Решение № 8856 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4467/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та), със седалище и адрес на управление в София, на [улица], против решение 1653 от 13.03.2024 г., постановено по адм. д. 4512 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който оспореното пред първата инстанция Решение Ж-243/20.03.2023 г. на КЕВР бъде прието за законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба Про машинъри АД с ЕИК 204018446 и със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, на [улица], я оспорва, като неоснователна и необоснована в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска същата да бъде оставена без уважение, а по същество иска потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД (ЕР ЮГ ЕАД) със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, на [улица], не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Ответникът Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО ЕАД) със седалище и адрес на управление в София, на [улица], не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която подлежащият на касационен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отменено Решение Ж-243 от 20.03.2023 г. на КЕВР, издадено във връзка с подадена от Про машинъри АД жалба, и административната преписка е върната на Комисията за ново произнасяне в срока по чл. 146 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба 3), съобразно дадените в мотивите на съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 2574.32 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Съдът е установил следната фактическа обстановка: На 11.05.2022 г. Про машинъри АД депозирало в ЕР Юг ЕАД Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ЕР Юг ЕАД на обект за производство на електрическа енергия, представляващ Фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с инсталирана мощност 767 kW, предвиден за изграждане в незастроената площ на поземлен имот с идентификатор 67338.605.175 по КККР на гр. Сливен, находящ се в [жк], на [улица], както и върху покривите на пет сгради, разположени в същия поземлен имот от л. 44 до л. 48 от първоинстанционното дело. В заявлението е посочено, че обектът ще се използва за собствено потребление и ще отдава излишната енергия в електроразпределителната мрежа, а също така, че дружеството-заявител няма да използва преференциите по чл. 31 и чл. 32 от Закона за енергията от възобновяеми източниции (ЗЕВИ), за което е приложена декларация на л. 54 от същото дело. На 13.01.2023 г., след проведена съгласувателна процедура с ЕСО ЕАД, ЕР ЮГ ЕАД издало Становище 4516122 за условията и начина за присъединяване на процесната ФЕЦ към електроразпределителната мрежа л. 31-34, пак там. Изготвило и изпратило на дружеството-заявител проект на предварителен договор л. 86-98, пак там. Несъгласни с предложените условия и начин за присъединяване, от дружеството обжалвали пред КЕВР, която постановила оспорения административен акт Решение Ж-243/20.03.2023 г. По делото пред първата инстанция е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. К. В. Т., чието заключение съдът е кредитирал частично само относно техническите параметри на експертизата. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подадената от Про машинъри АД жалба против Решение Ж-243/20.03.2023 г. на КЕВР е процесуално допустима и е основателна. Преценил е, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това независим специализиран държавен орган, в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г., но че не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като не е мотивиран. Приел е, че мотивите на административния орган са непълни, неясни и противоречиви, като в тях не е взето становище по поставени от жалбоподателя основни възражения. Посочил е, че от мотивите на оспореното решение не става ясно какво е становището на Комисията относно реда за присъединяване на заявения обект дали този по Част трета, Глава четвърта, Раздел I от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6, обн. в ДВ, бр. 31 от 04.04.2014 г., отменена, но в сила към датата на постановяване на обжалваното решение) или предвидения такъв за обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, регламентиран в Част трета, Глава пета, Раздел I от същата. Аргументирал се е, че изясняването на този въпрос е от съществено значение за правилното решаване на конкретния спор, доколкото определя кои нормативни изисквания са приложими при присъединяването на конкретния обект към мрежата на ЕР ЮГ ЕАД. Допълнил е, че в мотивите на акта, при обсъждането законосъобразността на проведената от ЕР ЮГ ЕАД процедура, са изложени аргументи за приложимост на разпоредби, както от Глава четвърта, така и от Глава пета на Част трета от Наредба 6, което определил като допълнителна неяснота относно това коя процедура за присъединяване е преценена от КЕВР за приложима в случая. За неизяснени съдът е счел и други възражения на дружеството-заявител, а именно тези във връзка с евентуалната необходимост от изграждане на допълнителни съоръжения за присъединяване на процесния ФЕЦ. Подчертал е, че от доказателствата по делото става ясно, че ЕСО ЕАД и ЕР Юг ЕАД са посочили противоречива и взаимоизключваща се информация по този въпрос, поради което административният орган е дължал изясняването му, както и излагането на мотиви и в тази част. Формирал е решаващия извод за порок във формата на оспорения акт, изразяващ се в неизпълнение на задължението на КЕВР по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Приел е, че този порок на акта възпрепятства съдебната инстанция да провери дали, при постановяването му, Комисията е приложила правилно материалния закон и дали същият съответства на целта на закона. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните от касационния жалбоподател основания за отмянята му. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е извода на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло мотивите на Административен съд София-град, обосновали отмяната на Решение Ж-243/20.03.2023 г. на КЕВР и връщането на административната преписка на Комисията за ново произнасяне, поради което не намира за необходимо да ги повтаря и препраща към тях, като мотиви на собствения си акт, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В допълнение към изложените от първата инстанция съображения, приема следното: В съответствие с принципа на истинност в административното производство чл. 7 АПК административният орган има задължението да преценява всички факти и обстоятелства от значение за случая. Този принцип е изрично установен, като задължение на органа, и в разпоредбата на чл. 35 АПК, който го задължава да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите. Това означава, че издаденият от административния орган акт следва да се основава на действителните факти относими за конкретния случай. По казуса този принцип е нарушен от КЕВР, тъй като регулаторният орган не се е занимал да изследва относими за правилното решаване на спора въпроси. Основният аргумент на Комисията, за да постанови оспорения индивидуален административен акт, е че предвидената за изграждане от ответника по касация ФЕЦ следва да се присъедини на ниво средно напрежение, а не каквото искането на заявителя на ниво ниско напрежение, тъй като излишъкът от произведената енергия ще се отдава в мрежата на ЕР ЮГ ЕАД на ниво средно напрежение. В акта е посочено, че Присъединяването на централата на ниво ниско напрежение би довело до загуби при трансформацията на енергията от ниско на средно напрежение, които загуби ще бъдат покривани от всички клиенти. Така изложеното от КЕВР относно техническите параметри за присъединяване на обекта на заявителя е останало бланкетно. Комисията е следвало да доразвие съображенията си, изяснявайки преди това: при какви технически показатели е възможно заявената ФЕЦ с инсталирана мощност 767 kW да се присъедини към електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ ЕАД; налице е техническа възможност да се удовлетвори искането на ответника по касация за присъединяване на обекта му на ниво ниско напрежение; на кои технически изисквания заявителят не отговаря към момента на подаване на заявлението, за да бъде присъединен обектът му на ниво средно напрежение. В нарушение на принципа на служебното начало, визиран в чл. 9, ал. 2 АПК, органът не е събрал относими за правилното решаване на конкретния спор доказателства, довело до издаването на акт при неизяснена фактическа обстановка. В чл. 36, ал. 1 АПК императивно се вменява задължението на административния орган служебно да събира доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по поставения за разрешаване пред него въпрос. В случая, при обсъждането на въпроса за техническите параметри на присъединяването, изобщо не е изследвано, съответно не са събрани доказателства по административната преписка: кой е първоначално присъединения към мрежата на ЕР ЮГ ЕАД обект на заявителя, находящ се в застроената част на поземлен имот с идентификатор 67338.605.175 по КККР на гр. Сливен, в който поземлен имот се предвижда и изграждането на процесната ФЕЦ; с каква мощност е присъединен този обект към мрежата на ЕР ЮГ ЕАД; какво е нивото на напрежение на присъединяването му към точка от електроразпределителната мрежа; с какъв акт е станало присъединяването. Доказателства в този смисъл са налице едва в съдебната фаза, след разределението от първоинстанционния съд на доказателствената тежест между страните Договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, предоставен от ответника по касация (от л. 118 до л. 123 от първоинстанционното дело). На следващо място Комисиятa, постановявайки оспорения акт, е изложила мотиви по целесъобразност, но не и по законосъобразност. Ако е установила, че удовлетворяването на искането на заявителя ще доведе до загуби при трансформацията на енергията, които ще трябва да се покриват финансово от останалите клиенти на ЕР ЮГ ЕАД, е следвало да обоснове защо оскъпяването, ако процесната ФЕЦ бъде присъединена на ниво ниско напрежение, нарушава изискванията на ЗЕ, ЗЕВИ, Наредба 6 (обн. в ДВ, бр. 31 от 04.04.2014 г., отменена), Наредба 3 и/или други нормативни актове, т.е. кои правни норми са нарушени, за да е налице неоснователност на искането на дружеството-заявител. Горепосочените допуснати от КЕВР нарушения на административнопроизводствените правила са от категорията на съществените, поради което, като е приел, че оспореното Решение Ж-243/20.03.2023 г. на Комисията е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Такива, за настоящото производство, не се дължат и на ответника по касация, предвид че не са представени доказателства по делото за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия