Решение № 5195 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11471/2010 г.

Решение № 5195 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11471/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас срещу решение № 858 от 14.07.2010 г. по адм. д. № 1015/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответницата Силвия Димова Милешкова от гр. Айтос моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 858 от 14.07.2010 г. по адм. д. № 1015/2010 г., Административен съд - гр. Бургас, VIII състав е отменил Решение № 38 от 27.04.2010 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № О-02-000-00-00288658 от 24.03.2010 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас и е върнал делото като преписка на административния орган за отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност по болничен лист № А20083952820 от 28.12.2009 г. за периода 27.12.2009 г. до 10.02.2010 г. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Органите на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас са отказали на Силвия Димова Милешкова от гр. Айтос отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност поради липсата на дванадесет месеца осигурителен стаж, съгласно чл. 48а от КСО. По първоначалното дело е била представена в надлежно заверен препис трудова книжка серия Б, № 572974 на цитираното лице, оформена от ЗКПУ "Братство". В нея е записано, че Милешкова има 2 години, 1 месец и 15 дни трудов и осигурителен стаж. Съгласно чл. 237 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В хода на съдебното производство този документ не е бил оспорен. Данните по трудовата книжка съвпадат и с тези по Удостоверение обр. УП-3 изх. № 1 от 1.04.2010 г., издадено от ЗКПУ "Братство". По делото са налице и данни за Милешкова за процесния период, подадени от този осигурител за Персоналния регистър на осигурените лица, макар и със закъснение. Правилно първоинстанционния съд е отбелязал в мотивите към решението си, обстоятелството че данните са подадени по-късно не следва да носят за жалбоподателката неблагоприятни последици, а е основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на осигурителя. Казаното се отнася и до сочените от касатора проблеми с счетоводната отчетност на Кооперацията. От Заповед № 10 от 15.10.2005 г. на ЗКПУ "Братство" е видно, че считано от тази дата трудовото правоотношение е било прекратено, а от трудов договор № 03 от 25.06.2009 г., сключен между "Никсън груп" ЕООД гр. Айтос и Силвия Димова Милешкова от гр. Айтос става ясно, че лицето е било назначено за неопределено време. При наличие на надлежно оформена трудова книжка, подадени данни за лицето в Персоналния регистър на осигурените лица и трудов договор, правилно и въз основа на доказателствата съдът е приел, че Милешкова има осигурителен стаж от 2 години, 1 месец и 15 дни, както и че към момента на настъпване на осигурителния риск - 27.12.2009 г., тя е осигурено лице. В тази връзка не се споделят оплакванията на касатора, че изводите относно фактическата обстановка по делото са направени в противоречие с доказателствата. Съгласно чл. 48 а КСО, в ред. в сила от 1.01.2009 г., осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Цитираният текст правилно е бил приложен от съда, който е приел, че тези изисквания в случая са налице. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,