Решение № 258 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2009 г.

Решение № 258 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Произдводството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 291 от 11.06.2009 г. по адм. дело № 1019 от 2008 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на д-р Мариана Рашева с фирма ЕТ "ИППМП д-р Мариана Рашева" - гр. Свищов, против заповед № РД-09-1519 от 28.11.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Велико Търново. Съдът е приел за установено, че при издаването на обжалваната заповед са спазени процесуалните норми на НРД 2006 г. относно извършване на проверки на лечебни заведения за първична извънболнична помощ. Административният орган правилно и законосъобразно е наложил санкцията за установените по вид нарушения. Направен е окончателният извод за неоснователност на жалбата. Срещу това решение е подадена касационна жалба на д-р Мариана Рашева с фирма ЕТ "ИППМП д-р Мариана Рашева" - гр. Свищов, чрез процесуалния представител адв. Жанета Димова. Релевирани са оплаквания, че обжалваното съдебно решение е необосновано и неправилно, поради противоречие с материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуалния представител, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса - гр. Велико Търново, редовно призован, не се представлява, в писмена защита моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, но разгледана по същество, се явява неоснователна. Решението - предмет на касационното производство, не страда от визираните в нормата на чл. 209, т. 3 от АПК нарушения. Неоснователно е твърдението, че не е извършено нарушение по програма "Детско здравеопазване"с невписването на определени данни в амбулаторния лист, отразяващ изследване на опорно-двигателния апарат. Неправилно в жалбата касаторът се позовава на изслушаната в съдебно заседание съдебно-медицинска експертиза и на показанията на вещото лице, съгласно който отразения статус в амбулаторните листи е достатъчен за да се направи извод, че д-р Мариана Рашева е търсила отклонения в опорно-двигателния апарат на своите пациенти. Несъстоятелен е и доводът на касатора, че профилактичните прегледи на ЗЗОЛ Дуйгу Шенолова Юсеинова, Яна Искренова Захариева и Ирена Росенова Николова са извършени в пълен обем. Съгласно чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Поради това Административен съд - гр. Велико Търново не е кредитирал и не е обосновал правните си изводи само с приетата по делото експертиза, а е анализирал и писмените доказателства, представени с преписката. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за да бъде удостоверено извършването на определен обем от медицинска дейност то следва да бъде обективирано посредством попълване на всички данни от прегледа и изследваният в съответния амбулаторен лист. Амбулаторния лист е първичен медицински документ, който всеки лекар е длъжен да изготви за всеки извършен от него преглед като в свободен текст вписва всички медицински данни, отнасящи се до състоянието на пациента. Пациента със своя подпис върху така изготвения амбулаторен лист удостоверява, че е информиран за извършените спрямо него медицински дейности, терапията която му е назначена и бъдещите резултати от нея. Т. е. Амбулаторния лист е единственият първичен медицински документ, който се изготвя от лекаря при извършване на прегледа, и единствено от вписаното в него, за което ЗЗОЛ е информирано, подписвайки го, може да се съди за извършената на това лице медицинска дейност от общопрактикуващия лекар, в това число и дали е изпълнена в пълен обем договорената такава. Законосъобразни са изводите на съда по съществото, че няма как по друг начин нито посредством разпит на пациента, нито чрез експертиза да се установи и докаже по безспорен начин че въпросния обем медицинска дейност действително е извършен. По делото безспорно е доказано, че липсва пълно отразяване- относно пълно и цялостно изследване на опорно-двигателната система на децата обаче липсва в амбулаторните листи. Липсата на изрично вписване води до единствения възможен извод, а именно, че невписаната дейност не е извършена, с което и не е изпълнен договорения между НЗОК и касатора обем на медицинска дейност, така както е нормативно установено в приложение № 6. Безспорно такова поведение представлява нарушение на разпоредбите на чл. 26, т. 1 и 2, чл. 112, ал. 5, 1 от НРД 2006 г., в които изрично е предвидено, че изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да осигуряват на ЗЗОЛ медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената, както и да изпълняват програмата "Детско здравеопазване". Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решаващия съд не се е съобразил с обстоятелството, че арбитражната комисия не е стигнала до решение поради равен брои противоположни гласове. Не се подкрепя от представените по делото доказателства, твърдението на жалбоподателя, че директора на РЗОК - гр. Велико Търново в процесната заповед не е изложил мотиви по фактическите основания за издаването й. Правилно съдът по съществото е приел в решението си, че когато арбитражната комисия не е стигнала до решение поради равен брои противоположни гласове съобразно правната разпоредба на чл. 254 от НРД 2006 г., директора на РЗОК може да извърши преценка дали да наложи санкция или да не налага такава санкция. В този случай директора на РЗОК действа в условията на оперативна самостоятелност и са приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която изисква наличие на фактически и правни основания за издаване на акта. Законосъобразно Административен съд гр. Велико Търново е преценил в акта си, че в процесната заповед административния орган е изложил мотиви защо счита, че не са опровергани констатациите съдържащи се в медицинския протокол, защо счита че представените от д-р Рашева пред Арбитражната комисия доказателства не опровергават констатациите на контролиращия екип и защо счита, че следва да бъде санкциониран общопрактикуващият лекар за нарушенията които са установени в хода на проверката. Преди да наложи санкцията, наказващия орган е дал възможност на касатора да се запознае с всички документи, съдържащи се в преписката, да сочи доказателства, да разбере кои са основанията и предпоставките да се наложи санкция. Дадена е възможност на адресата на акта да се запознае с фактическите и правни основания, мотивирали директора на РЗОК, да го санкционира и в този смисъл на същия е дадена възможност да организира адекватно защитата си. Правилно съдът е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Същата е издадена от компетентен орган по чл. 238, ал. 1 от НРД 2006 г. при спазване на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а за констатираните нарушения правилно са били определени по вид и размер наложените санкции. В конкретния случай описаните фактически основания се подкрепят от събраните доказателства по делото и правилно съдът е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на финансова санкция на жалбоподателката за извършени от нея нарушения, представляващи неизпълнение на задълженията й, произтичащи от сключения с РЗОК договор. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,