Решение № 17132 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2011 г.

Решение № 17132 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Добри Дучев Дубрев, чрез адв. Г. Стоянова, за отмяна на влязло в сила решение № 3057/8.10.2010 г. по адм. дело № 4834/2010 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 5 състав, с което е отхвърлена жалбата на Добри Дучев Добрев срещу Решение № ПО-41/07.06.2010 г. на Директора на ТД на НАП София град, с което е потвърдено Постановление изх. № 996 от 11.05.2010 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 1 АПК. Твърди се, че е налице ново безспорно доказателство, тъй като към дата - 10.03.2011 г. няма издаден ревизионен акт и даже ревизионен доклад срещу Добри Дучев Добрев. Според молителя в мотивите на решение № 3057/8.10.2010 г. по адм. дело № 4834/2010 г. на Административен съд София град този безспорен факт въобще не е третиран и коментиран. Моли да бъде отменено решението на АССГ и Постановлението за предварителни обезпечителни мерки изх. № 996/11.05.2010 г. като неправилно и незаконосъобразно. По делото е подадена и частна жалба от Добри Дучев Добрев срещу определение № 240 от 20.01.2011 г. по адм. дело № 4834/2010 г., с което е оставена без разглеждане молба от 1.12.2010 г. на Момчил Добрев Добрев, като пълномощник на Добри Д. Добрев, за допълване на Решение № 3057/8.10.2010 г. по адм. д. № 4834/2010 г. по описа на АССГ, Първо отделение, 5 състав. Моли ВАС да отмени обжалваното определение и да се произнесе по съществото на спора и по молбата за допълване на решението. Алтернативно моли да бъде върнато делото на АССГ с указания да се произнесе с допълнително решение към решението си от 8.10.2010 г. № 3057. Ответникът - Директорът на ТД на НАП гр. София, чрез юрк. Календжиева, счита подадена молба за отмяна за недопустима, тъй като решението на АССГ е окончателно. Счита, че решението на АССГ е правилно и законосъобразно, като съдът се е произнесъл в цялост по направеното от жалбоподателя възражение, в това число и с определение от 20.01.2011 г. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С решение № 3057/08.10.2010 г. по адм. дело № 4834/2010 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 5 състав, е отхвърлена жалбата на Добри Дучев Добрев срещу Решение № ПО-41/7.06.2010 г. на Директора на ТД на НАП София град, с което е потвърдено Постановление изх. № 996 от 11.05.2010 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Решението е постановено по реда на чл. 197, ал. 3 от ДОПК и с оглед разпоредбата на ал. 4 не подлежи на обжалване. В настоящото производство се иска отмяна на така постановеното решение на АССГ, Първо отделение, 5 състав на основание чл. 239, т. 1 и сл. от АПК. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Съдебният акт, съгласно чл. 239, т. 1 АПК, подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна обаче, могат да бъдат само онези нови писмени (официални или частни документи) доказателства, които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Тези доказателства не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са й били известни. От друга страна тези нови доказателства трябва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до различното му решаване. Настоящия случай не попада в тази хипотеза. В случая молителят обосновава искането си за отмяна на решението на АССГ като счита, че е налице ново безспорно доказателство, тъй като към дата 10.03.2011 г. няма издаден ревизионен акт и ревизионен доклад срещу Добри Дучев Добрев. Това твърдение на молителя според настоящия състав на ВАС не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не представляват нови писмени доказателства също така и приложените от молителя решения на АССГ, касаещи оспорването на други постановления, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. София, спрямо същото лице и неговата съпруга. Съобразно гореизложеното следва да бъде прието, че подадената молба за отмяна на решението на АССГ се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. По частната жалба на Добри Дучев Дубрев: Предмет на оспорване пред ВАС е определение № 240 от 20.01.2011 г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане молбата от 1.12.2010 г. на Момчил Добрев Добрев, като пълномощник на Добри Д. Добрев, за допълване на Решение № 3057/8.10.2010 г. по адм. д. № 4834/2010 г. по описа на АССГ, Първо отделение, 5 състав. Върховният административен съд, VIII отделение, счита, че частната жалбата е процесуално недопустима, тъй като е предявена срещу Определение на АССГ, постановено във връзка с производство по реда на чл. 197 ДОПК и с оглед ал. 4 на същата разпоредба не подлежи на касационно обжалване. Видно е, че решение № 3057/08.10.2010 г. по адм. дело № 4834/2010 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 5 състав е постановено в производство по реда на чл. 197 от ДОПК. В цитираното решение на АССГ, както и в определение № 240 от 20.01.2011 г. постановено по същото дело изрично е посочено, че то не подлежи на обжалване и същото е влязло в сила от датата на обявяването му. Това налага извода, че частната жалба срещу определението на АССГ на основание чл. 215, т. 4 от АПК е процесуално недопустима и затова същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,