Решение № 4436 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2009 г.

Решение № 4436 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 815 от 18.06.2009 г., постановено по адм. д. № 1976/08 г. Пловдивският административен съд, ХIII-ти състав, е отменил по жалба на "ЗИМ" - ЕООД Решение за промяна на митническа стойност № 1954 от 1.08.2008 г., издадено от Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0742 от 9.09.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив и е осъдил Началника на Митница - Пловдив да заплати на "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив разноски по делото в размер на 360 лв. С определение № 1646 от 4.08.2009 г. по същото дело административният съд е допълнил първоначалното решение, като е осъдил Митница - Пловдив да заплати на "ЗИМ" - ЕООД разноски по делото в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Павел Георгиев в качеството му на процесуален представител на началника на Митница - Пловдив. В същата се правят оплаквания, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди Решение за промяна на митническа стойност № 1954 от 1.08.2008 г., издадено от Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0742 от 9.09.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив. Ответното по касационната жалба дружество "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Заинтересуваната страна директор на ТД на НАП - гр. Пловдив не е взел становище. Заинтересуваната страна директор на Агенция "Митници" - София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил по жалба на "ЗИМ" - ЕООД Решение за промяна на митническа стойност № 1954 от 1.08.2008 г., издадено от Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0742 от 9.09.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив. Съдът е описал подробно цялата фактическата обстановка по издаването на обжалвания митнически акт, както и основанията на митническия орган за определяне на задължения по чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. След това съдът е описал много подробно събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата икономическа експертиза. След изясняване на фактическата обстановка съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Посочено е, че по делото не е спорно обстоятелството, че "ЗИМ" - ЕООД е извършвало внос на стоки от Китай, в това число и чрез процесното ЕАД № 3000/4-32570/8.06.2006 г., като спорът на практика се свежда до това дали транспортните разходи от Солун до Пловдив са законосъобразно сторени от администрацията и дължи ли се плащане на определените допълнително мито и ДДС, като основният аргумент на администрацията за издаване на процесното решение е, че дружеството не е включило в декларираните разходи за транспорт и сумата по фактури № 06-06-06/7.06.2006 г. и № 06-06-06-I/26.06.2006 г. Административният съд е приел, че митническият орган незаконосъобразно е приложил разпоредбата на В разпоредбата на чл. 7 от Закона за счетоводството са предвидени задължителните реквизити, който следва да съдържа първичният счетоводен документ., като към митническата облагаема стойност е прибавил стойността на транспорта по фактура № 06-06-06-I/26.06.2006 г., като този негов извод не е в съответствие със събраните доказателства по делото. Изложени са мотиви, че митническият орган не е съобразил приложения договор от 7.01.2004 г., сключен между вносителя и китайско дружество, по силата на който последното се задължава да осигури стоките по договора при условията на доставка DDU-Солун, което е посочено в съставения ЕАД, като между страните няма спор, че стоката действително е доставена в Солун. Административният съд е приел, че следва да обсъди представената в оригинал фактура № 06-06-06-I/26.06.2006 г., придружена с касов бон в светлината на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗСч., като вземайки предвид приложените писмени доказателства и становищата на страните съдът приема за ирелевантни обстоятелствата има ли плащане по фактурата, кой е платил и по какъв начин. Посочено е, че въпросната фактура е била оспорена за истинност от жалбоподателя /сега ответник по касация/, при което представителят на администрацията е заявил, че ще се ползва от нея и по силата на чл. 193, ал. 3 от ГПК носи доказателствената тежест, в която насока не е ангажирал доказателства. Направен е извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че стоката е била доставена в пристанище Солун съобразно уговореното в договора между двете дружества, като е спазена уговорката на доставката при условията на DDU - Солун и "ЗИМ" - ЕООД не извършило плащане на транспорта на стоките от "Китай до Пристанище - Солун, поради което неправилно митническият орган е включил сумата на транспорта по фактура № 06-06-06-I/26.06.2006 г., поради което неправилно са определени допълнителни митни задължения в размер на 320 лв. мито и 1 120 лв. ДДС ведно със съответната законна лихва и издаденият митнически акт следва да бъде отменен. Решението на Пловдивския административен съд е не правилно като постановено в нарушение на закона. Основното оплакване, което се посочва в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че доказателствата, върху които административният орган е изградил изводите си, са събрани по съответния процесуален ред и въз основа на тях са направени законосъобразни изводи. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че представената от трето, неучастващо по делото лице - "БМД" - ЕООД оригинална фактура с приложен касов бон, не притежава задължителни реквизити по чл. 7 от ЗСч., без да бъде съобразено, че преценката на съдържащите се във фактурата реквизити трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция, което следва и от счетоводните принципи - предимство на съдържанието пред формата и вярно и честно представяне на документалната обоснованост. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда. В случая няма спор, че ответното по касация дружество "ЗИМ" - ЕООД е извършило внос на детски играчки от Китай, като спорът се свежда относно това дали в митническата облагаема стойност следва да бъде включен и транспорта на стоката от Китай до пристанище - Солун /а не от Солун до Пловдив, както е посочил административния съд/. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че не са налице доказателства, които да установяват "ЗИМ" - ЕООД да е заплатил транспорта на стоката от Китай до пристанище - Солун, поради което неправилно митническият орган е включил стойността на същия в митническата облагаема стойност. Този негов извод е необоснован на фактите по делото и закона. В клетка 20 - "условие на доставка" на представената митническа декларация - ЕАД № 3000/4-32570 от 8.06.2006 г. е посочено DDU - Солун, което съгласно Международните правила за тълкуване на търговските термини Инкотермс - 2000 "D" означава, че продавачът се задължава да поеме всички рискове и разходи за доставката на стоките до местоназначението им. Това обстоятелство не е спорно между страните, но спорът се свежда до това дали тази клауза действително е била спазена и транспортните разходи действително са били заплатени от продавача. При извършена последваща проверка при условията на чл. 84а и сл. от ЗМ, за която в мотивите на решението е прието, че са спазени изискванията на закона, е установено, че по всички фактури за транспорт е изписано "част от международен транспорт Солун - Пловдив", поради което от превозвача "Българско морско дружество" - ЕАД са изискани заверени справки - извлечения от счетоводните регистри по партидата на вносителя "ЗИМ" - ЕООД за извършени превозни услуги за периода 1.01.2005 г. - 15.10.2007 г. При извършения анализ на представените документи е установено различия между действително направените разходи за международен транспорт, заплатени от "ЗИМ" - ЕООД и декларираните такива пред Митница - Пловдив, като по конкретното ЕАД № 3000/4-32570/8.06.2006 г. е деклариран транспорт за 900 лв., а реално е заплатен 6 187,71 лв., или е налице разлика от 5 287,71 лв., която сума митническият орган е прибавил към митническата облагаема стойност съгласно чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ и върху нея е определил допълнителни митни задължения. Административният съд е приел, че след като издадената от "БМД" - ЕООД фактура 06-06-06-I/26.06.2006 г. не носи подпис на жалбоподателя и тя е оспорена от митническата администрация, то последната носи доказателствената тежест за установяване на истинността й. Изложеното е вярно и в съответствие с разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК, но на практика липсва извод на съда дали включва или не тази фактура в кръга на доказателствата по делото. С оглед на направените крайни изводи следва да бъде прието, че на практика съдът е изключил въпросната фактура от кръга на доказателствата и според него тя не може да служи като основание за това, че дружеството е заплатило превоза на стоката от Китай до пристанище Солун. Този негов извод не се споделя от настоящата инстанция. Всъщност по-голяма част от възраженията на вносителя против тази фактура са основани на твърдението, че същата не притежава задължителни реквизити съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч., поради което не може да служи като годно доказателство, което да обосновава документално извършения разход за превоз. Така направените възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, тъй като последният е счел, че обстоятелствата има ли плащане и кой е платил по фактурата са ирелевантни по спора. В същото време съдът не е съобразил, че въпросната фактура 06-06-06-I/26.06.2006 г. /приложена на л. 165 по делото/ е идентична по външен вид с фактура № 06-06-06/7.06.2006 г. /приложена на л. 71 от делото/, която е приложена към ЕАД-то при вноса, че в заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е посочено, че и двете фактури се намират в счетоводството на "БДМ" - ЕООД, че стойностите по тях са отразени по дебита на сметка 502 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги", като и двете са намерили отражение по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ" - ЕООД, като за плащанията и по двете фактури са съставени приходни касови ордери, придружени от фискален бон. На база на гореизложеното следва да бъде прието, че административният орган е направил верен извод, че при декларирането на внесената стока вносителят не посочил действителният размер на извършената транспортна услуга, което съставлява основание по чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ за включване на действителната стойност на транспорта в митническата облагаема стойност. Като е приел друго и е отменил митническият акт като незаконосъобразен, административният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "ЗИМ" - ЕООД срещу Решение за промяна на митническа стойност № 1954 от 1.08.2008 г., издадено от Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0742 от 9.09.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,