Решение № 5299 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2574/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез проц. си представител гл. юрк. Н. Аргиров, против решение 1050/03 ноември 2023 г., постановено по адм. д. 942/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на П. Романов, против заповед 992 от 12 май 2023 г. на директора на Агенция Митници, с която на оспорващия, на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и създаденото между него и Агенция Митници служебно правоотношение е прекратено без предизвестие, без служителят да запази придобитият ранг IV-ти младши. Наложеното наказание е заради допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е осъдил Агенция Митници да заплати на П. Романов разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на обжалваното решение. Неправилно първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедта за уволнение на П. Романов в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на заповедта. Заповедта, с която на П. Романов инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, е наложено дисциплинарно наказание уволнение, е издадена след проведено производство пред дисциплинарния съвет, съгласно изискването на чл. 96 ЗДСл. От представените по делото доказателства е видно, че е образувано дисциплинарно дело, по което е проведено заседание и са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, които не са оспорени от Романов, а заповедта е издадена след запознаване на служителя със становището на дисциплинарния съвет. Изложените от първоинстанционния съд съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при запознаване на служителя с материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство, не се споделят от настоящата инстанция. Видно от събраните по делото доказателства е, че служителят Романов е информиран за проведената проверка на обработените износни декларации на турски товарни автомобили на МП Лесово и в обясненията си, представени на 10 февруари 2023 г., преди началото на дисциплинарното производство, признава, че на 29 октомври 2022 г. е бил разпределен на работно място "Изход товарни автомобили", трасе 3 от СОРМ. По време на работния процес в интервала от 11:30 ч до 13:15 ч през трасето е пропуснал и обработил четири товарни автомобила, като при обработването на документите в модул ПТРР е регистрирал разрешителни Образец 5, предоставени му от шофьорите на четирите ППС-та, с което е допуснал небрежност, вероятно от бързане и натрупана умора, заради извънредните смени, които трябвало да дават през същия месец, и не е съобразил, че за осъществявания превоз превозвачите е трябвало да предоставят разрешително Образец 4а, тъй като превозват товар, чийто получател и място на разтоварване е трета страна. Осъзнава допуснатата грешка от негова страна, за което съжалява. Фактът на допуснатото нарушение и обстоятелството, при които е извършено не са оспорени от служителя в хода на дисциплинарното производство, поради което не може да се възприеме доводът на съда, че Романов не е бил запознат с фактите и с нарушението, за които му е наложено наказанието, поради което правото му на защита да е накърнено. Изпълнени са и императивните изисквания на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, изискващи изслушване на държавния служител и приемане на писмените му обяснения, в хипотезата на кумулативност. Държавният служител е санкциониран след като е изслушан от дисциплинарно наказващия орган - протокол П-63/32-158737 от 26 април 2023 г. и са приети писмените му обяснения, представени на 27 април 2023 г. Поради това следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на административния акт съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДСл, а направените изводи от административния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Правилни са изводите на съда за допуснати нарушения по отношение на изискванията за формата на заповедта по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл чрез описване на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. В заповедта е посочено, че с извършване на описаните действия жалбоподателят, като държавен служител, е нарушил виновно своите задължения, като извършил дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл - не спазил правилата на КПСДА и КПМС. Тоест, жалбоподателят е наказан, затова че неговото поведение осъществява едновременно състави на две административни нарушения. По отношение на първото нарушение формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДС са спазени - в заповедта са описани поведението на служителя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и служебните задължения, които виновно са нарушени, но по отношение на второто нарушение заповедта не отговаря на формалните изисквания на закона. В тази връзка правилно е прието, че нарушаването на етичните норми, които регламентират правила за поведение на държавния служител при изпълнение на държавната служба, е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, но само когато бъде обективирано в конкретни действия или бездействия, които са довели до уронване на авторитета на службата. В случая, обаче не е посочено с кои свои действия Романов е нарушил посочените разпоредби, което означава, че органът приема, че всяко едно от твърдените в заповедта нарушения на служебните задължения е и нарушение на конкретно посочените разпоредби от двата кодекса. Такъв подход е незаконосъобразен, тъй като органът дължи излагане на фактически обстоятелства, относими към нарушение на установените в двата кодекса етичните правила, понеже нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл е отделно дисциплинарно нарушение и няма как да бъде приравнено на останалите нарушения, посочени в заповедта. Липсата на съображения в тази насока опорочава издадената заповед, тъй като не е установено в какво се изразява второто нарушение, за което служителят е санкциониран. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно допуснато нарушение от ДНО на чл. 91 ЗДСл - в заповедта липсват съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му служебно поведение, с което дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание, в случая "уволнение". Липсват мотиви на ДНО защо извършеното нарушение според него обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е следвало да се съобрази с посочената разпоредба. В оспорената заповед ДНО не е изложил мотиви относно обстоятелствата, свързани с цялостното служебно поведение на П. Романов. Никъде в заповедта не е обсъдена субективната част на извършеното нарушение, не е коментирано при какви условия и при какви фактически обстоятелства е извършено. Наказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, налице ли е увреда на държавата или гражданите, и ако такава е налице какъв е нейният интензитет и степен. Липсва обсъждане формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Липсват мотиви при определяне на размера на наказанието, поради което преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания се явява немотивирана. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 22 февруари 2023 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав