Решение № 14506 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3199/2014 г.
ВАСV отделение03.12.2014 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 8089 от 18.12.2013 г., постановено по адм. д. № 9369/2013 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която съдът е изменил решението на Комисията за защита на личните данни и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лв. и е отхвърлил жалбата в тази й част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за нищожно решение № П-2079/2013 г. от 19.07.2013 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, с която на "НСК София" ЕООД е наложена имуществена санкция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14506 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3199/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "НСК София" ЕООД против решение № 8089 от 18.12.2013 г., постановено по адм. д. № 9369/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Митко Василев Келов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена2..фхфффффффжжжооаоаоаоаъъъъъъ,ууэ в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение съдът е изменил решение № П-2079/2013 г. от 19.07.2013 г. в частта, с която на "НСК София" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. като е намалил същата на 1000 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че решението на Комисията за защита на личните данни, в обжалваната му част, е постановено от компетентен орган. Производството пред регулаторния орган е започнало по жалба на Митко Василев Келов с твърдения за незаконосъобразно обработване на личните му данни от "НСК София" ЕООД. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение Комисията за защита на личните данни е приела, че дружеството законосъобразно е обработвало личните данни на Келов, поради което е оставила без уважение жалбата му. В това производство комисията е установила, че в нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) "НСК София" ЕООД не се е регистрирало като администратор на лични данни, поради което с решението на дружеството е наложена санкция за нарушение на цитираната разпоредба в размер на 3000 лв. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Правилото на чл. 38, ал. 2 от закона регламентира, че комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. От тълкуването на цитираните норми следва, че за да наложи предвидените в закона предписания или наказания комисията следва да е сезирана за извършено нарушение, при наличието на което същата налага предвидените в закона предписание или административно наказание. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, който определя като правомощие на комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. В правомощията на комисията съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 вр. т. 3 от ЗЗЛД е да анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на лични данни и в тази връзка да извършва проверки на администраторите на лични данни. Съгласно правилото на чл. 36, ал. 2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, когато искането не съдържа данни за нарушени права на искателя, може да се предприеме действие по чл. 10, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 6 и чл. 43 от ЗЗЛД, а искане, което не съдържа данни за нарушени права на искателя и съдържа твърдения за нарушение на Закона за защита на личните данни, извършено от администратор на лични данни, се разпределя на дирекция "Правни производства и надзор" за осъществяване на дейността по чл. 26, т. 3 (чл. 37, ал. 3 от правилника). Следователно в случая е допуснато смесване на производството по разглеждане на жалби за нарушени права на физическо лице при обработване на личните данни от администратор на лични данни и процедурата по проверка и контрол на дейността на администратора на лични данни. След като е установила, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на ЗЗЛД от страна на администратора на лични данни, но е установила извършване на административно нарушение комисията е имала възможност да предприеме действията по чл. 36, ал. 2 от правилника вр. чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 43 от ЗЗЛД, като установи по надлежния ред извършеното административно нарушение и наложи съответното наказание. Нормата на чл. 42, ал. 4 от ЗЗЛД определя размера на имуществената санкция за нарушение на чл. 17, ал. 1 от закона. Разпоредбата на 43, ал. 1 от ЗЗЛД регламентира, че актовете за установяване на административните нарушения се съставят от чл. на Комисията за защита на личните данни или от упълномощени от комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на личните данни. (чл. 43, ал. 2 вр. чл. 11, т. 4 от ЗЗЛД.). Следователно решението на Комисията за защита на личните данни в обжалваната му, пред първоинстанционния съд, част е постановено от некомпетентен орган, поради което същото е нищожно. С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което решението на Комисията за защита на личните данни в частта му, с която на "НСК София" ЕООД е наложена имуществена санкция се обяви за нищожно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,