Решение № 10118 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5581/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на А. Ю. Т., гражданин на Руската Федерация, против решение № 7134 от 21.02.2026г., постановено по адм. дело № 12475/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 251з-5817/15.10.2025г. на директора на ОДМВР-Бургас, с която му е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна директор на ОДМВР Бургас писмено оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореният отказ законосъобразен без наличие на основания за отмяната му. Чужденецът не отговарял на изискванията за пребиваване по чл. 24в, ал.1,т.1 ЗЧРБ, тъй като бил с прекъснати студентски права. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимия материален закон и е обосновано. Въз основа на събраните доказателства, съдът е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи за законосъобразност на оспорения отказ. Безспорно е установено, че към датата на подаване на заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване на чужденеца, същият е прекъснал обучението си в СУ "Св. Климент Охридски", Исторически факултет, считано от зимен семестър на учебната 2025/ 2026г., както и за предходната учебна 2024/2025г. Вярна е, че същият е приет за обучение в специалност "Архивистика и документалистика" за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър", редовна форма на обучение за срок от 4 години, считано от учебната 2020-2021г., но с оглед прекъснатите му студентски права за две поредни учебни години, следва да се приеме, че той не се обучава като студент, поради което не е налице целта образование за прием на граждани на трети страни по смисъла на Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13.12.2004г.. Верен е изводът, че чужденецът не отговаря на условията за пребиваване по чл. 24в, ал.1,т.1 ЗЧРБ и оспореният отказ е законосъобразен, поради което правилно е отхвърлено оспорването му. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,