Решение № 9683 от 1.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Богданска против решение 732 от 28.04.2022г., постановено по адм.д. 279/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, касаторката се представлява от съпруга си Р. Богдански и адв. Ядков, които поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представят се писмени бележки. В условията на евентуалност, твърдят прекомерност на претендираните от ответните страни разноски. Ответникът Началник на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, в представен писмен отговор и в изразено в проведеното съдебно заседание становище, чрез юрисконсулт Аврамов, оспорва жалбата. Изразява позиция за правилност на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът "АЛМА - ЕМ" ООД, редовно призован, се представлява от адв. Богоева, която оспорва жалбата, излага доводи в подкрепа на атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът Р. Симеонова, не се явява. В писмено становище, чрез особения си представител адв. Иванчева счита жалбата за неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъде заплатено възнаграждение в полза на особения представител за касационната инстанция. Ответниците А. Бачев, Н. Бачев, К. Бачева, М. Новоселски, Д. Новоселски, Б. Новоселски, И. Новоселски, С. Стоименова, Л. Койнарска, К. Горанова, Х. Новоселски, И. Божкилова, И. Новоселски, Д. Сахатчиев, С. Германов, М. Кутрева, К. Попова, Л. Новоселски, Т. Малинова и В. Новоселски не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата. Ответниците "Чикалов" ЕООД, "Финес - Г" ЕООД и "Нипро-Контрол" ООД не се представляват и не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административното производство е приключило с издаването от началника на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ на Разрешение за ползване СТ-05-51/18.01.2018 г. на строеж: Сграда за комплексно обществено обслужване , намираща се в ПИ с идентификатор 04279.614.169 по кадастралната карта на гр. Благоевград. Посоченият административен акт е оспорен от касатора, в настоящото производство, пред Административен съд Благоевград, който е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното разрешение за ползване е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че въпреки наличието на отклонения от одобрените първоначални инвестиционни проекти, тези отклонения не са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ и поради това не се явяват пречка за разрешаване ползването на процесния строеж. Обжалваното решение е правилно. Строежът, предмет на оспореното разрешение за ползване, е строеж от трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. в от ЗУТ във връзка с чл. 6, ал. 3 от Наредба 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. От своя страна чл. 177, ал. 2 от ЗУТ предвижда, че строежите от трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК и при условия и по ред подробно определени в издадената по силата на законовата делегация Наредба 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /Наредба 2/. Като се има предвид нормата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от същата наредба, Началникът на ДНСК е издал процесното Разрешение за ползване в рамките на предоставената му компетентност. Спазена е предвидената в Наредба 2 процедура, предхождаща издаването на разрешението за ползване. На 11.12.2017г. е депозирано искане с вх. БД-1981-14-153 от същата дата, за назначаване на Държавна приемателна комисия /ДПК/ за издаване на разрешение за ползване. Към искането са приложени документите по чл. 4, ал. 2 от Наредба 2. Държавната приемателна комисия е назначена със Заповед РД-19-1426/ 20.12.2017г. на Началника на ДНСК. След извършени огледи и проведени обсъждания на представените документи и констатациите от огледите, ДПК е съставила Протокол- обр. 16 с предложение за издаване на разрешение за ползване на строежа. Всички членове на ДПК са приели посоченото решение за приемане на строежа, с изключение на двама от възложителите /като членове на комисията/, които са изказали особени мнения съобразно чл. 15, ал. 1 от Наредба 2. Останалите членове на ДПК, в писмени становища са изразили позиция, че строежът може да се въведе в експлоатация и са подписали съставения Протокол обр. 16. Спазвайки правилото на чл. 15, ал. 2 от Наредба 2, Председателят на ДПК е съставил писмено мотивирано становище по двете особени мнения. Освен на констатациите на мнозинството от Комисията, председателят ѝ се е позовал и на изразените от главния архитект на Благоевград становища - ИЗ-01-611/07.12.2017г. и ИЗ-01-59/12.02.2016г., че изготвените екзекутивни чертежи, отговарят напълно на изпълнените на място СМР, че констатираните отклонения, не попадат в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 от ЗУТ, че същите са несъществени и че строежът съответства на одобрения ПУП. Съобразявайки се със събраните в проведеното административно производство доказателства началникът на ДНСК е издал оспореното разрешение за ползване. По делото са изслушани две съдебно технически експертизи. В заключението на първата, всеки от специалистите е дал заключение за съответната част от строежа съобразно специалността, която притежава. Съдът е дал вяра на повторната експертиза, в която за разлика от първата, заключението е комплексно изготвено. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, довели до кредитирането на повторната комплексна експертиза. Съгласно чл. 178, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗУТ строежите не се въвеждат в експлоатация, ако не са изпълнени в съответствие с одобрения инвестиционен проект. Не всяко несъответствие с проекта, обаче е препятства въвеждането на строежа в експлоатация. Нормата на чл. 154 ал. 1 от ЗУТ допуска отклонения от одобрения инвестиционен проект след издаване на разрешението за строеж, ако същите са несъществени. Несъществени са всички отклонения от проекта, с изключение на тези изрично изброени в ал. 2 на същия законов текст. Следователно основният въпрос, от отговора на който зависи решаването на настоящия спор, е допуснати ли са съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект или не. Между страните по делото не се спори, че при строителството на процесната сграда са допуснати множество изменения от първоначално одобрените инвестиционни проекти. От събраните по делото доказателства, включително становището на повторната комплексна експертиза става ясно, че извършените промени от една страна са в съответствие с изготвената екзекутивна документация, а от друга са категорично несъществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ. Следователно отговорът на поставения по-горе въпрос е отрицателен и не съществува визираната в чл. 178, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗУТ пречка сградата да бъде въведена в експлоатация. Във връзка с твърдяната от касатора пречка за въвеждане в експлоатация по чл. 178, ал. 3, т. 1, предл. последно от ЗУТ, следва да се отбележи следното. Вярно е, че обжалваното разрешение за ползване е издадено на 18.01.2018г., а техническия паспорт е вписан в регистъра на 22.01.2018г. Посоченото обаче не сочи на пречка за въвеждането в експлоатация, тъй като съгласно чл. 11. ал.1 от Наредба 5 от 28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите /Наредба 5/ техническият паспорт на нов строеж от първа до четвърта категория се съставя от консултанта едновременно с изготвянето на окончателния доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ, който доклад в случая е изготвен и представен още с искането за назначаване на ДПК значително преди издаване на разрешението за ползване. В кориците на делото липсват доказателства, които да установяват неизпълнение на посоченото изискване на чл. 11, ал. 1 от Наредба 5. Нещо повече - нормата на чл. 178, ал.3, т.1 от ЗУТ изисква да е налице съставен технически паспорт, но не поставя изискване същият да бъде вписан, поради което датата на вписването е без значение. Заявлението за вписване на техническия паспорт е подадено в община Благоевград на 22.01.2018г. като на самия технически паспорт е отразен регистрационен номер от тази дата, генериран от деловодната система на общината. Но това съвсем не означава, че е паспорта е съставен на тази дата, а предполага че е съставен преди нея. Дори хипотетично да се приеме, че паспортът е съставен на датата на внасянето му за вписване, което евентуално сочи порок на разрешението за ползване към дата 18.01.2018г., то този порок е саниран четири дни по-късно на 22.01.2018г. и не е съществувал нито към датата на депозиране на жалбата срещу разрешението за ползване, нито към датата на постановяване на първоинстанционното решение. Не са налице и останалите препятствия по чл. 178, ал.3, т.т. 1-8 от ЗУТ, нито тези по чл. 14 от Наредба 2, в който смисъл са и констатациите на съставения от ДПК Акт обр. 16. По отношение на твърдяното от касатора процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане протоколът от съдебно заседание проведено на 22.03.2022г; да бъде поправен/допълнен, настоящата инстанция намира, че определението е правилно и изцяло споделя изложените в същото мотиви, довели до извода, че искането следва да бъде оставено без разглеждане. За прецизност следва да се отбележи, че чл. 177, ал.3 от ЗУТ е неприложим по отношение на строежи от категорията на процесния. Посочената норма се отнася за въвеждането в експлоатация на строежи от четвърта и пета категория, какъвто строежът в настоящият случай не е. Позоваването на посочения законов текст от страна на административния съд е в частта на мотивите отнасящи се до допустимостта на депозираната жалба и конституиране на страните. Правилно съдът е приел че жалбата е допустима, законосъобразно са конституирани страните по делото, следователно позоваването на чл. 177, ал.3 от ЗУТ не е опорочило изводите на Административен съд Благоевград, довели до итхвърляне на оспорването. С оглед на изложеното Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат по делото основателна се явява претенцията за присъждане на деловодни разходи в полза на ответниците. В полза на ДНСК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, равен на минималния такъв по чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ 100,- лева. На назначения на ответника Р. Стоименова, особен представител адв. Р. Иванчева-Паскова от Адвокатска колегия Благоевград с личен номер [номер] следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК в размер 450,- лева, като касаторката следва да бъде осъдена да й заплати тази сума. В полза на ответника АЛМА ЕМ ООД, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, но съдът намира за основателно своевременно изразеното възражение за прекомерност, от страна на защитата на касаторката. Претендираният размер от 2500,- лева се явява прекомерен, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на посоченото дружество, следва да бъде присъдена сумата 900,- лева, която се явява съответна на действителната сложност касационната фаза на процеса и стореното от процесуалния представител на тази фаза. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,