Решение № 2680 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13073/2008 г.

ВАСVI отделение26.02.2009 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

Отменя решение № 891 от 21.08.2008 г. по ах. дело № 266/2008 г. на Административен съд - Пловдив и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Георги Христов Георгиев от гр. Пловдив против решение № 270 от 2.01.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, в частта за началната дата 15.03.2007 г., от която е извършено изменение на получаваната лична пенсия осигурителен стаж и възраст. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2680 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13073/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 891 от 21.08.2008 г. по ах. дело № 266/2008 г. на Административен съд - Пловдив. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Георги Христов Георгиев от гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 270 от 2.01.2008 г. на Директора на Районно управление Социално осигуряване" - Пловдив, с което е отменено разпореждане № 43 от 7.11.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Георги Христов Георгиев от гр. Пловдив при зачетен допълнителен осигурителен стаж от 6 месеца (общо 2 год. 6 мес. военно обучение). С оспореното решение № 270 от 2.01.2008 г. по-горестоящият административен орган е решил въпроса по същество, като на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е изменил пенсията за осигурителен стаж и възраст въз основа на зачетен осигурителен стаж с продължителност 3 години съгласно представеното удостоверение № 5098 от 27.04.2004 г. и данните в писмо изх. № 403/29. 06.2005 г. на Дирекция "Централен военен архив" - Велико Търново. С жалбата си до съда жалбоподателят Георгиев е оспорил административното решение в частта за началната дата 15.03.2007 г., от която е извършено изменението. Пловдивският административен съд е постановил решение, с което е отменил "в частта относно началната дата на изменението на продължителността на зачетения осигурителен стаж Разпореждане № 43/7.11.2007 г. на Ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО и в оспорената част относно началната дата на изменението на пенсията относно продължителността на зачетения осигурителен стаж Решение № 270/2.01.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждането". Решението на Пловдивския административен съд е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. С оспореното административно решение по-горестоящият административен орган е уважил жалбата на Георги Христов Георгиев от гр. Пловдив, отменил е разпореждане № 43/7.11.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в оспорената част и е решил въпроса по същество, като е извършил изменението на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачитане на целия период на обучение във военното училище за осигурителен стаж. Съдебният контрол за законосъобразност следва да се осъществи върху акта на по-горестоящия орган, с който е отменен и изменен първоначално издадения административен акт. За да уважи жалбата, първоинстанционният административен съд незаконосъобразно е приел, че пенсията за осигурителен стаж и възраст следва да бъде изменена по реда на чл. 99, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО с начална дата 18.07.1996 г., когато пенсионерът е представил Диплом М 1494/1958 г., издаден от Народно военно инженерно училище "Вълко Червенков" - Свищов. От фактическа страна е установено, че личната пенсия за изслужено време и старост на Георги Христов Георгиев е отпусната през 1983 г. по реда на отменения Закон за пенсиите. С молба вх. № 19887 от 18.07.1996 г. пенсионерът е поискал изменение на пенсията при зачитане на прослуженото време във военно училище от 27.08.1951 г. до 23.09.1954 г. съгласно представения диплом за завършено обучение във военно инженерно свързочно училище. С разпореждане № 3109254509 от 7.04.1997 г., издадено от началник отдел "Пенсии" по реда на чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), е извършено изменение на личната пенсия при допълнително зачетени 2 години трудов стаж от трета категория. Това разпореждане не е било обжалвано и се ползва с формална законна сила. С ново заявление вх. № 23644/20.08.2004 г. пенсионерът е поискал преизчисляване на пенсията му за нов тригодишен период и е приложил две удостоверения за осигурителен доход, издадени от дирекция "ЦВА" - Велико Търново. Със следващо заявление вх. № 16150/15.03.2007 г. лицето отново е поискало преизчисляване на пенсията при друг тригодишен базисен период, като е приложило удостоверение № 5098/27.04.2004 г. и писмо № 403/29.06.2005 г. на Дирекция "Централен военен архив" - Велико Търново относно продължителността на наборната военна служба в поделенията на сапьорите войски, която се зачита за трудов стаж. С разпореждане № 3109254509 от 7.11.2007 г. е извършено изменение на получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при допълнително признати 6 месеца осигурителен стаж (общо 2 години и 6 месеца от периода 27.08.1951 г. до 23.09.1954 г.). С оспореното по съдебен ред решение № 270 от 2.01.2008 г. Директорът на Районно управление Социално осигуряване" - Пловдив е отменил разпореждане № 3109254509 от 7.11.2007 г. и е решил въпроса по същество, като е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачитане за осигурителен стаж на целия период на обучение от три години във военното училище. Изменението е извършено с начална дата 15.03.2007 г., когато лицето е представило нови доказателства относно придобития трудов стаж. Разпорежданията по чл. 98 от КСО могат да бъдат изменяни или отменяни при наличие на някое от лимитативно изброените основания в чл. 99, ал. 1, т. 1 - 6 от КСО. Със заявлението от 15.03.2007 г. пенсионерът е поискал изменение на пенсията му въз основа на представените нови доказателства за трудов стаж. В тази хипотеза на основание чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО изменението се извършва от датата на представяне на доказателствата. С обжалваното решение Пловдивският административен съд необосновано е приел за безспорно установено по делото, че новите доказателства са били представени от оспорващия със заявление от 18.07.1996 г., с което е представен диплом № 1494/1958 г., издаден от Народно военно инжерно свързочно училище - Свищов. Както се посочи по-горе, представеният през 1996 г. диплом е бил зачетен като основание за признаване на трудов стаж с продължителност 2 години и разпореждането за изменението на пенсията е влязло в законна сила. Дипломът не може да бъде третиран като "ново" доказателство и при разглеждане на заявление вх. № 16150 от 15.03.2007 г. Новите представени доказателства са удостоверение № 5098/27.04.2004 г. и писмо № 403/29.06.2005 г., издадени от Дирекция "Централен военен архив" - Велико Търново. Разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, която установява като начален момент на изменението датата на представяне на новите доказателства, не може да бъде прилагана разширително по отношение на доказателства, представени в по-ранни моменти. Оспореното административно решение, с което получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена с начална дата 15.03.2007 г., е издадено при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като го е отменил, Пловдивският административен съд е постановил неправилно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и подлежи на решаване по същество. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1