Решение № 4903 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2010 г.

Решение № 4903 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Васил Симеонов Постолов от гр. София, против решение № 2490 от 21.07.2010 г., постановено по адм. д. № 7815/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. Иска отмяна с доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е имал поведение, което да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което да е уронен престижа на службата. Ответната страна - Директорът на ГД "ГП", София, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалбата на касатора полицай, първа степен на Гранично контролно-пропускателен пункт - Кулата от Гранично полицейско управление - Петрич при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, против заповед рег. № 4053/19.10.2009 г. на ВНДиректора на Главна дирекция "Гранична полиция", с което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - за деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е обсъдил всички представени с административната преписка доказателства, релевантни за предмета на спора. Ценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, е направен извод за наличието на доказателства установяващи обстоятелството, че на 08.07.2009 г., полицай Васил Симеонов Постолов е обещал на Илия Кирилов Николов и съпругата му Яна Маринова Николова безпрепятствено да преминат през ГКПП-Кулата срещу парична сума от 250 евро и на същата дата, около 10,00 ч. - 10,30 ч. наказаният помолил полицай Николай Славчев Маламов да пропусне безпрепятствено през ГКПП-Кулата на излизане от страната горепосочената българка, въпреки, че същата е обявена за общодържавно издирване. Пред първоинстанционния съд е установено, че със заповед рег. № 3407/18.08.2009 г. на директора на ГД "ГП" срещу Васил Симеонов Постолов е било образувано дисциплинарно производство, на основание чл. 230, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР от ЗМВР, по постъпили предварителни данни-сигнал за получен подкуп от полицай Постолов. В заповедта е разпоредено образуване на дисциплинарното производство за това, че на 08.07.2009 г., полицай Васил Симеонов Постолов е обещал на Илия Кирилов Николов и съпругата му Яна Маринова Николова безпрепятствено да преминат през ГКПП-Кулата срещу парична сума от 250 евро и на същата дата, около 10,00 ч. - 10,30 ч. наказаният помолил полицай Николай Славчев Маламов да пропусне безпрепятствено през ГКПП-Кулата на излизане от страната горепосочената българка, въпреки, че същата е обявена за общодържавно издирване. Административният орган е приел, че деянията на наказания, цитирани по-горе, представляват нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, съставомерно на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за които е предвидено наказание "уволнение". За установяване на обстоятелствата по случая са били взети писмени обяснения от очевидци на случилото се. За резултата от разследването е била изготвена обобщена справка, рег. № 28303/01.10.2009 г. и становища рег. № 28653/05.10.2009 г. на дисциплинарно разследващия орган за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В заповедта си от 19.10.2009 г., въз основа на установените в рамките на производството данни, директорът на НС "ГП", София, като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 2 от ЗМВР правомощия, е приел, че с действията си полицай Постолов е извършил тежки дисциплинарни нарушения; осъществил е деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. Обжалваното решение е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалният закон и е обосновано. От така приетото за установено, въз основа на доказателствата към административната преписка, се налага извод, че обосновано решаващият съд е преценил заповедта за законосъобразна. Неоснователно е оплакването, че има разминаване между фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Наказанието е наложено за това, че на 08.07.2009 г., полицай Васил Симеонов Постолов е обещал на Илия Кирилов Николов и съпругата му Яна Маринова Николова безпрепятствено да преминат през ГКПП - Кулата срещу парична сума от 250 евро и на същата дата, около 10,00 ч. - 10,30 ч. наказаният помолил полицай Николай Славчев Маламов да пропусне безпрепятствено през ГКПП - Кулата на излизане от страната горепосочената българка, въпреки, че същата е обявена за общодържавно издирване. От административната преписка безспорно се установява, че на тази дата. служителят е разговарял с колегата си Николай Маламов да пропусне на излизане от страната гражданка от ромски произход, която ще пътува с лек автомобил БМВ. На същата дата, както и в периода от 03.07.2009 г., до 12,31 ч. на 08.07.2009 г. Васил Постолов е провел седем телефонни разговора от мобилните си телефони с номера 0887918913 и 0878918913 с Илия Николов ползващ телефон 0886568868 с предплатена услуга, без индивидуален договор за мобилна услуги. Следователно действията са точно определени - действия по организиране на безпрепятствено преминаване на лице обявено за издирване. Няма никакво значение това, че сумата не е била взета от наказания /полицай Маламов е върнал документите на лицата, между които е видял поставените банкноти/ и това, че преминаването е било осуетено, защото визираните в заповедта действия са извършени, а те представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР, регламентирани в Глава първа, раздел трети, т. 2 и т. 5, Глава втора, раздел първи, т. 7, т. 8 и т. 13 и раздел трети, т. 31 от Етичния кодекс, цитирани в заповедта. Освен това служителят около двадесет дни преди 08.07.2009 г. безпрепятствено е пропуснал преминаване на Яна Николова в Р. Гърция. В този смисъл са сведенията на лицето и Илия Николов. Деянието на Постолов е станало достояние на служители от системата на МВР, Окръжна следствена служба и Окръжна прокуратура Благоевград, както и на други граждани, преминаващи пред ГКПП-Кулата. Съгласно чл. 257 от ЗМВР вр. с чл. 39 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните, техните представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, включително чрез средства, които не са забранени със закон. Към административната преписка са приложени обясненията на няколко служители, които са били очевидци на инцидента от 08.07.2009 г. От тези обяснения и разпечатките на цитираните телефони се установяват по безспорен начин извършените действия, които доказват опита на граничния служител да осигури безпрепятствено преминаване на Яна Маринова Николова на ГКПП Кулата, независимо от факта на обявена на лицето за издирване, известно на последния от пропускането й от него при предходното й преминаване в Р. Гърция. Твърдението че има конкуренция между различни доказателствени средства и съдът не бил обсъдил част от доказателствата е голословно. На първо място защото не се установяват данни за противоречие между събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства относно действията, визирани в заповедта като дисциплинарно нарушение на наказания. Противоречие има само в твърденията на наказания относно поведението на сформирания екип /следовател, прокурор и представител на ГКПП - Кулата/ определен от окръжния прокурор на ОП - Благоевград за извършване на следствените действия в деня на инцидента, конкретно за грубо отношение спрямо него - упражнено физическо насилие /нанесен удар/. Поведението на този екип е неотносимо към проведеното след това дисциплинарно производство, при което е установено виновното поведение на Постолов. Различното положение на лицата, участвали по някакъв начин в административното производство, не дава основание да се направи извод, че фактически установеното е оценено необективно и пристрастно, и че дисциплинарното производство е проведено без законови гаранции за осигуряване правото на защита на наказания. Заповедта за уволнение е конкретизирана и тя е за поведение от 08.07.2009 г., в която насока са събираните доказателства. Жалбоподателят-касатор не е ангажирал други доказателства и не е опровергал с допустими доказателства фактически установеното, а чрез отричане на фактите по делото цели опровергаването им. Неоснователно е оплакването, че събраните по делото доказателства не подкрепяли и материалноправните изводи на съда относно законосъобразността на административният акт. По същество се оспорва приетото от съда наличие на основанията на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Фактите по делото опровергават този довод. Действията извършени от жалбоподателя по време на служба с цел да се осигури преминаване на ГКПП - Кулата на лице обявено за издирване и не по установения ред, представлява нарушение на етични норми на поведение, които уронват престижа на службата. С ТП № 3 от 7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС е направено разграничение между нарушения на служебни задължения свързани със заеманата длъжност и регламентирани в ЗМВР, ППЗМВР или инструкции, очертаващи служебното правоотношение и деяния, които нямат връзка със служебните задължения, но поради това, че нарушават етични норми са основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност като неетични и уронващи престижа на службата. С деянието служителят е показал неуважение и незачитане на установения ред, използвал е служебните си контакти за да съдейства за извършване на нарушение на гранично-пропускателния режим, и налице нарушение на морални норми. Неоснователно е и оплакването за необсъждане на довода за нарушени срокове по чл. 225 от ЗМВР. Съдът в решението си е приел, че този срок е спазен. Изводът му е мотивиран и кореспондира с данните от административната преписка. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете не текат, ако когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя - чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР. От това определение следва изводът, че дисциплинарното нарушение, се счита за открито, когато на компетентния административен орган са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. В случая наказващият орган се е позовал на справка № 28303/01.10.2009 г. и становище рег. № 28653/05.102009 г., с които е установено нарушение от страна на жалбоподателя. Тъй като оспорената заповед е от 19.10.2009 г., същата е издадена в 2-месечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. С оглед на приетото за установено при изяснени релевантните за спора факти и след обсъждане на доказателствата, възраженията и приложимата правна уредба съдът е постановил обоснован съдебен акт. Изводът за неоснователност на жалбата е мотивиран в съответствие с фактически установеното и правилно приложени ЗМВР и ППЗМВР. Доказателствата по делото не обективират наличие на касационно отменително основание по чл. 209 АПК и решението ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,