Решение № 6602 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 685/2010 г.

Решение № 6602 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 685/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Карло Даниели" АД - със седалище/ адрес гр. София, бул. Симеоновско шосе 99Б, ет. 2, ап. 7, с ЕИК *********, подадена чрез пълномощника адв. И. Бобев против решение № 86/30.10.2009 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 18 състав, постановено по адм. д. № 2645 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 23 - 800447/06.10.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - София област, потвърден с Решение № 276/27.02.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. "Карло Даниели" АД е осъдено да заплати разноски в размер на 780 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Констатациите на процесния РА не отговарят на задължителните указания, дадени в Решение № 740/15.05.2008 г. Стартирането на ново производство е свързано с предварителните действия по проучването и маркетинга. Обвързването на разходите с конкретен продукт може да бъде само условно. В заключение касаторът твърди, че облагаемите доставки, документирани с първични счетоводни документи през м. 11.2006 г. от "Селена 2003" ЕООД са пряко свързани с дейността на дружеството - възложител. Касаторът моли за отмяна на решението и за присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице претендираните основания. Нарушен е принципът, регламентиран в чл. 4, ал. 2, т. 2 т ЗСч. на съпоставимост между приходите и разходите. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) ФР за данъчни цели се увеличава с разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: С оспореният РА приходният орган е определил задължение по ЗКПО (отм.) за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 32 263,27 лева и съответните лихви. Увеличението на данъчното задължение спрямо декларираното с 16 500 лв. произтича от увеличение на ФР по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) със стойността общо в размер на 110 000 лв. по 4 БР. фактури, издадени от "Селена 2003" ЕООД с предмет на сделката консултантска услуга по договор. Фактическото основание за прилагане на цитираната норма е нарушаване на принципа по чл. 4, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството за съпоставимост между приходите и разходите. По време на ревизионното производство е констатирано, че "Карло Даниели" АД е сключило 4 БР. договори за консултантски услуги с доставчик "Селена 2003" ЕООД. С предходно отменително решение № 740/15.05.08 г. Директорът на Д "ОУИ" е дал указания за обсъждане на представените от дружеството - жалбоподател допълнителни документи относно реалността на доставките по описаните договори. При новата ревизия приходните органи са обсъдили доказателствата, като данъчните задължения са определени въз основата на друго основание - отчитане на разходите в нарушение на счетоводното законодателство. При така възприетата фактическа обстановка административният съд е формулирал извода за законосъобразност на оспорения акт относно процесните задължения. Посочил е в решението си, че проектите по договорите се отнасят за бъдещи дейности. Разходите за бъдещи периоди представляват разходи, извършени през един отчетен период, които се очаква да генерират приходи през последващ отчетен период. Разходите за маркетингово проучване неправилно са отчетени като разходи през 2006 г., вместо като разходи за бъдещи периоди. Първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила по отношение на оспорените задължения. При постановяването му окръжният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е обсъдил относимите доказателства. Направените изводи са обосновани и материалния закон е приложен правилно. Фактите са установени подробно и не следва да бъдат излагани отново. Пълномощникът на жалбоподателя е уточнил още в първоинстанционното производство, че спорът е правен, а не фактически. В касационната жалба се съдържат оплаквания, идентични с тези, които са поддържани в производството пред Административен съд София - Град. Доводът за несъобразяване с отменителното предходно решение на Д "ОУИ" е неоснователен, тъй като основанието за определяне на процесните данъчни задължения в обжалвания РА е различно от това по отменения акт. Съгласно приемо - предавателните протоколи към четирите броя договори, проектите са били предадени на 01 и на 03.11.2006 г. Установено е по делото, че за периода от датата на получаване на проектите до 31.12.06 г. ревизираното дружество няма отчетени приходи, свързани или породени от извършените разходи в размер на 110 000 лева. В този смисъл съдът е направил обоснования извод, че разходите са такива за бъдещи периоди. Видно обаче от данните, съдържащи се в ОПР "Карло Даниели" АД е отчело в нарушение на счетоводното законодателство разходите, като такива за външни услуги за 2006 година, вместо като разходи за бъдещи периоди. Тук не се спори за това, че осъществяването на предварителните проучвания е свързано с дейността на дружеството, а спорът е именно относно начина на отчитане на разходите. В този смисъл е правилен извода, че счетоводното отчитане като разходи за външни услуги в ОПР за 2006 г. е нарушение на това законодателство. Нарушението обосновава преобразуване на ФР за същата година в посока на увеличение със сумата от 110 000 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение