Решение № 5901 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2017 г.

Решение № 5901 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Министерски съвет, чрез гл. юрк. Г. и министъра на здравеопазването, чрез ст. юрк. Т. срещу решение № 12773/24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 5178/2016 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм., бр. 55 от 04.07.2014 г., в частта "от една до три години", част осма, раздел ХI, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 и Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /допусната поправка на очевидна фактическа грешка в номера на раздел IХ-да се чете ХI с решение № 787/19.01.2017 г. по делото/. В касационните жалби се излагат идентични доводи за недопустимост на първоинстанционното производство по смисъла на чл. 186 от АПК, поради липса на правен интерес за оспорващата и алтернативно - за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението, в обжалваната му част и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването като неоснователно, ведно със законните последици. О. М. Т., чрез адв. Б. излага становища за неоснователност на жалбите и обоснованост и законосъобразност на решението, в обжалваната част и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди решението като обосновано, правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество по реда на чл. 218 АПК - неоснователни, по следните съображения: С решението, в обжалваната му част, са отменени разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/, приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм., бр. 55 от 04.07.2014 г., в частта "от една до три години", част осма, раздел ХI, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 и Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. С постановено последващо решение № 787/19.01.2017 г. по делото, влязло в сила, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в номера на раздел IХ, както в мотивната част на решението, така и в диспозитива - да се чете ХI /Женски полови органи/. Това обстоятелство води до ирелевантност на част от възраженията по касационните жалби, а именно: за произнасяне извън предмета на оспорване - раздел IХ /Хирургически заболявания, Смущения в изпразването на пикочния мехур/. Обжалваното решение е мотивирано с допуснати съществени нарушения по чл. 26, ал. 1 и 28, ал. 2 от Закон за нормативните актове /ЗНА/. Прието е, че правният интерес от оспорване за жалбоподателката е безспорно установен, като лице страдащо от онкологично заболяване в хирургическа интервенция и с постановено ЕР на НЕЛК /определение № 7272 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2016 г., VI отд., амбулаторен лист № 12 от 11.01.2016 г./. Установено е, че НМЕ е приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., обн. в ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм. ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г., бр. 41 от 31.05.2011 г., бр. 55 от 04.07.2014 г., бр. 67 от 12.08.2014 г. и бр. 17 от 01.03.2016 г. по законовата делегация на чл. 101, ал. 6 /действаща ал. 7/ от Закона за здравето. По отношение на отменените разпоредби са констатирани нарушения на императивните процесуални изисквания на чл. 26 - чл. 28 от ЗНА и чл. 77 от АПК, сочещи на незаконосъобразна вторична регламентация на механизма за установяване степента на трайно намалената работоспособност в проценти и сроковете "от една до три години". Нормата на чл. 69 от НМЕ / ДВ, бр. 55 от 04.07.2014 г./ е приета със ЗР на ПМС № 179 от 27.06.2014 г. за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 83/2010 г. /ДВ, бр. 34 от 2010 г./, при неизпълнение изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА Установено е, че на 02.06.2014 г. на електронния сайт на Министерство на здравеопазването е бил публикуван проект на ПМС за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, заедно с доклада на министъра на здравеопазването, но без мотивите /доклада/ на вносителя. Освен това, представения в МС доклад не е обоснован, което е в нарушение изискването по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Това нарушение е налице както при първоначалното приемане на текста, така и при изменението /ДВ, бр. 55 от 2014 г/. Прието е, че единствения мотив за съобразяване на нормата и нейното изменение с промените в Закона за здравето не покрива изискванията на цитираната норма от ЗНА и чл. 77 от АПК. Обсъдени са подробно протокол № 15 от заседание на МС на 21.04.2010 г. и протокол № 25 от заседанието, проведено на 25.06.2014 г., като е прието, че не са разгледани възраженията, вкл. досежно липсата на основания за приемане на нова подзаконова уредба и последващото й изменение, както и липсата на данни за проведено обсъждане. Отчитайки спецификата на обществените отношения, регламентирани с оспорените разпоредби на чл. 69, ал. 1 от НМЕ, част осма, раздел ХI, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 и Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, тричленният състав е приел, че липсата на мотиви и на проведено обсъждане относно лимитирането на сроковете на инвалидизиране в рамките от една до три години съставлява съществено нарушение на процедурата, обосноваващо незаконосъобразност само на това основание. В допълнение е прието и частичното несъответствие с разпоредбата на чл. 101а, ал. 1 от Закона за здравето. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно Обоснован е извода на тричленния състав за допустимост на оспорването, поради надлежно доказан правен интерес по чл. 186, ал. 1 АПК, съгласно която норма "право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения". Безспорно е установено, че процесните текстове от НМЕ засягат пряко правната сфера на жалбоподателката Т., която страда от онкологично заболяване, проведена е химиотерапия /амбулаторен лист № 000012 от 11.01.2016 г./, довела до негативни последици за психическото й състояние и е с трайно намалена работоспособност и необходимост от периодичното й освидетелстване / определение № 7272/15.06.2016 г. по адм. д. № 6149/2016 г. на ВАС, VI отд./ . Предвид това, възраженията по касационните жалби се явяват неоснователни, като несъобразени със спецификата на производството по оспорване на подзаконовите нормативни актове. Подзаконовото нормативно регулиране е конституционно призната функция на висшите органи на изпълнителната власт, осъществявана в публичен интерес /чл. 115 КРБ/, поради което като основен регулатор, се подчинява на общите принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК - законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност, както и принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност по чл. 26, ал. 1 ЗНА. Именно поради тези специфики, и правният интерес при оспорване на подзаконов нормативен акт се изследва по различни критерии от този при оспорване на индивидуален административен акт. Неоснователни са и доводите по същество за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила по чл. 26 и чл. 28 от ЗНА във връзка с чл. 77 от АПК се установяват по безспорен начин от документацията по приложената преписка по делото. Докладите на министъра на здравеопазването, съставляващи мотиви, както към проекта за приемане на наредбата /приета с ПМС № 87/2010 г., така и към проекта за нейното изменение през 2014 г. не са били публикувани на интернет страницата на министерството и не е предоставена възможност на заинтересованите лица за предложения и становища, а постъпилите възражения, описани в решението, не са взети предвид. Нормата на чл. 69, ал. 1 от НМЕ визира краен срок на инвалидността "до 3 години", за който липсва мотивировка, която би съставлявала основата за преценката за законосъобразност на нормата с оглед законовата регламентация на чл. 101а, ал. 1 от Закона за здравето. Същевременно времевия период на инвалидизацията е обвързан от закона със степента на трайно намалена работоспособност и съответно характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Предвид това немотивираното въвеждане на срокове за инвалидизиране в НМЕ сочи освен на допуснато съществено нарушение на императивните процесуални изисквания и на ограничаване преценката на решаващия орган по заложените в закона критерии, вкл. и при трайно, неподлежащо на подобряване увреждане . В този смисъл са част от възраженията на заинтересованите лица, игнорирани при приемане на нормата, което е довело и до несъответствие с обществения интерес. Обосновани са и мотивите по обжалваното решение досежно разпоредбите на част осма, раздел ХI, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 и Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, с които са установени отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност по вид и степен на увреждане при хирургични заболявания на женски полови органи. Липсва обосновка за необходимостта от въвеждане на нови и допълнителни критерии за различните времеви периоди и проценти, и медицинските критерии при определяне на крайния процент загубена работоспособност, вкл. не е въведен ясно разграничим механизъм. Изложеното сочи на обоснованост на решаващият правен извод за съществено нарушение императивните изисквания на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, от което следва и противоречие с въведените принципи по чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Процесната подзаконова норма е приета и в нарушение забраната по чл. 28, ал. 3 от ЗНА -без приложени мотиви според изискванията по ал. 2 на същата разпоредба. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационните жалби отменителни основания, поради което решението, в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав