Решение № 50 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2009 г.

Решение № 50 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по подадената касационна жалба от "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД) със седалище и адрес на управление в гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона чрез чрез процесуалния му представител адв. Йорданов, против Решение № 20 от 21.04.2009 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 5051/2008 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № К 47-0380/07.05.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000174/25.04.07 г. за ДДС в размер на 2 102 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че стоките - предмет на внос не подлежат на облагане с мита, затова с решението на митническия орган е определено само задължение за ДДС. Не е спорно също така, че стоките по процесния ЕАД са оформени под режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" на 25.04.07 г. и не са били поставяни под митнически икономически режими с отложено плащане. Уведомление за допълнително определените задължения е било връчено на 14.02.08 г., т. е. преди издаване на оспореното решение. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че главницата на задължението по решението е взета под отчет на 18.05.08 г. Липсва връчено уведомление по реда на § 221, ал. 1 от Регламент № 2912, последващо датата на вземането под отчет. Установено е също така от представеното банково извлечение, че главницата на задължението е изцяло платена на 21.05.2008 г. Митническото законодателство на ЕС не дава основание да се начислява лихва за забава за период, предшестващ датата на вземане под отчет и уведомяването на длъжника по чл. 221 /1/ от Регламент № 2912/92 г. /в случая от датата на вноса - 25.04.07 г./. За този период е допустимо само начисляване на компенсаторна лихва по реда на чл. 214 /3/ от посочения регламент само в точно и изчерпателно определените случаи, визиращи митнически режими с отложено плащане. Лихви за забава при плащане на митническото задължение по чл. 232, § 2, б. "б" се дължат от датата на изтичане на срока за плащане. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на Митница София в оспорената негова част и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Столична - оспорва същата чрез юрк. Попгеоргиева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Агенция "Митници" - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било Решение № К 47-0380/07.05.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000174/25.04.07 г. за ДДС в размер на 2 102 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № К 47-0380/07.05.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, първоинстанционният съд е изложил следното: Началният момент на начисляване на лихва върху вносно митническо задължение е моментът на възникване на главното задължение, т. е. от момента, в който ДДС е станал дължим на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 27 от ЗДДС. Моментът на възникване на главното задължение се определя от самия закон. В случая чл. 27, т. 1 от ЗДДС определя за дата на начисляване и внасяне на данъка при внос на стоки по смисъла на чл. 11 от ЗДДС датата, на която възниква задължение за митническите органи за вземане под отчет на митните сборове. Задължението за лихва е акцесорно, обусловено от изискуемостта и свързано с размера на главното задължение. Разпоредбата на чл. 232 от Регламент № 2913/92 предвижда, че когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава. Задължението за заплащане на ДДС възниква на 25.04.07 г., когато оспорващото дружество е декларирало стоките за внос и от тази дата се дължи лихва за забава върху това задължение, което не е своевременно заплатено, а именно при вноса, независимо че е установено от митническите органи в един по-късен момент. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение е неправилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 07ВG005003Н000174/25.04.07 г. дружеството - касационен жалбоподател е оформило под режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика с фактура от 01.03.2007 г., подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. Доставчикът е издал финална фактура № 934.07.1.08 F от 03.07.2007 г., т. е. след датата на оформяне на режима. С решение № К 47-0380/07.05.2008 г. на началника на Митница София е определено допълнително задължение за ДДС по посочения ЕАД в размер на 2 102 лв. заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащането на посочената сума. Дружеството е получило покана за доброволно плащане преди датата на издаване на решението - на 14.02.2008 г., като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. Неясно защо първоинстанционният съд коментира разпоредбите на отменения ЗДДС, след като вносът е от 2007 г. и приложими са нормите на ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., в сила от 01.01.07 г. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.