Решение № 13218 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2020 г.

Решение № 13218 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Енко Вендинг" ООД, гр. София, чрез юрк. Политов срещу решение № 6487/01.11.2019 година, на Административен съд София град (АССГ) по адм. дело № 7399/2019 година, поправено с решение № 632/04.02.2020 година по номера на същото дело, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 12/06.02.2019 година на Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за марките и географските образования (ЗМГО) се потвърждава решение от 25.11.2016 година за частичен отказ на регистрация на марка "barista espresso", словна, с вх. № 134935/03.12.2014 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Твърди, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за марките и географските означени (ЗМГО) изчерпателно и императивно посочва случаите, в които не се регистрира марка. За извършването на преценка за предпоставките по разпоредбата, следва да се изготви задължителна експертиза съобразно чл. 47, ал. 1 ЗМГО. Твърди, че съдът не е изяснил в пълнота спора от фактическа страна, тъй като не е събрал относими доказателства, поискани от страната. С недопускането на съдебна експертиза за установяване на основанията по чл. 11 от ЗМГО, съдът не е изпълнил задължението си да изясни обективната истина по спора. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение № 12/06.02.2019 г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България.

В представено писмено становище юрк. Политов допълва, че съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ от издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Т. е. предвид нормативно разпределената доказателствена тежест, оспорващият трябва да обори заключението на експертния състав, въз основа на което е издаден отказа за регистриране на процесната марка. В конкретния случай, предвид преценката на фактите по спора в рамките на административното производство от административния орган изцяло въз основа на знания на експертен състав, защитата на молителя в хода на административно-съдебното производство срещу отказа на органа, не може да се осъществи без допускане на друга експертиза, която евентуално би могла да се противопостави на заключението на експертите в хода на административното производство. Сочи, че при приложение на чл. 195, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), вещо лице се назначава от съда не само по искане на страната, а и служебно, при необходимост от специални знания.

Ответникът, Председателят на Патентно ведомство, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Възразява срещу извода на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение. Поставените от адв. Политов в открито съдебно заседание на 02.10.2019 година въпроси за допускане на съдебно-маркова експертиза били изцяло по поставен правен въпрос, който е от компетентността на съда, а не на вещото лице. В конкретния случай поставеният от жалбоподателя въпрос не целял установяване на факти и обстоятелства, за които били необходими специални знания. Същият представлявал основният спорен правен въпрос по делото, на който единствено съдът бил компетентен да отговори. В конкретния случай било необходимо да се направи преценка дали установените фактически обстоятелства водят до правния извод, че заявената марка попада под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО. А в хода на административното и съдебното производство били събрани достатъчно доказателства, необходими за извършване на правен анализ от страна на съда. Тъй като било изяснено значението на двете думи, включени в състава на заявената марка с вх. № 134935, "barista espresso", словна, ясно е естеството и предназначението на стоките и услугите в класове 30, 32, 43 на Международната класификация на стоките и услугите, за които е отказа марката, не били налице неизяснени факти, за изясняването на които е необходимо събиране на доказателствени средства, нито имало необходимост от специални знания за установяване на релевантни за спора факти. Дори при допуснато и изслушано експертно заключения, съдът нямал задължение безкритично да приеме изводите на вещото лице. По отношение на правилното приложение на материалния закон, ответникът по касационната жалба приема изводите на първоинстанционния съд за правилни. Твърди, че съгласно чл. 9 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. В решението си по дело С-102/77 Hoffman La-Roche v Centrafarm съдът посочвал, че основната функция на марката е да гарантира на потребителя идентичността на произхода на означената стока, като му позволи, без възможност от объркване, да различи означената стока от други стоки, които имат друг произход. Именно тази основна функция на марката като обект на индустриалната собственост, следвало да се има предвид при тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО, съдържащ абсолютни основания за отказ. В конкретния случай заявената марка била словна. Значението на думите, включени в състава на марката били познати на релевантните потребители за стоките и услугите, за които е отказана регистрацията. Поради което и се изгубвала основната функция на марката. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсулт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Енко Вендинг" ООД, гр. София срещу решение № 12/06.02.2019 година на Председателя на Патентното на Република България ведомство, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за марките и географските образования (ЗМГО) се потвърждава решение от 25.11.2016 година за частичен отказ на регистрация на марка "barista espresso", словна, с вх. № 134935/03.12.2014 г.

За да отхвърли жалбата срещу така обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Поставеният пред касационната инстанция спор е в две насоки: 1. Дали съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да допусне съдебно-маркова експертиза? 2. Правилно ли първоинстанционният съд е приложим материалния закон?

Страните не спорят, че в съдебно заседание на 02.10.2019 година адв. Политов е направил искане за допускане на съдебно-маркова експертиза, която да прецени "правилността на решението на Патентно ведомство и неговата съобразност със специалния материален закон". В определение, отразено в съставения протокол съдът е приел искането за неоснователно, поради липса на необходимост от специални знания за изясняване на делото и при наличието на достатъчно писмени доказателства.

Касаторът възразява, че отказът да се допусне исканата експертиза сочи на допуснато от съда съществено процесуално нарушение на следните основания: 1. Липсвал механизъм за оспорващия да обори експертната оценка на състава от експерти, изготвена в рамките на административното производство. 2. Съдът имал и служебно задължение на основание чл. 195, ал. 1 ГПК да назначава експертиза, при необходимост от специални знания, каквито били необходими в случая за изясняване на спора относно отличителния характер на марката, чиято регистрация се иска.

На първо място, касационният състав обръща внимание, че разпоредбата на чл. 144 АПК препраща към разпоредбите на ГПК само в хипотеза на непълнота. Чл. 171, ал. 2 АПК изрично посочва, че вещи лица, оглед и освидетелстване съдът в рамките на административното–съдебно производство може да назначи и служебно. В този случай препратката към ГПК в частта за служебното допускане на експертизи е недопустима. И на следващо място, като се позовава на чл. 47, ал. 1 от ЗМГО за необходимостта в административното производство да се извърши проверка от експертен състав на основанията по чл. 11 от същия нормативен акт, касаторът визира новия ЗМГО, който в случая е неприложим. Оспореният акт е с дата от 06.02.2019 година, към която дата действа отмененият, считано от 17.12.2019 година, Закон за марките и географските означения.

Без значение горното прецезиране, спорът между страните е в това дали като не е допуснал поисканата експертиза съдът не е изяснил спора по същество, тъй като за решаването му са били необходими специални знания?

Касационният състав дава отрицателен отговор на този въпрос:

1. Необходимостта от специални знания в рамките на съдебното производство се смесва от жалбоподателя с необходимостта от проверка на предпоставките по чл. 11 ЗМГО (отм.); в рамките на производството по регистрацията на марката. В действителност, съгласно чл. 37, ал. 1 ЗМГО (отм.); , в тримесечен срок от приключване на формалната експертиза или от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършва експертиза по чл. 11. Експертизата по чл. 11 обаче е етап от административното производство по регистрация на марката. Съществуването на този етап не обосновава механичен извод за необходимост от експертни знания за наличието на предпоставките по чл. 11 ЗМГО (отм.); в рамките на съдебното производство. Напротив, при отказ на председателя на ПВ за регистрация на марка, основан на предпоставки по чл. 11 от ЗМГО, в компетентността на съда е да направи заключение налице ли са пречките за регистрация на марката. Чл. 171, ал. 2 АПК във връзка с чл. 195, ал. 1 ГПК сочи като допустимо доказателствено средство и в рамките на съдебно-административното производство експертното заключение, като вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Наличието на пречките по чл. 11, ал. 1 ЗМГО (отм.); не се явява факт, за изясняването на който са необходи специални знания. Напротив изводът е правен, прави се единствено от съда при обжалване на административен акт с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗМГО (отм.); във връзка с чл. 11 от същия нормативен акт.

1. При изясняване на процесуалната същност на съдебната експертиза като доказателствено средство на първо място следва да се отговори на въпроса, кой е допустимият предмет на проверка в рамките на експертното заключение? Отговорът се свързва единствено с факти, които подлежат на установяване и доказване в съдебното производство. Спектърът от знания, необходими на експерта, за да изясни сочените факти, трябва да се простира извън правото и да попада в областта на науката, изкуството и занаятите. Поставените от процесуалния представител на жалбоподателя въпроси в съдебно заседание на 02.10.2019 година касаят правилното приложение на правни норми и са свързани със знания в областта на правото, поради което се явяват недопустими за обсъждане от вещо лице.

1. Дори и да се разсъждава на ниво служебно допускане на експертиза при необходимост от специални знания, например във връзка със значението на използваните в словната марка думи, тяхната разпознаваемост на територията на страната и прочие, отговорът на въпроса за допуснати съществени процесуални нарушения от АССГ също би бил отрицателен, тъй като по делото в действителност са събрани достатъчно писмени доказателствени средства за установяване на релевантните за спора факти. В тази насока съдът споделя мотивираното заключение на представителя на ВАП, че доказателствени източници на информация могат да бъдат и писмени доказателства, каквато е съдебно-лингвистичната справка, издадена от БАН, както и съдържанието на общодостъпни научни произведения – напр. - речници, съставени от професионални лексикографи.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

По делото не се спори, че заявената от "ЕНКО ВЕНДИНГ" ООД марка е словна и се състои изключително от думите "espresso" и "barista". Първоинстанционният съд споделя извода на административния орган, че думата "espresso" се използва за обозначаване на вид напитка от кафе, а "barista" се превежда от италиански и английски като човек, който приготвя и поднася различни видове кафе напитки. В действителност, оспорването на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е било единствено по отношение на думата "barista" и то не какво е значението й, а дали е била известна и популярна сред българските потребители към 03.12.2014 година – датата на подаване на заявката за регистрация. Касационната инстанция приема становището на председателя на ПВ, че този факт не е релевантен за решаване на спора по същество. За преценка на основанията по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО (отм.); е достатъчно използваните думи в рамките на наименованието на словната марка да нямат отличителен характер или да указват качества или характеристики на означените стоки, в случая в класове 30, 32 и 43 от МКСУ. От приетата по делото съдебно-лингвистична справка на Института за български език към Българска академия на науките е видно, че думата "бариста" навлиза в българския език още в първите години на новото хилядолетие и е включена в Речника на новите думи в българския език (изд. "Наука и изкуство", София, 2010 г.). Съгласно отбелязването в речника, "бариста" е "специално обучен служител в заведение, който се занимава с приготвянето и сервирането на кафе". В изготвената от служител на БАН справка е видно, че думата "бариста" се среща в над 100 медийни и преводни текстове в Електронния регистър, поддържан от Института на българския език към БАН. В тази насока, касационната инстанция приема, че използваните думи в рамките на словната марка, чиято регистрация се иска не характеризират марката с отличителност, а насочват към указание за качества и характеристики на стоките, за които се иска марката да бъде регистрирана.

Предвид това, касационната инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд в насока, че спрямо процесната марка са налице основанията за отказ за регистрация по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО (отм). Цитираните норми принадлежат към абсолютните отрицателни предпоставки за регистрация на дадена марка и се отнасят до изпълнението на основната функция на марката, а именно да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на друго, респ. да гарантира на потребителя или на крайния ползвател идентичността на произхода на марковата стока или услуга, като му позволи да различи без възможност за объркване тази стока от стоките с друг произход.

Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ведомството сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК съставът на седмо отделение на Върховния административен съд