Решение № 15420 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1328/2019 г.

Решение № 15420 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1328/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Кутинчева чрез адвокат Д. Димитрова против решение № 36 от 31.10.2018 г. по адм. дело № 190/2018 г. на Административен съд – Русе в частта му, в която е отхвърлена, като неоснователна жалбата й за обявяване нищожността на уведомително писмо № 01-6500/2623 от 2.05.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Цитират се и трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, но от обстоятелствената част на касационната жалба могат да се изведат само такива за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.

Образувано е и по частна жалба от М. Кутинчева, чрез процесуалния й представител, против частта от решението, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, поради просрочие на жалбата й против уведомителното писмо по искането за отмяната му и е прекратено производството по делото. Твърди се неправилно прилагане на процесуалните правила за броене на сроковете за обжалване.

На трето място е образувано и по частна жалба, подадена от нея против определение № 48 от 17.12.2018 г. по същото дело, с което в проведено производство по реда на чл. 161 АПК е оставена без уважение, като неоснователна молбата й за възстановяване на срока за оспорване по съдебен ред на уведомителното писмо.

Ответната страна – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната и частните жалби.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и двете частни жалби. Мотивира се, че не са установени пороци при издаване на уведомителното писмо, които да водят до неговата нищожност. Жалбата е подадена след сроковете, поради което в частта й извън основанията за нищожност е просрочена и процесуално недопустима. Счита, че не са налице и законовите основания за възстановяване срока на обжалване.

Касационната и частните жалби са подадени от надлежна страна в законовите срокове и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Кутинчева против уведомително писмо от 2.05.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен ангажимент за кампания 2016 г. Направени са възражения за недоказана материална компетентност на издателя на акта, поради липса на мотиви в него за притежавана представителна власт. Отделно от това смята, че е налице порок във формата и нарушения на административно-производствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК.

Съдът е събрал цялата административна преписка във връзка с издаването на уведомителното писмо и оспорването му по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите, като висшестоящ административен орган. В съпроводителното писмо за изпращането й в съда, процесуалният представител на административния орган е развил подробно доводи за просрочие на подадената жалба.

Съдът е съобразил датите на връчване на първоначалния административен акт, срока, в който е следвало да се произнесе висшестоящият орган, сезиран с жалба по административен ред и датата на подаване на жалбата пред съда и е приел същата за просрочена. С протоколно определение от 21.06.2018 г. е обявил на страните, че ще разглежда само основанията, касаещи нищожността на уведомителното писмо.

В тази връзка, в съдебното заседание на същата дата, процесуалният представител на жалбоподателката е оспорил, както наличието на надлежно делегирана компетентност на заместник-изпълнителния директор, така и автентичността на подписа му в писмото. По първото възражение ответната страна е представила писмени доказателства, както за назначаването на автора на административния акт на длъжността заместник-председател на ДФЗ, така и за делегирането на правомощия за издаване на такива уведомителни писма. С помощта на допусната, приета и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, е установено, че оправомощеният и посочен за автор административен орган, е и подписал писмото.

При тези данни по делото, съдът е съобразил, че след получаване на уведомителното писмо, земеделската производителка е подала възражение пред МЗХГ на 7.08.2017 г. Административната преписка му е изпратена от ДФЗ на 18.08.2017 г., от който момент е започнало течението на 14 дневния срок по чл. 97, ал. 1 АПК за произнасяне. Той е изтекъл на 1.09.2017 г. От тази дата на свой ред е започнал да тече срокът за обжалване пред съда. Жалбата, обаче, е подадена на 29.03.2018 г. и като такава е просрочена. По тези съображения я е оставил без разглеждане в частта й, в която се претендира отмяна на административния акт и е прекратил производството в тази му част.

На второ място е разгледал подробно доводите й за нищожност. Позовавайки се на представените от ответната страна писмени доказателства за назначаване на Г. Георгиева за заместник-изпълнителен директор и делегирането й от изпълнителния директор на правомощие да издава такива уведомителни писма, е приел за недоказано твърдението на оспорващата за липса на материална компетентност на издателя на акта. Същевременно е обсъдил и спазването на материалния закон при издаването му, като предпоставка за неговата валидност. Посочил е, че писмото има своята законова основа - чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11/2009 г., поради което не би могло да се обоснове нищожност. С решението е отхвърлил жалбата в частта й, в която се претендира обявяване нищожността на административния акт.

Така постановеното решение е правилно и в двете свои части.

1. По касационната жалба срещу решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата за обявяване нищожност на уведомителното писмо:

В нея страната под формата на касационни основания за отмяна на решението, повтаря възраженията, направени в първоинстанционното производство. На първо място се твърди некомпетентност на издателя на административния акт, като изцяло необосновано и тенденциозно се игнорират всички събрани в тази насока писмени доказателства. Специално се оспорва делегирането на правомощие по отношение мярка 214 "Агроекологични плащания и направление "Биологично растениевъдство". Доводите са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 20, т. 2 ЗПЗП възлага на изпълнителния директор на фонда за организира и ръководи неговата дейност. Отделно от това чл. 20а, ал. 4 в редакцията й обн. ДВ. бр. 12/2015 г. му предоставя възможност, да делигира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, в това число вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори. На това основание е издал заповед № 03-РД/715 от 24.03.2017 г. за възлагане на Т. Георгиева Георгиева правомощие да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. В т. 2 е упълномощил заместника си да издава и подписва уведомителни писма за неизпълнени ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие". На свой ред в т. 7 от същата заповед й е делегирал правомощия да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по същите мерки. С оспореното уведомително писмо от 2.05.2017 г., заместник-изпълнителният директор е прекратил Агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", който акт изцяло попада в обхвата на делегираните правомощия със заповедта от 24.03.2017 г., като оправомощаването е безсрочно.

На второ място в касационната жалба се повтарят възраженията за порок във формата на уведомителното писмо, дължащо се на липса на мотиви – фактически и правни основания за издаването. Те са необосновани, доколкото уведомителното писмо изцяло покрива законовите изисквания за форма.

На трето място се твърдят напълно бланкетно допуснати нарушения на материалния закон, които правят акта нищожен. Тези доводи също са необосновани, тъй като правоотношенията между страните във връзка с прекратяване на ангажимента, са разглеждани на базата на приложимия нормативен акт. Отделно от това, волята на административния орган за това прекратяване е ясно изразена със съответните мотиви, които не само са ясни за адресата, но също така и за съда и позволяват осъществяване на реален съдебен контрол за законосъобразност, стига да е налице сезиране за това в нормативно определените срокове.

Напълно бланкетно и необосновано е и последното възражение за допуснати съществени нарушения на административните правила, засягащи правото на земеделския производител на участие в административното производство. Те се опровергават напълно от доказателствата по приложената административна преписка.

Изводът на първоинстанционния съд, че не е констатирана нищожност е обоснован и е довел до правилност на решението в тази му част.

2. По частната жалба срещу решението в прекратителната му част:

Жалбоподателката твърди на първо място, че след подаване на жалбата й до МЗХГ, не е била уведомена за датата, на която му е изпратена преписката от страна на ДФЗ, което й е попречило да проследи спазването на максималния срок за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК. Твърдението се опровергава от приложеното на стр. 32 от делото писмо от 17.08.2017 г. от заместник-изпълнителния директор до министъра, в което е взето отношение по подадената административна жалба и са приложени, като доказателства, документите от административната преписка. Същото писмо е приложено и на стр. 100 от делото. Писмото е изготвено с копие до земеделската производителка, което сочи на предприети мерки за уведомяването й за датата на изпращане на преписката. Самият факт на изпращане на това писмо до жалбоподателката за първи път се установява едва в проведеното производство по реда на чл. 161 АПК. (В отговор на искането й за възстановяване на срока за обжалване, ответната страна е представила по делото обратна разписка от 18.08.2017 г.).

Съдът намира, че дори и без прилагането на този документ, правните изводи за началния срок на обжалване по съдебен ред, не биха се променили. Съгласно ТР № 6 от 30.06.2015 г. по т. д. 4/2013 г. на ВАС, трудността, свързана с узнаване на началната дата не може да се използва за преодоляване на срока за обжалване, тъй като елеминира принципа на правната сигурност. Наистина, съобразявайки мотивите в това тълкувателно решение за необходимостта от законодателно изменение, което да игнорира трудността от узнаване на срока на изпращане на преписката, законодателят е допълнил нормата на чл. 97, ал. 1 АПК. Изрично е въвел задължение за компетентния орган незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката. Допълнението обаче има действие от 1.01.2019 г. и не е действало към датата на административното обжалване в настоящия случай. Поради това страната не би могла успешно да се позовава сега на неговото неизпълнение.

Безспорни са данните за просрочие на жалбата до съда, с оглед неспазване на срока по чл. 149, ал. 3 АПК, тълкуван с посоченото тълкувателно решение. Същата е била процесуално недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане на основане чл. 159, т. 5 АПК. Частната жалба срещу тази част от първоинстанционното решение е неоснователна.

3. По частната жалба срещу определение № 48 от 17.12.2108 г. за отказ да се възстанови срок за обжалване на уведомителното писмо:

Административният съд го е постановил в производство по реда на чл. 161 АПК. Образувано е по искане от земеделската производителка. В него отново се повтарят доводите за липсата на уведомяване от ДФЗ за датата на изпращане и съответно на постъпване на преписката пред министъра. Твърди се още, че М. Кутинчева не е била уведомена от министъра за постановената от него заповед 11.10.2017 г. по административната й жалба. Преписана е разпоредбата на чл. 161, ал. 1 с голословни доводи за наличие и на двете, уредени в нея хипотези. Сочи се още липса на указания в уведомителното писмо за реда за обжалване. На последно място страната се позовава и на законодателната промяна в чл. 97, ал. 1 АПК, настъпила две години след възникване на конкретния спор. Жалбоподателката е ангажирала и гласни доказателства. Показанията на разпитаната в производството свидетелка Даскалова са без значение за преценката на основателността на искането.

Съдът е обсъдил наличието/липсата на основанията, предвидени от законодателя за възтановяване на пропуснатия срок за обжалване и напълно обосновано е приел, че те не са установени. Счел е искането за неоснователно и го е оставил без уважение. Така постановеното определение също е правилно.

Изложените в частната жалба доводи за затрудненията на страната при проследяване хода на преписката от ДФЗ до министъра противоречат на приетото в цитираното вече тълкувателно решение. Що се касае до твърдението, че административният орган изобщо не е предприел действия по уведомяването на земеделския производител за изпращане на преписката пред МЗХГ, то се опровергава от изпратеното писмо, представено пред съда в производството по разглеждане на искането й за възстановяване на срока.

Второто възражение в частната жалба за липса на указания в уведомителното писмо на указание за начина, органа и срока на обжалване са напълно голословни.

Последната група доводи е за недобросъвестни действия на администрацията и също е неоснователна. Неизпълнените очаквания на страната да бъде уведомена за последиците от непроизнасяне на министъра в срока по чл. 87, ал. 1 АПК, не покриват нито едно от двете условия по чл. 161, ал. 1, за да доведат до преодоляване преклудирания срок за обжалване. Определението на съда е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение