Решение № 103 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 905/2010 г.

Решение № 103 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 905/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. К. Т. и П. К. И. чрез адв. Ст. С. против решение № 176 от 12.04.2010 г. по в. гр. д. № 36/2010 г. на Добричкия окръжен съд. С него е отменено решение № 7 от 16.04.2007 г. по гр. д. № 2030/05 г. на Районен съд Добрич в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот в строителните граници на [населено място], общ. Д., съставляващ пл. № 172 в кв. 24, с площ 3110 кв. м в частта между точки 9-10-15-16-13 по скицата на вещото лице и в отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Я. К. Т. и П. К. И. против И. К. И. и С. С. И. иск за делба на УПИ II- 172,173 и УПИ III-172 в кв. 24 по плана на селото. Със същото въззивно решение е оставено в сила решението на Районен съд Добрич в частта, с която е отхвърлен искът за делба на масивна къща от две стаи, салон, кухня и открита веранда, масивна лятна кухня, паянтов обор, полумасивен гараж и две стопански постройки, находящи се в УПИ III- 172 в кв. 24 по плана на [населено място]. Ответниците по касация И. К. И. и С. С. И. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: Жалбоподателките Я. К. Т., П. К. И. и ответникът И. К. И. са наследници на К. И. С., поч. през хххх г. и И. И. С., поч. през хххх г. Установено е по делото, че през 1950 г. К. С. е придобил правото на собственост върху дворно място с площ 2510 кв. м в [населено място], ведно с една паянтова къща и обор. Този имот е идентичен с имот пл. № 172 по плана на [населено място] от 1951 г., който е действуващ и към настоящия момент. По този план за имот пл. № 172 е бил отреден парцел III - 172 с площ 1020 кв. м, от която 860 кв. собствени и 160 кв. м, придаваеми от съседен държавен имот. Част от имота с площ 750 кв. м е била включена в съсобствен по регулация парцел II - 172,173, като за собственик на имот пл. № 173 в разписния лист към плана е записано лицето М. М. За да отхвърли иска за делба на УПИ II и УПИ III въззивният съд е приел, че при липса на данни за уреждане на сметките по изравняване на частите на съсобствениците в съсобствения по регулация УПИ II- 172, 173 и за заплащане на обезщетение за придаденото към УПИ III- 172 място от съседен имот от 160 кв. м, на основание § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало, което съставлява основание за изменение на дворищнорегулационните планове по реда и при условията на ЗУТ. Собствеността в границите на двата урегулирани имота се е трансформирала в разделна собственост върху реално определени части, които не могат да бъдат самостоятелно предмет на делба. Приел е, че отчуждителното действие отпада с обратна сила и се счита, че придадените към УПИ III- 172 160 кв. м от съседния държавен /сега общински/ имот никога не са били собственост на наследодателя на ищците. С оглед на това и изградените върху това придаваемо място постройки - масивна къща от две стаи, салон, кухня и открита веранда, масивна лятна кухня, паянтов обор и стопански постройки, се явяват по приращение собственост на собственика на придаваемото място, доколкото за тях наследодателят не е имал учредено право на строеж. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите кога се счита приложена регулацията по дворищнорегулационен план; разпоредбата на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ изключва ли възможността да се придобият придаваемите места по давност и при отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация на основание § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ чия собственост стават постройките, изградени върху придаваемите места. Първите два въпроса са разрешени с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, имащо характер на задължителна съдебна практика. В него е посочено, че дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти с подобренията и насажденията в тях, придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена. Стабилизирането на отчуждителното действие на плана настъпва при наличието на няколко алтернативни хипотези - заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части; заемането им по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 З. (отм.) или чрез въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на бившия собственик по давност /чл. 134, ал. 3 З./, или след изтичане на 10-годишен срок на владение на придаваемите места. Завземането на придаваемата част и владението й в продължение на десет години е основание регулацията да се счита приложена, щом като съгласно чл. 33, ал. 1 З. (отм.) в тези случаи парцелните граници се заснемат като имотни. От събраните по делото доказателства е установено, че жилищната сграда, второстепенните и стопанските постройки в парцел III - 172 са изградени върху място, което е било придадено към парцела с плана от 1951 г. Жилищната сграда е построена през 1957 г., лятната кухня и оборът - през 1965 г., а гаражът - през 1976 г. От 1951 г. парцелът се владее от наследодателите на страните в границите му, определени с регулационния план. При това положение обстоятелството, че вещото лице не е открило в общината протоколи за оценка на придаваемите места, както и данни за заплащане на дължимото обезщетение, не е основание да се приеме, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало в хипотезата на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ. След като са изтекли повече от 10 години от заемане на придадения имот, планът следва да се счита приложен. УПИ III- 172, ведно с построените върху него жилищна сграда и други подобрения, са съсобствени на страните по наследяване от К. И. С. и И. И. С. и правна сделка, поради което следва да се допуснат до делба между тях. Наследодателят К. И. С. е починал през хххх г., т. е. при действието на СК от 1985 г. и е оставил за наследници съпруга - И. С. и три деца - Я. К., П. К. и И. К. В резултат на прекратяване на съпружеската имуществена общност И. С. е станала собственик на 1/2 ид. част от имота, а частта на К. С. е разпределена поравно между съпругата и трите им деца. По този начин И. С. е станала собственик общо на 5/8 ид. части, а Я. К., П. К. и И. К. - на по 1/8 ид. част. Придобитите от И. К. 5/8 ид. части от имота по договор за издръжка и гледане, сключен през 1986 г. със И. С., са в режим на имуществена общност с ответницата С. И. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за делба на УПИ III- 172 в кв. 24 по плана на [населено място], ведно с построените в него масивна къща, лятна кухня, полумасивен гараж и стопански постройки и вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което се допусне извършването на съдебна на този имот между съделителите Я. К. Т., П. К. И., И. К. И. и С. С. И., при права: 1/8 ид. част за Я. Т., 1/8 ид. част за П. И., 1/8 ид. част за И. И. и общо 5/8 ид. части за И. И. и С. И. в режим на СИО. Въззивното решение е неправилно и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на част от имот пл. № 172, включен в границите на УПИ II- 172,173. Съгласно приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 2. В този смисъл неправилен е изводът на въззивния съд, че парцел II - 172,173 продължава да съществува като обект на вещни права. С отпадане на отчуждителното действие на неприложения регулационен план за изравняване частите на съсобствениците в образувания по регулация съсобствен парцел, съсобствеността е преобразувана автоматично обратно в собственост върху имотите, за които е отреден. Законът - § 6, ал. 5 ПР на ЗУТ, забранява извършването на разпоредителни сделки с дворищнорегулационен парцел, за който в сроковете по ал. 2 и 4 не са изплатени дължимите обезщетения, но не забранява извършването на сделки с имота в границите му, които е имал преди отпадналата регулация. Такъв имот може да бъде предмет и на съдебна делба. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на имот пл. № 172 с площ от 750 кв. м, включен в парцел II - 172,173 и в отменената част бъде постановено друго, с което този имот бъде допуснат до делба като наследствен между съделителите Я. Т., П. И. и И. И. при равни права- по 1/3 ид. част за всеки от тях. Водим от гореизложеното съдът,