Решение № 1044 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2011 г.

Решение № 1044 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Агро - КП" ЕООД срещу решение от 06.07.2011 г., постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 571/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспореният акт на директора на ОД "Земеделие" Монтана. Ответникът - директорът на ОД "Земеделие" Монтана, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 438 от 27.09.2010 г., с която директора на ОД "Земеделие" Монтана на основание чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ е разпределил ползването на земеделски земи по масиви в землището на с. Громшин. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не е нарушено изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ, макар от назначената експертиза да е установено, че в част от масивите определени за разпределение оспорващото дружество има най-голям дял собствена, наета или арендована земеделска земя. Съдът е приел, че прилагането на това изискване следва да се съобрази и с правата на другите земеделски производители, за които също следва да се разпредели земеделска земя за обработване. В крайна сметка, като е преценил заключението на приетата експертиза, ведно с всички останали доказателства по делото, съдът е приел, че при стриктно спазване на изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ за жалбоподателя следва да се разпределят всички обработваеми масиви в землището на с. Громшин, което значително ще надхвърли доказаните права на това дружество, а от друга страна ще лиши останалите земеделски производители от възможност да обработват собствена, наета или арендувана от тях земеделска земя. На следващо място, съдът е преценил като неоснователен довода, че оспорената заповед не е съобразена с целта на закона. В тази връзка съдът е приел, че комасирането на обработваемата земеделска земя не е цел на процедурата, а последица. Целта на законодателя е да бъде постигнато пропорционално разпределение на обработваемата земеделска земя между всички земеделски производители при съобразяване на доказаните им права. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. По възражението за неизлагане на фактическите основания за издаване на оспорената заповед, съдът е приел, че мотивите на административния орган се съдържат в доклада на помощната комисия. По тези доводи съдът е отхвърли като неоснователно оспорването. Съдът е приел, че е недопустимо да се произнася по доводи отнасящи се за имоти, които не са предмет на разпореждане с оспорената заповед и в тази част е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал релевираните с жалбата касационни отменителни основания. Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлява процедура за създаване и разпределение на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на съответния директор на ОД "Земеделие". В случай, че между ползвателите не се постигне споразумение в съответствие с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ комисията по ал. 1 съставя проект за разпределение на ползването при спазване на изискванията по т. 1 и т. 2, в зависимост от характера на земите в масива, липса на сключени договори и неподадени декларации от собственици по чл. 37б от ЗСПЗЗ. За дейността си комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който съдържа разпределение на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 септември на съответната година. Основният довод на касационния жалбоподател е за допуснато от съда нарушение на материалния закон, а именно предвиденото в чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ изискване при служебното разпределение на масивите за ползване да се съобразят преференциалните права на ползвателя с най-голям дял арендувана/наета земеделска земя в масива. Твърди се от касационния жалбоподател, че при спазване на това изискване на него е следвало да бъдат разпределени масиви 22, 45, 115 и 116. Настоящият състав не споделя тези доводи. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че при разпределение на масивите за обработване при спазване единствено на изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ няма да се съобразят доказаните права на всички земеделски производители, които ползват земеделски земи в землището на с. Громшин. Прилагането на разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ следва да се съобразява с принципите и целта на процедурата, предвидени с разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст, процедурата има за цел да разпредели масивите за ползване между всички собствениците и/или ползвателите. При разпределението на първо място се съблюдават доказаните права на собствениците, арендаторите и наемателите на земеделските земи, като разпределението се извършва при спазване на пропорцията, съобразно доказаните права. Прилагането на предвиденото в чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ правило е факултативно, доколкото по този начин на разпределение не се засягат доказаните права на всички правоимащи за съответното землище. Възприемането на това правило като императив означава да се допусне отреждането на масиви за обработка в цялото землище само на един арендатор, като при този начин на разпределение площта на отредените масиви за ползване значително ще надвиши доказаните права на този арендатор. От друга страна такъв начин на разпределение би накърнил правата на други ползватели, регистрирани като земеделски производители за съответното землище и доказали права на собственост и/или ползване. Настоящият състав приема, че при служебното разпределение на ползването на масивите за ползване основания принцип е за спазване на пропорцията по отношение на доказаните права на всички собственици и ползватели на земеделски земи за съответното землище, регистрирани по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ. В случая е установено от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че при извършеното с обжалваната заповед служебно разпределение на ползването са съобразени правата на всички ползватели в това число и на търговското дружество жалбоподател. Установената разлика е в границите на минимално допустимата грешка при разпределение на площи с такъв обем. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на заповедта за разпределение на ползването, съобразно правата на всички земеделски производители, съдът е постановил законосъобразно и обосновано решение. Настоящият състав прецени като неоснователни доводите на касационния жалбоподател за недопустимо произнасяне на съда по част от спора с диспозитив имащ характер на определение, преглаждащо хода на производството. Обосновано съдът е приел, че част от имотите за които се касае оспорването не са включени в разпоредителната част на оспорената заповед. По отношение на тези имоти, с предходен акт на ОД "Земеделие" и с оглед легалната дефиниция на понятието "масив за ползване", предвидена с изменение на ЗСПЗЗ, обнародвано в Държавен вестник бр. 62/2010 г., е прието, че следва да отпаднат от проекта за служебно разпределение на масивите за ползване. Ако жалбоподателят е считал, че с отпадането на тези масиви се засягат неговите права, то той е следвало да обжалва именно този списък, който е обявен публично. В случая не е налице мълчалив отказ за произнасяне, както се твърди в касационната жалба, тъй като изключването от разпределение на масиви, в които се включват имоти възстановени в съществуващи стари или възстановими граници, е сторено преди произнасяне на административния орган с оспорената заповед. С оглед на тези доводи, настоящият състав приема за законосъобразен правния извод на решаващия съд, че по отношение на неразпределените имоти не е налице административен акт - заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, която да подлежи на контрол пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Като е установил недопустимост на производството по отношение на част от имотите, заявени за разглеждане с жалбата, съдът правилно е оставил без разглеждане жалбата в тази част и е прекратил производството по делото. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение