Решение № 6458 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10921/2019 г.

Решение № 6458 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10921/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 128 а, ал. 3 във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е предявена от председателя на Върховния административен съд, чрез процесуален представител М. С. /пълномощно № 786 от 07.12.2017 г. /, против решение № 4632 от 04.07.2019 г., постановено от Административен съд - С. - град, В. отделение, ЗЗ състав, по адм. д. № 9024/2018 г. С касационната жалба се инвокират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК - недопустимост на съдебното решение. Развити са аргументи за образуване и провеждане на първоинстанционното производство срещу нелегитимен ответник, поради липса на пасивна процесуална легитимация на Върховния административен съд да отговаря по предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. Претендира се обезсилване на обжалвания съдебен акт, като недопустим и се прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Втората касационна жалба е подадена против гореописаното съдебно решение от министъра на земеделието, храните и горите, чрез упълномощен юрисконсулт И. К.. В тази касационна жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание от процесуалния представител на този касатор е релевирано оплакване за недопустимост на оспореното съдебно решение и се пледира за неговото обезсилване. Заявено е искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Ответниците по касационните жалби - Национална овцевъдна асоциация, Национална асоциация за развъждане на млечните овце в България, Асоциация за развъждане на млечните породи кози, Асоциация за развъждане на породата Лакон в България и Асоциация за развъждане на млечни породи овце не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационните жалби, тъй като видно от исковата молба на министъра, същата е насочена срещу пет асоциации, като Върховният административен съд не е сред тези лица, а съдът сам и служебно е конституирал ВАС като ответник по предявения иск, което води до недопустимост на съдебното производство. Според участващия по делото прокурор е основателно възражението в касационната жалба на председателя на ВАС, че съдът, който е постановил съдебния акт, чиято нищожност е предмет на установителния иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, не може да бъде ответник по делото. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от страни в първоинстанционното производство, в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 4632 от 04.07.2019 г. е отхвърлена исковата молба на министъра на земеделието, горите и храните /вярното изписване е земеделието, храните и горите/ с искане за прогласяване нищожността на решение № 8966 от 02.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3851/2018 г. на Върховния административен съд - петчленен състав - II колегия, с което е отменено решение № 962 от 23.01.2018 г., постановено по адм. д. № 4973/2017 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение и вместо него е постановено: ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 23 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните. Според настоящия съдебен състав обжалваният съдебен акт е валидно постановен, но е недопустим по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Това е така, защото не е спорно обстоятелството, че Административен съд - С. - град е сезиран с искова молба вх. № 24752/22.08.2018 г., подадена от министъра на земеделието, храните и горите, с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, съдържаща искане за обявяване нищожност на решение № 8966 от 02.07.2018 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. В горепосочената искова молба изрично е вписано, че искът е предявен срещу Национална овцевъдна асоциация, Национална асоциация за развъждане на млечните овце в България, Асоциация за развъждане на млечните породи кози, Асоциация за развъждане на породата Лакон в България и Асоциация за развъждане на млечни породи овце, с посочване на техните ЕИК, седалища, адреси на управление и представляващи лица. Вместо да призове горепосочените страни - ищец и петима ответници, решаващият състав на първоинстанционния съд е постановил на 17.09.2018 г. разпореждане по адм. д. № 9024/2018 г., с което е конституирал като страни по делото министъра на земеделието, храните и горите и Върховния административен съд, както и заинтересовани страни - гореизброените пет асоциации. В призовката до Върховния административен съд е вписано качество на призованата страна - ответник и точно като такъв в протоколите от проведените съдебни заседания на 01.11.2018 г. и 18.04.2019 г., както и в оспореното съдебно решение е вписан Върховният административен съд. Следователно първостепенният съд погрешно е конституирал и призовал в качеството на ответник Върховния административен съд, въпреки, че в текста на исковата молба ясно и правилно е вписано срещу кои лица е предявен иска. Следва да се има предвид, че в разпоредбите на АПК не се съдържат норми, уреждащи страните, формата и съдържанието на исковата молба, предявена по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, с оглед на което съдът следва на основание чл. 144 АПК да прилага правилата на ГПК. В случая съдът не разполага с правомощие да конституира служебно ответник, защото в исковия процес е водещо диспозитивното начало, прогласено в чл. 6 ГПК, а не служебното начало, регламентирано в чл. 9 АПК, което е определящо в съдебно производство по оспорване на административни актове. Ето защо в исковото производство съдът няма правомощие да указва на ищеца срещу кого да предяви иска си или да променя посочения в исковата молба ответник, тъй като надлежната процесуална легитимация на ответника е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и следователно - за неговата допустимост. Върховният административен съд безспорно не е и не следва да е сред лицата, срещу които е насочен искът по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. В конкретната хипотеза съдът служебно и погрешно е конституирал Върховния административен съд като ответник по предявения иск, което води до недопустимост на образуваното и проведено съдебно производство. По силата на чл. 26, ал. 1 ГПК страни в производството са лицата от чието име и срещу които се води делото. Настоящият съдебен състав споделя становището на касационните жалбоподатели, че съдът, постановил съдебното решение, чиято нищожност е предмет на установителния иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, не е ответник по делото, защото окончателният съдебен акт не поражда правни последици за този съд. За Върховния административен съд не съществува пряк и непосредствен правен интерес от защита на свои интереси в първоинстанционното исково производство, поради което този съд не е пасивно легитимирана страна в производството. Това е така, защото при произнасяне на съдебното решение, чиято нищожност се претендира по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 и чл. 128 а АПК, съдът е независим и е равно отдалечен от страните, в което се състои неговият конституционен статут и същност, изрично уредена в Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и АПК. С оглед на това касационният съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно производство по адм. д. № 9024/2018 г. е образувано и проведено срещу нелегитимен ответник, което обстоятелство води до недопустимост на обжалваното решение. В този смисъл е постоянната и непротиворечива съдебна практика по този вид дела - определение, постановено по адм. д. № 2616/2010 г. на Върховния административен съд и други, в които изрично е посочено, че административният съд и неговият председател не могат да бъдат ответници по иска за нищожност, защото не са били страни в съдебното производство, завършило с решението, чиято нищожност се иска. Неправилното конституиране на страните и в частност на ответниците по делото, съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК - недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, тъй като това нарушение възпрепятства формирането на субективните предели на сила на пресъдено нещо на съдебното решение в исковия процес, защото именно те очертават кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразяват своето поведение с установеното от съда правно положение, доколкото тези лица са обвързани от силата на пресъдено нещо и са нейни адресати. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е НЕДОПУСТИМО и като такова то следва да бъде обезсилено, а делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд. Предвид установената недопустимост, съдът не следва да се произнася по твърденията на министъра на земеделието, храните и горите за неправилност на оспореното съдебно решение. С оглед изхода на спора настоящият съдебен състав не се произнася и по претенциите на двамата касационни жалбоподатели за присъждане на разноски, съобразно императивната норма на чл. 226, ал. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,