Решение № 4246 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6644/2016 г.

Решение № 4246 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6644/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т. С., чрез своя процесуален представител адв. Тодоров, против Решение № 37 от 29.03.2016 г., постановено по адм. дело № 10/2016 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата му срещу против уведомително писмо изх. № 02-050-6500/4100 от 24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 г. -2013 г. за кампания 2013 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" по подадено Общо заявление за подпомагане с УИН 05.20.0513/84321. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. Касационният жалбоподател твърди, че оспореният пред АС В. административен акт е немотивиран и постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е следвало да бъде отменен от първоинстанционния съд. Моли решението на съда да бъде отменено. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва касационната жалба и моли решението на АС В., като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендира сторените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на С. Т. С. срещу уведомително писмо Изх. № 02-050-6500/4100 от 24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. за кампания 2013 г. на изпълнителен директор на ДФ"Земеделие". С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Съдът е констатирал въз основа на приложените по делото доказателства, че при извършените административни проверки на кандидата безспорно е установено, че заявеният парцел попада извън допустимия за подпомагане слой, поради което цялата заявена площ следва да бъде приета за недопустима съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи, че процесното уведомително писмо изх. № 02-050-6500/4100 от 24.09.2014 г. е немотивирано. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в оспореният административен акт са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н.), с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Неоснователни, разгледани по същество, са и възраженията за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган, изразяващи се в неизвършването на необходимите проверки на подаденото заявление. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на С. Т. С. са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. На следващо място правилно и в изпълнение на указанията дадени с решение № 546 от 19.01.2016 г. по адм. дело № 6453 от 2015 г., по описа на ВАС, Административен съд В. е изследвал въпросът одобрен ли е бил заявителят за участие по мярка 214, като законосъобразно е заключил, че уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 214 с изх. № 01-6500/9852/12.09.2013 г. е редовно връчено, видно от обратна разписка за получаването му от 15.09.2013 г. В този смисъл не се констатира нарушение на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. -2013 г., съгласно който Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, изпраща на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие площи, животни или пчелни семейства в мярка "Агроекологични плащания". На последно място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД –09–114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). Видно от приетата по делото съдебно техническа експертиза процесният парцел попада извън приетия със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието специализиран слой, поради което е недопустими за подпомагане. В този смисъл процентът на наддеклариране е 100 %, поради което правилно съгласно чл. 16 от регламент 65/2011 е отказано подпомагане в пълен размер и е наложена санкция за бъдещ период. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение