Решение № 14871 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7389/2018 г.

Решение № 14871 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7389/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД, чрез юрк. Захариев като процесуален представител, срещу решение № 117 от 16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 371/2017 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопоризводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район (ЮЦР), чрез пълномощника си юрк. Асенова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е подадена жалба от "Мобилтел" ЕАД срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-10/25.10.2017 г. на началник РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Захранващ кабел от разпределително табло на "Теленор България" ЕАД до разпределително табло на "Базова станция" на "Мобилтел" ЕАД", разполежа в ПИ № 071015 (частна държавна собственост с начин на трайно ползване - иглолистна гора) по КВС на с. Мост, община Кърджали, с възложител "Мобилтел" ЕАД, извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Строежът е определен като такъв от трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" ЗУТ Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия с нарочна заповед на началника на ДНСК, в предвидената писмена форма и с изискуемото съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод, че е установен незаконен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ, изпълнен без необходимите строителни книжа, който не е търпим предвид времето на изграждането му. По тези съображения е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обсъждане на събрания по делото доказателствен материал. Направените фактически констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. В констативния акт и в заповедта строежът е описан като положен кабел в изкоп от разпределително табло на "Базова станция" на "Теленор България" ЕАД до разпределително табло на "Базова станция" на "Мобилтел" ЕАД с приблизителна дължина 10 м, който се ползва по предназначение и е извършен след 06.08.2009 г. Законосъобразно съдът е приел, че заповедта е валиден акт. Издадена е от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия. Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до трета категория - чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Правилно строежът е определен от съда като трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ (в относимата редакция) и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (редакция, ДВ, бр. 23/2011 г.), а не като такъв по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" ЗУТ, както е прието в заповедта. Това обстоятелство не променя извода по отношение категорията на строежа и не обуславя различно заключение относно компетентността на органа, нито представлява допуснато съществено нарушение във формата на акта или в процедурата по издаването му. Правилно съдът е приел, че установеният строеж като захранващ подземен кабел за ел. енергия с ниско напрежение попада в хипотезата на електропровод до 35 Kv, като категорията му остава същата дори и да се приеме приложимост на Наредба № 1/2003 г. в редакцията й преди изм. от 2011 г. Правилно е прието, че за строежа не са представени строителни книжа, поради което е незаконен и подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изводът на съда, че строежът не е търпим съгласно пар. 127, ал. 1 ПР ЗУТ с оглед времето на изграждането му, е законосъобразен и обоснован. Той би могъл да бъде изпълнен най-рано след август 2009 г., когато с разрешение за ползване е въведена в експлоатация телекомуникационна базова станция "Telemob" № 6116 на "Теленор България" ЕАД (преди "Космо България Мобайл" ЕАД), изградена в същия поземлен имот. Процесният строеж представлява захранващ кабел, който тръгва от разпределителното табло на тази станция и чрез него се свързва с разпределителното табло на базовата станция на жалбоподателя, като по този начин я захранва с електричество. Разрешението за строеж и одобреният работен проект за обект "Базова станция" на "Мобилтел" ЕАД, в същия имот, е отменено със заповед от 08.8.2017 г. Без правно значение в случая е от кои конкретни физически лица е положен кабелът. С оглед данните по делото обосновано административният орган и съдът са приели, че строежът обслужва базовата станция на жалбоподателя, поради което той е негов възложител. Затова правилно дружеството е определено като адресат на задължението за премахването му. Доводите, че въпросът относно авторството не е изследван, са неоснователни. Не е оборена констатацията на органа, че строежът е завършен и се ползва по предназначение. Настоящият състав напълно споделя заключението на съда за спазване на регламентираната в ЗУТ процедура при издаване на заповедта. Извършена е проверка на място от компетентни служители на ДНСК. За резултатите от нея е съставен констативен акт. Неучастието на представител на жалбоподателя по време на проверката не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателя видно от поставеното входящо клеймо № 6365/16.08.2017 г. Достигането му до съответния служител е въпрос на вътрешна организация. Не се констатира нарушение в процедурните правила, което да е ограничило правото на защита на касатора. Оспорването срещу заповедта е реализирано своевременно и жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и искания в съдебното производство. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като се явява втора по ред за този строеж. Според дружеството спорният кабел се обхваща от строежа, предмет на предходна заповед № ДК-02-ЮЦР-9/25.10.2017 г. При съпоставката на текстовата и разпоредителната част на двете заповеди не се установява такова съответствие. С цитираната заповед на жалбоподателя е разпоредено да премахне строеж, представляващ "Базова станция" (разпределително табло, технологични шкафове - 2 бр., релейни модули - 2 бр., метална скара, бетонови фундаменти, метален навес), реализирани в същия поземлен имот. Тя няма за предмет захранващ кабел от разпределително табло на "Теленор България" ЕАД до разпределително табло на "Базова станция" на "Мобилтел" ЕАД., поради което липсва идентичност с предмета на оспорената пред съда заповед. Като е достигнал до извод за валидност и законосъобразност на същата, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение