Решение № 2961 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 528/2021 г.

Решение № 2961 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 528/2021 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Център за съзидателно правосъдие", гр. Разград, против решение № 984 от 10.12.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК- 668/2020 г. С него е оставена без уважение жалбата на Сдружението срещу решение № ЛС-07-56 от 28.08.2020 г. на Главния секретар на Министерство на правосъдието за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет "Осигуряване на подпомагане на пострадалите от престъпления по чл. 9 и чл. 11, ал. 3 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, чрез финансиране на организации за подкрепа на пострадали в апелативни съдебни райони в Република България", включваща три обособени позиции, открита с Решение № ЛС-07- 29/22.06.2020 г. на възложителя. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Маринова, в съдебно заседание и с представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Фондация "Център Надя", не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Предлага последното да бъде оставено в сила.

Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по преписка №КЗК- 668/2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на Сдружение "Център за съзидателно правосъдие" срещу решение № ЛС-07- 56/28.08.2020 г. на главния секретар на Министерство на правосъдието за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Осигуряване на подпомагане на пострадалите от престъпления по чл. 9 и чл. 11, ал. 3 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, чрез финансиране на организации за подкрепа на пострадали в апелативни съдебни райони в Република България" по обособени позиции, както следва: - Обособена позиция № 1 "Съдебен район - Апелативен съд/Прокуратура - Пловдив"; - Обособена позиция № 2 "Съдебен район - Апелативен съд/Прокуратура - Бургас"; - Обособена позиция № 3 "Съдебен район - Апелативен съд/Прокуратура - София", открита с Решение № ЛС-07- 29/22.06.2020 г. на възложителя. С решението на възложителя за изпълнител по обособени позиции № 1 и № 2 е определена Фондация Център "Надя", а обществената поръчка, в частта по обособена позиция № 3 е прекратена.

С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на Сдружение "Център за съзидателно правосъдие". За да постанови този резултат, КЗК е приела, че възложителят не е извършил твърдяните нарушения, като е изложила подробни мотиви по всички от развитите пред нея възражения. С касационната жалба се оспорват изводите на КЗК за неоснователност на тези възражения. Затова същите следва да бъдат разгледани и от касационния съд, както следва:

С касационната жалба, на първо място, се твърди нарушение от страна на възложителя на процедурните правила и условия, тъй като във възлагателната процедура е допуснат кандидат, който е следвало да бъде отстранен. Твърдението е мотивирано, като е посочено, че Фондация "Център Надя" е член на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления към Министъра на правосъдието, което й дава специално предимство пред останалите участници в процедурата. Чрез нейния изпълнителен директор фондацията участва в Националния съвет, който отговаря за изплащането на финансовите компенсации по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/, осигурявани от бюджета, като същевременно същата фондация е бенефициент на бюджетни средства за подпомагане по същия закон. Според касатора е недопустимо заинтересовано лице, което е член в орган за разпределение на финансови средства по ЗПФКПП и участва в определянето на правила и вземане на решения за финансиране на организации за подкрепа, да участва в обществени поръчки със същия или сходен предмет, тъй като е налице "конфликт на интереси" по смисъла на ЗОП. Това е и основното оплакване, върху което акцентира касаторът, но то е неоснователно.

КЗК правилно е изследвала наличието или отсъствието на "конфликт на интереси" в разглеждания случай въз основа на легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 21 от ДР на ЗОП. Според последната, конфликт на интереси е налице, "когато възложителят, негови служители или наети от него лица извън неговата структура, които участват в подготовката или възлагането на обществената поръчка или могат да повлияят на резултата от нея, имат интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 54 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ и за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с възлагането на обществената поръчка". Така, с оглед конкретиката на настоящия казус и предвид визираната легална дефиниция на ЗОП подлежат на преценка следните обстоятелства:

• налице ли е интерес на лице, наето от възложителя извън неговата структура, което участва при възлагането на обществената поръчка;

• наличието на такъв интерес може ли да доведе до облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ и

• за този интерес би ли могло да се приеме, че влияе на безпристрастността и независимостта на горепосоченото лице във връзка с възлагането на обществената поръчка.

Видно от елементите от фактическия състав на нормата на § 2, т. 21 от ДР на ЗОП, законодателят е свързал иманентно наличието на интерес с възможността за получаване на облага по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ. Съгласно тази разпоредба, "облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие". Обосновано КЗК е изследвала обстоятелството дали по отношение на участника в процедурата Фондация "Център Надя" е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗОП, включително при отчитане на обстоятелството, че видно от регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията изпълнителен директор на Фондация "Център Надя" е Р. Венелинова. Последната е избрана по реда на чл. 20, ал. 2, изр. последно от ЗПФКПП за член на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления в качеството й на представител на Асоциацията на организациите за подкрепа на пострадали от престъпления. Националният съвет, обаче, е колективен, постоянно действащ орган, чиито членове не са служители на възложителя или наети от него лица, извън неговата структура. Конкретните функции на Националния съвет са ясно регламентирани и същите не включват участие в подготовката и/или провеждането на обществена поръчка по реда на чл. 26, ал. 1 от ППЗПФКПП във връзка с чл. 9 от ЗПФКПП. Провеждането на обществена поръчка за осигуряване на подпомагане на пострадалите от престъпления по чл. 9 и чл. 11, ал. 3 от ЗПФКПП, чрез финансиране на организации за подкрепа на пострадали в апелативни съдебни райони в Република България е в правомощията на министъра на правосъдието в качеството му на възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗОП, като последният на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП е делегирал тези правомощия на главния секретар на Министерство на правосъдието. Следователно в случая организирането и възлагането на обществената поръчка е в компетенциите на главния секретар на Министерство на правосъдието, като самото разглеждане и класиране на постъпилите оферти е извършено от назначената от него комисия. При тези данни, правилно КЗК е приела, че изпълнителният директор на Фондация "Център Надя", в качеството му на член на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, не е участвал в подготовката и възлагането на оспорваната обществена поръчка, нито е могъл да окаже влияние върху безпристрастното и обективно упражняване на правомощията на възложителя, респективно назначената от него комисия, при организирането и провеждането й с цел получаване на облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ.

Изцяло неоснователно е и следващото твърдение на касатора, че "възложителят не е публикувал пълната преписка по обявената обществена поръчка с всички документи и доказателства на всички участвали кандидати". Следва да бъде споделена тезата в писмения отговор на възложителя, че осигуряваната публичност при провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки е в рамките на законоустановените изисквания, като действията по публикуване на отделни документи се осъществяват при стриктно спазване на ЗОП. В тази връзка следва да се посочи, че твърденията на касатора, основани на кореспонденцията, в която той е изискал от министъра на правосъдието да бъде инициирана проверка във връзка с процесната обществена поръчка, се явяват напълно ирелевантни към предмета на спора.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, искането на касатора за присъждане на разноски, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК касаторът следва за заплати на възложителя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение