Решение № 780 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 964/2008 г.

Решение № 780 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 964/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218и, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). С решение № 435 от 13.05.09 г. по настоящото дело е отменено решение № 141 от 12.10.07 год. по гр. д. № 18/07 г. на Б. окръжен съд и е допусната техническа експертиза за изясняване на въпроси, които са от значение за изхода на правния спор по делото. Предмет на делото е иск по чл. 108 от ЗС, предявен от Т. С. Ц., В. С. С., В. С. П. и С. С. К. срещу "Д" А. гр. П., за установяване собствеността и предаване владението върху имот пл. № 2746, кв. 11 от помощния кадастрален план на гр. П., одобрен със заповед № 220/25.03.93 год. на кмета на общината. Спорният имот е възстановен на ищците, в качеството им на наследници на С. И. С., с влязло в сила решение от 25.05.93 г. на поземлена комисия гр. П. В. е извършено в стари реални граници, съобразно данните по кадастралния план от 1993 г., изработен на база плана на водния синдикат от 1936 г. и планове за оземляване от 1930 г. В кадастралния план от 1993 г. са нанесени само границите на старите имоти, без да е отразено отреждането на терена съобразно действащия план, както и съществуващите към този момент сгради. Установено е по делото, че към момента на образуване на ТКЗС, наследодателят на ищците е бил собственик на спорния имот. Установено е също, че този имот, е включен в строителните граници на гр. П. през 1971 год. и заедно със съседните терени e образувал парцел ****, кв. 227, отреден за Б. Този парцел ****е е използвал за производствени дейности на ТКЗС, ОТКЗС, АПК и ПАК /данни от заключението на вещото лице Л., прието по настоящото дело/, като в него са изградени плодохранилище и други стопански сгради на П. аграрен комплекс /ПАК/ Б. П. Сградите са нанесени в кадастралния план от 1996 г., според който върху спорния имот попадат два сглобяеми метални склада без оградни стени, с бетонов под и площ от по 700 кв. м. Тези складове се намират в оградения терен на "А" АФ /прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имуществото на която е включено в дружеството-праводател на ответника "Д" А./, но в частта, отделена с вътрешна ограда, отделяща тези складове от останалите сгради на прекратената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Складовете, попадащи върху процесния имот, са описани под № 19 в протокол № 4 от 1.12.95 г. на прекратената "А" АФ. При тези данни следва да се приеме, че не са били налице всички предпоставки на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, поради което ищците не са станали негови собственици, независимо от обстоятелството, че праводателят им е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС. Спорният имот попада в стопански двор на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението на поземлената комисия е издадено през 1993 год., когато изрично не е предвидена възможност за възстановяване на собствеността върху тези земи. За първи път тази възможност е уредена в чл. 11 от ППЗСПЗЗ /нов ДВ бр. 48/95 г./, а след това е приет аналогичният текст на чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ - нов ДВ бр. 79/96 г. Идеята на законодателя е да се върне в стари реални граници собствеността върху бившите земеделски земи, които попадат в стопански дворове на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, стига те да не са застроени, нито да са прилежащи площи към сгради на такива организации. В настоящия случай решението на поземлената комисия предхожда законовото уреждане на възможността за възстановяване на тези земи, а освен това не е съобразено с предпоставките за възстановяване на собствеността - възстановени са земи, върху които попадат складове на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо това решение не може да бъде зачетено, тъй като то е непротивопоставимо на трети лица, които не са участвали в административното производство по възстановяване на собствеността. В исковото производство, образувано по спор за собственост на тези земи, съдът има правомощието да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на това решение и ако то не е съобразено с предпоставките за възстановяване на собствеността, да не зачете неговото действие в отношенията между страните по делото. По изложените съображения предявеният иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,