Решение № 3618 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13755/2020 г.

Решение № 3618 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13755/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от М. Славова, чрез процесуалният й представител адв. Шопов, против Решение № 1888/26.10.2020 г., постановено по адм. д. № 3203/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 974/16.09.2019 г. на Кмета на [община]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административният съд не е обсъдил в цялост твърденията на жалбоподателката, в частност това, че процесният строеж е търпим в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В тази връзка се правят възражения за неправилна преценка от съда за изграждането на строежа в разрез с действалите към този момент строителни правила и норми, противно на констатациите на вещото лице. Спори се, че съгласно разпоредбата на чл. 148 от ППЗТСУ е допустимо изграждането на пристройка до 40 кв. м. към жилищна сграда свързана с жилищна нужда, както и че процесната постройка е допустима като временен строеж до реализирането на новото основно свободно застрояване, или че не е самостоятелна сграда, а пристройка към къщата. Твърди, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 168, ал. 4 АПК, тъй като не са участвали в производството по издаване на заповедта посочените в нея адресати, което е довело до невръчване на съставения констативен акт или невъзможност за заявяване на възражение срещу него. Сочи се, че констативният акт не е съставен от компетентни лица. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на такова за отмяна на процесната заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В писмена защита от процесуалния му представител се излагат доводи, идентични с тези в касационната жалба. Ответната страна - Кмета на [община], редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез процесуалния си представител адв. Недева представя писмен отговор по касационната жалба и молба-становище, в които я оспорва и претендира разноски за адвокатски хонорар. Ответниците Е. Тодорова Гълъбова и М. Веселинов Гълъбов не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че в съдебното решение са изложени обосновани изводи за приложението на материалния закон и възраженията на оспорващата правилно са отхвърлени като неоснователни. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на М. Славова срещу Заповед № 974/16.09.2019 г. на Кмета на [община], с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на М. Славова, Е. Тодорова Гълъбова и М. Веселинов Гълъбов в качеството им на собственици да премахнат незаконен строеж, съставляващ "Пристройка към съществуваща жилищна сграда – лятна кухня", изградена без строителни книжа в УПИ XIV-207, кв. 5 по плана на [населено място], с адм. адрес [улица], [населено място], [община]. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, без съществени нарушения на предписаната процедура по издаване на заповедта и в съответствие с материалния закон. Изложил е подробни мотиви, че процесният обект представлява строеж, пета категория, изграден през 1999 г. без строителни книжа. Приел е, че постройката не отговаря на предвижданията на действащия регулационен план, според който допълващо застрояване не е предвидено, като застроителният план предвижда премахване и на сградата към която е пристроена процесната постройка при изпълнение на предвиденото в имота основно застрояване. При нарушение на нормите на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), чл. 68, чл. 69, чл. 112, ал. 2, ал. 4 Наредба № 5 за правила и норми за териториални и селищно устройство от 17.05.1995 г., както и по чл. 42, ал. 1 ЗУТ, съдът е извел извод за неприложимост на хипотезата на търпимост на незаконни строежи по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административния съд е извършил подробно изследване на фактическата обстановка. Изложените от него мотиви са съобразени със събраните по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническата експертиза. Съгласно отразеното в констативния акт, в УПИ XIV-207 е установена Г-образна пристройка до съществуващата жилищна сграда, част от нея долепена и до жилищната сграда в съседния УПИ XIII-206, кв. 5, с едноскатен покрив от дървена конструкция, покрита с ондулин и с поставени улуци. Размерите на пристройката са 4, 30 на 2, 50 м и 1, 20/2, 20/1, 30 м с височина около 2, 30 м до стрехата, която пристройка е пространствено свързана с жилищната сграда в имота и се използва се за лятна кухня. Измерванията на вещото лице са сходни с тези направени в административното производство и безспорно е налице достатъчно индивидуализиран обект. Според събраните по делото доказателства, процесният обект има характер на строеж съгласно легалната дефиниция дадена с § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за определяне на категорията на строежа, относно неприложимост на разпоредбите за допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. ЗУТ, тъй като жилищната сграда в имота е предвидена за премахване и следователно процесната пристройка не може да има характер на допълващо застрояване към нея. Пристройката правилно е определена като строеж пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, за този строеж се изисква разрешение за строеж, каквото по делото не се спори, че не е издавано. Следователно, при установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, същият подлежи на премахване в случай на неприложимост на хипотезите за търпимост. В тази връзка са неоснователни противоречивите твърдения на касационния жалбоподател за характера на процесния обект, тъй като в касационната жалба едновременно се твърди, че обектът не е самостоятелна сграда, а едно цяло с жилищната сграда, че е временен строеж и че е постройка на допълващо застрояване. Настоящата инстанция преценя като неоснователни възраженията на касационната жалбоподателка за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставянето на констативния акт и издаването на заповедта на Кмета на [община]. Противно на твърденията в касационната жалба и видно от съдържанието на констативния акт, в същия изрично е посочено съставянето му в присъствието на жалбоподателката и е отразено с подписа, дата и две имена получаването му от оспорващата. По повод оплакването на липса на компетентност на съставителите на констативният акт, административният съд е изискал трудовите договори и длъжностните характеристики на служителите в общината, съставили въпросният акт, като безспорно е установено, че те са служители на общината. Оплакванията за липса на квалификации на служителите са неоснователни, доколкото констативният акт единствено отразява съществуващото на място положение и за съставянето му не е необходима конкретна квалификация, доколкото и такава не е изискуема с нормативен акт. Освен изложеното, в оспорената заповед административният орган е отговорил на подаденото от жалбоподателя възражение срещу съставения констативен акт. Предвид изложеното, безспорно е установено, че заповедта е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при липса на съществени процесуални нарушения. По отношение на оплакванията за нарушени права на другите адресати на заповедта, претендирането на права и интереси на трети лица е недопустимо. Дори такова възражение да беше направено от самите тях, процедурата по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж е специална спрямо общия ред по АПК и неучастието на адресатите на заповедта в административното производство и евентуални нарушения по съобщаване на констативният акт не водят до извод за незаконосъобразност на заповедта, доколкото и за тях е била налице възможност за съдебна защита срещу административният акт, а лицата невъзползвали се от това свое право са конституирани от административния съд като заинтересовани страни по делото. При наличието на незаконен строеж, съдът правилно е изследвал въпроса относно неговата търпимост, но погрешно я е цитирал разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За установения момент на изграждане през 1999 г. приложима е разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, като посочената от съда норма на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не отменя периодите предвидени в предходната разпоредба, а само ги допълва с четвърти такъв. Въпреки това, изложените от съда мотиви за недопустимост на процесното строителство сочат и за нетърпимост на строежа с оглед изискването на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Съгласно изложените фактически констатации за разположението й в имота, пристройката е изградена и в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗУТ. Към момента на изграждане тя е била в нарушение и на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.); и чл. 68 чл. 69 и чл. 112, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 5 за правила и норми за териториални и селищно устройство от 17.05.1995 г. (отм.); , тъй като същата е разположена по регулационната линия със съседния имот, без калканната й стена да покрива (изцяло) заварена такава на сграда в съседния имот. Съгласно действащият подробен устройствен план за имота не е предвидено допълващо застрояване, което е отделно основание за недопустимост на лятната кухня. Не е налице и третата кумулативна предпоставка, а именно строежът да е деклариран от собственика му в 6 месечен срок от приемането на ЗУТ пред одобряващите органи. Следователно, относимата с оглед момента на изграждане хипотеза на търпимост на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ не намира приложение и обекта подлежи на премахване. С оглед на изложеното, настоящият състав намира решението на Административен съд - Пловдив за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и при своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна - Кмета на [община], касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 600 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 02.12.2020 г. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение