Решение № 14 от 20.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2164/2012 г.

Решение № 14 от 20.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2164/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият К. К. е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на делото, по което е бил осъден от районния съд в Казанлък - като първа инстанция, и от окръжния съд в Стара Загора - като второинстанционен. С първоинстанционната присъда - 9 от 23.I.2012 г. по нохд № 1202/2011 г., КРС се е произнесъл по обвинението срещу К. за измама на В. Т. в размер 1 800 лева, извършена на 31.I.2011 г. (продал й лек автомобил за тази сума, но под благовиден предлог автомобилът останал в него и след това не го върнал и дори го препродал на трето лице -престъпление по чл. 209, ал. 1 НК). Съдът обаче го оправдал по това обвинение, като е приел, че извършеното престъпление спрямо Т. е всъщност обсебване по чл. 206, ал. 1 НК в същия размер на неин личен автомобил и за това именно го е наказал по реда на съкратеното съдебно следствие с лишаване от свобода за 2 години при първоначален строг режим в затвор. С присъдата е извършено групиране на това наказание с другото (3 месеца лишаване от свобода), наложено му по нохд № 108/2011 г. на същия съд, и така по-тежкото от двете станало общо наказание за съвкупността от двете престъпления (освен по чл. 206, ал. 1 по чл. 234, ал. 2, т. 3 НК). С присъдата е бил уважен и гражданският иск на пострадалата за причинените й вреди в размер на 1 800 лева. С второинстанционното (въззивно) решение № 94 от 4.05.2012 г. по внохд № 1103/2012 г., присъдата е била изменена след жалба от защитника на подсъдимия, като поради междувременното връщане на взетите 1 800 лева е бил отхвърлен гражданският иск, а по отношение на останалото - потвърдена. В отправеното по реда на възобновяването искане се настоява за отмяна на въззивното решение, която да бъде последвана или от оправдаване на осъдения още във ВКС, или от промяна в осъждането му (за маловажен - по чл. 206, ал. 5 НК, вместо за "обикновен" случай на обсебване, който да бъде и по-леко наказан), или от ново разглеждане на делото в предходна съдебна инстанция. Доводите на искателя са отнесени и към трите основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348 НПК. В съдебното заседание на ВКС е взел участие единствено прокурорът и според него искането за възобновяване на делото е неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за основателно, макар и не във всичко, изложено в него. Като е произнесъл оправдателна присъда по първоначалното обвинение за измама и осъдил подсъдимия за обсебване, първоинстанционният съд сметнал, че прилага закон за еднакво наказуемо престъпление; сравнил единствено предвидените в чл. 209, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 НК наказания (все "лишаване от свобода от една до шест години"), но не е съобразил предвидената само за обсебването възможност това наказание да бъде смекчено в случай, че причинената от престъплението щета е възстановена (чл. 206, ал. 6 НК). Става дума за очевидно благоприятна за подсъдимия възможност, която не противоречи на тълкуването за сравнителната тежест на предвидените в закона наказания в Т. р. 57/1984 - ОСНК (в същия смисъл е и р. 213/95-I, Сб., с. 191; също-р. 86/00-II, Сб., с. 23), но дори да е спорно дали е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, приложението на новия в сравнение с приложения от прокурора закон е станало и въз основа на съществено променени факти. За последния извод е достатъчно да бъде посочено, че според обвинителния акт предметът на престъплението са 1 800-те лева, които Т. заплатила на К. за продадения и? от него лек автомобил, а според присъдата - самият автомобил (без да става ясно защо и неговата обективна равностойност е 1 800 лв.?). При това положение е обаче безспорно, че КРС е извършил нещо, което чл. 287, ал. 1 НПК не допуска без инициативата на прокурора; още по-малко същото е допустимо по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция (срвн. Т. р. 1/09-ОСНК, т. 8). Делото, по-нататък, илюстрира защо законодателят смята извършеното от съда за недопустимо: когато подсъдимият разбрал от издадената спрямо него присъда, че е извършил не измама, а обсебване, макар и да подал чрез защитника си въззивна жалба срещу тази промяна, върнал на пострадалата взетите от нея 1 800 лева още преди съдебното заседание в окръжния съд; последният обаче отказал връщането на парите да има значението по чл. 206, ал. 6, т. 1 НК, защото не било направено своевременно - "до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд". Въпреки явното злепоставяне на подсъдимия, според мотивите (с. 4) към въззивното решение "правото му на защита по никакъв начин не е накърнено" (!?) ВКС, разбира се, няма как да поправи допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК - в получилия се "омагьосан кръг" то е неотстранимо по искане на осъдения, но преодоляването и на допуснатата явна несправедливост на наложеното наказание съдът смята за напълно възможно: връщането на присвоената сума, от една страна, е с оглед на чл. 206, ал. 6, т. 1 НК признато в закона смекчаващо обстоятелство (и дори-изключително смекчаващо, като се има предвид степента на смекчаване от "1-6 г." на "до 3 г. л. св."); от друга страна, осъденият вече е изтърпял част от общото наказание, което му е определено за съвкупността от престъпленията по това и по нохд № 108/2011 г. на КРС и не е оправдано връщането му в затвора да изтърпи по-високо наказание, когато според ВКС и 3 месеца лишаване от свобода се явява възможно (с оглед на чл. 58а, ал. 4 НК) и справедливо в конкретния случай наказание (вж. и р. 467/01-I, Сб., с. 258). Ръководен от изложеното, съобразно чл. 425, ал. 1, т. 3 и останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение