Решение № 4305 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2009 г.

Решение № 4305 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Свега - 2" ЕООД - гр. София срещу решение от 23.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1619/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "а" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ППСПДВ № 242/29.12.2005 г. на началника на Митница - София, мълчаливо потвърдено от директора на регионална митническа дирекция - гр. София за определени задължения за заплащане: мито 1 212 лв. и ДД - 8 323 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2004 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е преценил, че митническият орган, издал постановлението е компетентен да го направи. Освен това излагат се оплаквания че съдът е постановил решението си, като е обсъждал представени от митницата незаверени документи на чужд език и не е обсъдил в цялост целия доказателствен материал. Твърди се от касатора, че съдът не е преценил, че административният орган не е доказал митническа стойност по чл. 35 ЗМ, която да е по-висока от декларираната. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на индивидуалния административен акт - ППСПДВ, издадено от митнически орган. При условията на евентуалност се иска след отмяната на съдебното решение да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. По делото е постъпило и писмено становище от процесуалния представител на касатора адв. Мариана Айдарова. Ответниците по касационната жалба Митница - Столична и Агенция - Митници, конституирани на основание § 90 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС, редовно призовани не са взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба по отношение довода за липса на компетентност на издателя на процесното ППСПДВ, но ако съдът не приеме този довод обжалваното решение е правилно постановено. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Свега - 2" ЕООД срещу ППСПДВ № 242/29.12.2005 г. за определени задължения за заплащане: мито 1 212 лв. и ДД - 8 323 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2004 г. за внос на сладкарска сметана от Италия, Софийски градски съд е приел, че правилно митническите органи са приложили чл. 35 ЗМ въз основа на доклад от Главно управление на финансовата гвардия на Италия, вх. № 11-26-00-0005 от 10.09.2005 г. и в който е посочено, че стойността на фактура № 2099/24 от 8.06.2004 г., издадена от ИПСА С. П. А. - Италия всъщност е 31 447,87 евро, като в тази сума е включена и сумата от 484,53 евро по предшестваща фактура № 1892/25.05.2004 г. Съдът се е позовал на този доклад, приемайки че той е получен съгласно Протокол № 6 към Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки от една страна и Република България от друга страна. Относно представените по делото частни документи и приетата съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че те не опровергават доклада на Главно управление на финансовата гвардия на Италия. Съдът е установил, че е без значение представената проформа-фактура, по която се твърди авансово плащане, тъй като няма данни между страните да са договаряни такива авансови плащания. Относно компетентността на издателя на процесното ППСПДВ съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на възможност за делегиране на правомощия на заместник началника на митницата за издаване на постановлението. Съдът е уточнил в решението си, че в случая не става въпрос за делегиране, а за заместване, каквато възможност съществува по право винаги без да бъде необходимо да бъде изрично уреждана. Обжалваното решение е правилно. Няма спор по делото, че жалбоподателят е дистрибутор на ИПСА С. П. А. - Италия, както и че на 11.06.2004 г. е поставил под митнически режим "внос" сладкарска сметана - 3960 колета, 21360 кг. бруто и 17990 кг нето тегло. Към същия момент (на вноса) жалбоподателят е представил фактура № 2009/24/ от 8.06.2004 г. на стойност 10 789,92 евро. и върху тази стойност са заплатени мито и ДДС. Спорът между страните е бил дали това е действителната договорена стойност на внесената стока или тя е 31 447,87 лв., както е установено, вследствие разменената кореспонденция между българските митнически власти и Главно управление на финансовата гвардия на Италия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че докладът на финансовата гвардия на Италия представлява официален документ, като последващата проверка, която е извършена за определяне действителната стойност на внесената стока е въз основа на Протокол № 6 към Европейското споразумение за асоцииране и според този доклад стойността на сладкарската сметана по посочената фактура е 31 447,87 евро, както и са посочени плащания по тази фактура - 7 402,34 евро от 10.06.2004 г. и 24 045,53 евро на 11.06.2004 г., като в общата сума съдът е установил правилно, че е включена и сумата от 484,53 лв. по друга предшестваща фактура № 1892/24/25.02.2004 г. Официалният документ, какъвто представлява докладът на Главно управление на финансовата гвардия на Италия се ползва с материална доказателствена сила. Правилно съдът е приел, че той не е оборен с другите, събрани по делото доказателства, включително и със съдебно-счетоводната експертиза. Освен това законосъобразен е извода на съда, че италианският доставчик на сметаната няма интерес системно да посочва в счетоводството си по-висока стойност на продадените от него стоки, каквато е защитната теза на касатора. За представената проформа - фактура, за която се твърди, че са извършвани авансови плащания правилно съдът не ги е ценил, тъй като няма ангажирани доказателства, че по проформа - фактурата страните са договаряли авансови плащания. Не отговаря на истината оплакването на касатора, че съдът, за да постанови решението си се е позовал на документи на чужд език. Докладът на ГУ на Финансовата гвардия на Италия е представен в превод на български език, като това се отнася и за фактура № 2009/24/8.06.2004 г., в която за разлика от същата фактура, представена от "Свега - 2" ЕООД е с обща стойност 31 447,87 евро, а не 10 789,29 евро. Няма допуснати нарушения при извършването на процедурата за последващ контрол, както е приел първоинстанционният съд - чл. 84 ЗМ, като резултатите от проверката са съобщени на касационния жалбоподател и той е могъл да ги опровергае с допустимите от закона доказателствени средства. Затова оплакването, че резултата от проверката не му е съобщена и той не е могъл да се защити, не отговаря на истината. Относно възражението за нищожност на процесното постановление, тъй като е подписано от заместник началник на митницата, законосъобразни са изводите на съда, че не е необходимо делегиране на правомощия, тъй като става въпрос за заместване, което съществува по право. Освен това по делото са налице доказателства, че към момента на издаване на постановлението от заместник началника, началникът на митницата е бил в разрешен болничен отпуск. В този смисъл не е необходимо изрична писмена заповед или друг акт за заместването. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване изискванията на материалния и процесуалния закони и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,