Решение № 12735 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8235/2009 г.

Решение № 12735 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8235/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Несебър против решение № 389/13.04.09 г. постановено от Бургаски административен съд по адм. д. № 981/08 г. С обжалваното решение, по жалба на "Зеда тур" АД са отменени съобщения № 92-00-2720-2104/29.05.08 г. № 92-00-2720-2105/29.05.08 г. и № 92-00-2720-2106/29.05.08 г. на Община Несебър и преписката е върната на административния орган за продължаване на административното производство при съблюдаване на мотивите в решението. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон от съда, постановил решението. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу обжалваните съобщения. Ответникът по касация - "Зеда Тур" АД оспорва жалбата по съображения, развити в писмен отговор. Иска се потвърждаване на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в рамките на 14-дневния срок за касационното обжалване. По отношение на основателността и, съдът приема следното: Както се посочи по-горе, предмет на контрол пред административния съд са били три броя съобщения, а именно - №№№ 92-00-270-2104/29.05.08 г.; 92-00-270-2105/29.05.08 г. и 92-00-270-2106/29.05.08 г. И трите съобщения касаят дължима такса битови отпадъци за 2008 г. но във връзка с различни декларации по чл. 17 от ЗМДТ. В жалбата срещу съобщенията е оспорена тяхната законосъобразност в това число и размера на определената такса. Административният съд е преценил жалбата като допустима, тъй като е приел, че обжалваните съобщения представляват индивидуални административни актове с оглед съдържанието им. По същество, административният съд е преценил жалбата като основателна, тъй като е приел, че съобщенията не съдържат съществени реквизити и не са в необходимата форма за индивидуален административен акт. Съдът е приел, че в съобщенията не е посочено наименованието на издателя на акта, не било отбелязано и кое е лицето, подписало съобщенията, не било посочено и правното основание за издаването им, а така също "Пестеливо изложената фактическа обстановка не е подведена под съответстващата и правна норма или правни норми... " На това формално основание, съдът е отменил съобщенията и е върнал преписката на административния орган. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на административния съд като недопустимо. Въпреки, че такива възражения липсват в касационната жалба, настоящата инстанция е длъжна съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК да следи и служебно за допустимостта и валидността на обжалваното решение. Изводът на първоинстанционния съд, че процесните съобщения представлява индивидуални административни актове не намира опора в закона. Процесните съобщения за такса битови отпадъци, са издадени на осн. на чл. 69 ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който "Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане". Лексикалното тълкуване на разпоредбата води до извод, че става дума за акт с уведомителен характер, който сам по себе си не създава задължения, нито непосредствено засяга права, свободи и законни интереси на отделния гражданин. Задължението за плащане на местна такса за битови отпадъци възниква по силата на ЗМДТ и съответната Наредба на Общинския съвет, приета по силата на законовата делегация на чл. 9 ЗМДТ. Процесните съобщения не съдържат волеизявление на административен орган (доколкото Общината е административно-териториална единица по чл. 2 от Закона за административно-териториалното устройство) ЗАТУ, а не административен орган). Това, което със сигурност може да намери опора в Закона за местните данъци и такси е разбирането, че процесното съобщение представлява действие, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 9б ал. 2 ЗМДТ, което автоматично му отрича качеството на индивидуален административен акт поради ал. 5 на чл. 21 АПК. Съгласно посочения текст на ЗМДТ, вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК. На осн. ал. 3 на чл. 9б, този акт може да се обжалва по реда на АПК. Не случайно, поради предвидения ред по чл. 9б ал. 2 ЗМДТ за установяване на вземанията за такси, в чл. 69 ал. 2 не е посочен компетентен орган за издаване на съобщения като процесното. Допълнителни и косвени аргументи, че процесното съобщение не представлява годен предмет на съдебно оспорване са следните: 1. Ако се приеме, че въпросното съобщение представлява индивидуален административен акт, при "влизането му в сила" (независимо дали поради неоспорване или поради отхвърлено оспорване) и издаване на последващ акт по чл. 9б ал. 2 ЗМДТ би се стигнало до два индивидуални административни акта с един и същи предмет - вземане от такси за определен период. 2. По чл. 9б ал. 1 ЗМДТ невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. Явно изпълнително основание за това е влязъл в сила акт на кмета на общината за установяване на вземане за такси по чл. 9б ал. 2 ЗМДТ, което още веднъж подчертава липсата на всякакъв конститутивен ефект в природата на обсъжданото съобщение по чл. 69 ал. 2 от същия закон. На посочените основания, пред първоинстанционния съд се е развило недопустимо производство по обжалването на съобщенията за такса битови отпадъци, които не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото. Доколкото подаването на жалба против съобщенията е, по същество, оспорване на размера на задълженията на жалбоподателя за ТБО за 2008 г., след прекратяване на производството преписката следва да се изпрати на Кмета на Община Несебър за издаване на акт за установяване на вземане по чл. 9б ал. 2 ЗМДТ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав