Решение № 6594 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2014 г.

Решение № 6594 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Девел" ЕООД, представлявано от управителя Деян Велев Дичев против решение № 1273/4.03.2014 г., постановено по адм. д. № 5247/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Според дружеството обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд, както и потвърдения с него РА. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител юрск. Мирчева, в с. з. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Девел" ЕООД против ревизионен акт № 2101106943/13.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 1013/2.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в която са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2009 г. в резултат на допълнително начислен ДДС по непризнати ВОД с TRUST L. F. TRADE, Румъния в общ размер 121 838.73 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е възприел становището на приходните органи, че не е доказано осъществяването на декларираните 17 броя ВОД за Румъния през периода м. септември - м. октомври 2009 г., тъй като не е доказано транспортирането на стоките (вина, чаши и пепелници) извън територията на РБ и до местоназначението им - Румъния. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от компетентни органи. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено безспорно, че за данъчни периоди м. 09.2009 г. и м. 10.2009 г. РЛ е декларирало ВОД на вино и чаши с място на изпълнение на територията на друга държава членка в рамките на Общността - Румъния. За доставката са издадени 17 броя фактури от РЛ към TRUST L. F. TRADE, Румъния. Към фактурите са приложени ЧМР, в които като превозвач е посочен ЕТ "Николай 61-Николай Кръстев" и "Мото Транс" ООД. Представен е договор за покупко-продажба от 2.06.2009 г., сключен между "Девел" ЕООД и TRUST L. F. TRADE с предмет на продажба вина, произведени от "Сис Индустрийс" ООД, чаши и пепелници. По процесните фактури плащането е извършено по банков път. В хода на ревизията е изпратена молба за административно сътрудничество до приходната администрация на Румъния. Съгласно полученият отговор формуляр "SCAC 2004" получателят по сделките TRUST L. F. TRADE отрича каквито и да било сделки с "Девел" ЕООД, също така отрича истинността на подписа и печата на документите за транспорт и договора, както и извършените плащания. При извършените насрещни проверки на посочените в ЧМР превозвачи ЕТ "Николай 61-Николай Кръстев" и "Мото Транс" ООД, управителят Николай Кръстев е дал обяснения според които не е издавал фактури, дебитни или кредитни известия на "Девел" ЕООД, както и че няма търговски взаимоотношения с TRUST L. F. TRADE. Твърди, че представените за проверка ЧМР, подпечатани с печата на фирмата му не са издавани от него, не са подписвани от него или от негови шофьори, а описаните превозни средства не са собственост на фирмата му. Според обясненията на Йордан Димитров-управител на "Мото Транс" ООД дружеството не е издавало фактури на "Девел Транс". По съществото на спора съдът е приел, че "Девел" ЕООД не е доказало по надлежния ред наличието на една от предпоставките за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая - Румъния. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. от ППЗДДС в ред. ДВ, бр. 101/2006 г. относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът, в случая - "Девел" ЕООД - следва да разполага: 1) с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката, и 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. Такива документи, необходими в условията на алтернативност и в зависимост от лицето, извършващо транспорта са транспортен документ и/или писмено потвърждение от получателя за получаване на стоката на територията на друга държава-членка. В случая е установено наличието на документи за доставката - 17 броя инвойс фактури, съдържащи необходимите реквизити, вкл. и идентификационен номер по ДДС. Съдът е приел, че представените транспортни документи не удостоверяват извършването на превоза на стоката в Румъния, с оглед данните от извършените насрещни проверки на трето лице - превозвачите. Отделно съдът се е позовал на отговорът на компетентния румънски орган по молба за международно сътрудничество SCAC и данните от извършена полицейска проверка на получателят на стоката, въз основа на които е приел за установено, че стоките не са напускали територията на РБ. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Не е спорно и е видно от транспортните документи - международни товарителници, че превозът на стоките по процесните фактури, издадени от касатора, е извършен от трето лице превозвач. Основният спор по делото е дали представените ЧМР удостоверяват получаването на стоките на територията на Румъния като друга държава - членка, различна от РБ като страна на изпращане на стоката. Съдът е приел, че събраните в административното производство доказателства - обяснения от управителите на превозвачите и съставеният при обмена на информация между държавите членки по Регламент 1798/2003 на Съвета от 7 октомври формуляр SCAC 2004 разколебават доказателствената стойност на товарителниците и писменото потвърждение от получателя, както и тя не е потвърдена в съдебното производство при съвкупния анализ на доказателствата. Правилен е извода на съда, че верността на представените от РЛ ЧМР не следва да бъдат кредитирани като годни доказателствени средства за реализирания транспорт на процесните стоки от територията на РБългария до РРумъния. С оглед събраните доказателства в т.ч. и данните от проверката по линията на международното сътрудничество, липсват данни стоките да са напускали територията на РБ. Правилно приходните органи не са приели наличие на ВОД, облагаем с нулева ставка по ЗДДС и са начислили ДДС в размера, приложим за стоки, реализирани на територията на РБ. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл, поради което обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да се остави в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение