, административният орган е установил общ размер на задължението по издадения АУПДВ от 233 819,38 лева, който е намалена със сумата от 17 861,20 лева във връзка с частичната отмяна по съдебен ред на издадения по отношение на жалбоподателя предходен АУПДВ 17/04/1/0/91518/3/01/04/02 с изх. 01- 2600/166#2 от 25.05.2021 г. По този начин с процесния АУПДВ е определен окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 215 958,18 лева, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 12 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., чрез кумулиране като спор на най-високите размери, определи за всяко от неспазванията в съответните групи II, III и IV, и това по чл. 2, ал. 4 от Правилата за неспазване на специфични задължения, и съответното приспадане на сумата по предходния АУПДВ. За да отмени оспорения административен акт първостепенният съд е счел, че последният е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. Приел е, че административният орган не е съобразил обстоятелството, че променящият се брой на пчелните семейства отглеждани от дружеството се дължи на необходимостта в студените есенно-зимни условия, същите да се обединяват, за да не загинат. Отрекъл е констатацията за неспазено задължение, произтичащо от чл. 14, ал.2, т.3 от договора, като е посочил, че използването на активите е в зависимост от броя на пчелите, а наличието на обективни причини за незаселването с пчели на част от кошерите, обуславя извод за липса на нарушение. За недоказана е възприета тезата на административния орган досежно неизпълнение на задължението на дружеството да поддържа валиден сертификат за биологични продукти. Посочил, че е в оспорения акт не са обсъдени тежестта и степента на неспазванията на съответните критерии за подбор, ангажименти и задължения. Най-сетне е изложил аргументи, че не става ясно как и въз основа на какви конкретни данни е определена основата за изчисляване на сумата за възстановяване по всяко от горепосочените неспазвания. При тези съображения Административен съд- Разград е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Необоснован е изводът на първостепенния съд, че по делото не е доказано неизпълнение на задължението на Амброзия ЕООД по чл. 16, ал.1, т.2 от договора да поддържа 950 бр. пчелни семейства от порода Българска медоносна пчела. При проверката са били установени само 414 бр. пчелни семейства, поради което е налице неспазване на договорното задължение. Действително по делото са ангажирани гласни доказателства ( св. показания на Т. С.) за фактори, които обусловили обединяването на пчелните семейства, но тези обстоятелства не налагат извод за освобождаване на дружеството от отговорност по облигационното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, като последните две понятия са разяснени в пар. 1, т.23а от Наредбата. Аналогична е и разпоредбата на чл. 21, ал.2 от процесния договор 17/04/1/0/91518 от 12.12.2017г. В ал. 3 от същия е предвидено, че при настъпването на кое да е обстоятелство по ал.2, ползвателят дължи писмено уведомление до Фонда в срок от 10 работни дни от датата, на която има възможност да го направи, като ангажира доказателства за това. В случая обстоятелствата, които са причинили намаляването на пчелните семейства не са непредвидими и непреодолими, като наред с това дружеството не е представило доказателства за наличие на непреодолима сила, за да може Фонда да извърши преценка дали следва да отговаря за неизпълнение на задълженията си. Нарушението е повторно, т.е налице е системност, доколкото при предишна проверка, приключила с издаването на АУПДВ 17/04/1/0/91518/3/01/04/02 с изх. 01- 2600/166#2 от 25.05.2021 г. са констатирани 652 бр. пчелни семейства. По отношение на констатациите по т.3 от АУПДВ за неспазено задължение, произтичащо от чл. 14, ал.2, т.3 от договора ползвателят да използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени в одобрения проект, а именно неизползване по предназначение на 300 броя пчелни кошери с установено временетраене на нарушението от 15 месеца, съдът счита, че изводът на Административен съд- Разград е необоснован. Както бе посочено по-горе обстоятелствата довели до намаления брой на пчелните семейства, респ. броя на населени кошери, не освобождава ползвателя от изпълнение на договорното му задължение да използва подпомаганите активи, за които е получил финансиране на стойност 18 000 лева. При предходната проверка от административния орган на 17.12.2021г. отново е установено, че ползвателят не е използвал по предназначение новозакупените кошери, поради което е налице системност на неспазването. Доказано е по делото, че дружеството не е спазило и предвиденото в договора задължение да поддържа валиден сертификат за биологични продукти. При извършената проверка на място констатирано, че сертификатът за биологично производство е от дата 30.11.2021г. и е с изтекъл срок на валидност, поради което не е спазено изискването на чл. 30, ал. 6 от Наредбата и ангажимента по чл. 17, ал.5 от процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ- да използва подпомаганите активи, за които в приложение 2 е предвидено, че са изцяло свързани с производството на биологична продукция и да поддържа непрекъснато сертификация за производство на биологична продукция. Настоящият състав не споделя съображенията на първостепенния съд досежно незаконосъобразността на оспорения акт и в частта му, с което е определен размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. В оспорения АУПДВ са съобразени релевантните факти и обстоятелства при определяне на размера на процесиите задължения. От тук следва изводът, че оспореният индивидуален административен акт е издаден oт компетентен орган при спазване на изискванията относно формата и съдържанието на административния акт и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В обобщение първоинстанционното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател се следва присъждане на сторените разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 228 АПК в размер на на 360 лева за двете съдебни инстанции, съобразно нормата на чл. 24 от НПП и 1 700 лева държавна такса пред касационната инстанция, или общо разноски в размер на 2 060 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,