Решение № 1924 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12013/2014 г.

Решение № 1924 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12013/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 108 от 8.07.2014 г. по административно дело № 74/2014 г., постановено по жалба на Величка Борисова Петрунова от гр. Дупница, Административен съд - Кюстендил е отхвърлил оспорването й срещу решение № РД-12-21/7.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Петрунова против разпореждане № 5802132874/25.09.2013 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Величка Борисова Петрунова, представлявана в съдебно заседание от адв. Главинчева, надлежно преупълномощена от адв. Сапунджиева. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторката претендира отмяна на съдебното решение, както и отмяна на решението на директора на ТП на НОИ - Кюстендил. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ - Кюстендил не е изразил становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Съпругът на Величка Петрунова е роден на 9.01.1954 г., а е починал на 2.08.1995 г., като към тази дата не е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заявление вх. № ПП10-15516 от 20.09.2013 г. Петрунова е поискала да й бъде отпусната наследствена пенсия, като е декларирала имената на наследниците на починалия й съпруг, липсата на сключен нов граждански брак, посочила е още, че не получава друг вид пенсия, както и че се осигурява в Италия. С разпореждане № 5802132874 от 25.09.2013 г., ръководителят на "Пенсионното осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - Кюстендил й е отказал отпускането на наследствената пенсия по чл. 82, ал. 2 от КСО, поради това, че не е навършила 58 години. Петрунова е подала отново заявление вх. № ПП-10-16677/8.10.2013 г. за отпускане на наследствена пенсия, като с разпореждане № 5802132874/14.10.2013 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Кюстендил на основание чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 от АПК й е отказал повторно издаване на разпореждане за отказ на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвид издаденото разпореждане № 5802132874/25.09.2013 г. Петрунова е обжалвала разпореждането от 14.10.2013 г. пред Административен съд - Кюстендил, който с определение № 660 от 20.12.2013 г. е отменил разпореждане № 5802132874/14.10.2013 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Кюстендил и е изпратил преписката на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Кюстендил с указания за редовно връчване на Петрунова на разпореждане № 5802132874/25.09.2013 г. на адреса й, посочен в заявленията по преписката. След изпълнение на указанията заявителката е оспорила по административен ред разпореждане № 5802132874/25.09.2013 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Кюстендил, като с решение № РД-12-21 от 7.03.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Кюстендил е отхвърлил като неоснователна жалбата й. Решението на Административен съд - Кюстендил, с което жалбата на Величка Борисова Петрунова не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Подложеният на касация съдебен акт е постановен при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения контролен акт на ръководителя на ТП на НОИ - Кюстендил и на потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесното решение на директора на ТП на НОИ - Кюстендил е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Съгласно чл. 80, ал. 2 от КСО право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от КСО преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен. По отношение на Величка Петрунова, видно от удостоверението за наследници, тя има право да получава наследствена пенсия, ако отговаря на условията по чл. 82, ал. 2 от КСО, като за нея е приложима първата хипотеза, т. е. правото на наследствена пенсия възниква 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Петрунова е родена на 13.02.1958 г., като към датата на подаване на заявлението (20.09.2013 г.) тя е навършила 55 години 7 месеца и 7 дни. За да се изчисли коя е изискуемата от закона възраст следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО, която предвижда, че жените придобиват право на пенсия на 60 години, като след 31.12.2011 г., възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 63-годишна възраст за жените. В конкретния казус на 13.10.2020 г. Петрунова ще навърши изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО (във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) от 62 години и 8 месеца (както правилно е изчислено от директора на ТП на НОИ - Кюстендил и първоинстанционния съд) за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съобразявайки горното и предвид изискването на чл. 82, ал. 2 от КСО може да се направи извод, че Петрунова има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, т. е. след навършване на 57 години и осем месеца - на 13.10.2015 г. От гореизложеното може да се направи извод, че за касационната жалбоподателка към релевантния момент не е налична една от предпоставките за получаване на наследствена пенсия - не отговаря на условията за навършена минимална възраст, до какъвто извод е стигнал в решението си и Административен съд - Кюстендил. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважено и акцесорното искане на касаторката за присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции, като за пълнота на изложеното трябва да се отбележи, че няма данни по делото такива да са реално заплатени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,