Решение № 8320 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2014 г.

Решение № 8320 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2014 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Петър Илиев Григоров от с. Искрец, Софийска област, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Здравка Николова, срещу решение № 55 от 22.01.2014 г. по адм. дело № 1107/2013 г. на Административен съд - София област.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е насочена срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № 18455 от 16.09.2008 г. по регистъра за входяща кореспонденция на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - София област Петър Илиев Григоров е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО).

С разпореждане № 5102137269 от 25.09.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отказало да отпусне исканата от жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на разпореждането е прието, че Петър Илиев Григоров има навършена възраст 57 г. 07 м. 03 д. и осигурителен стаж, приравнен на трета категория 42 години 03 месеца и 24 дни (трета категория - 29 години 01 месец и 24 дни, втора категория - 10 години и 28 дни и първа категория - 4 месеца и 3 дни). При тези данни длъжностното лице е направило извод, че към 16.09.2008 г. Петър Илиев Григоров има сбор от осигурителен стаж и възраст 99 точки (и още 10 месеца и 27 дни), а една от предпоставките по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО е мъжете да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100.

1. С решение № 42 от 29.12.2008 г. директорът на РУСО - София област е отхвърлил жалбата на Петър Илиев Григоров срещу това разпореждане. В мотивите към решението е обсъдено и удостоверение образец УП-3 № 31/04.07.2008 г., издадено от Община Своге, в което е посочено, че за периода от 12.03.1981 г. до 04.07.1986 г. жалбоподателят е положил труд като багерист към Общински народен съвет - с. Искрец, който стаж е общо 5 години, 3 месеца и 24 дни. Директорът на РУСО е приел, че този трудов стаж е от трета категория, защото е придобит на работа Общинския народен съвет, а за да бъде зачетен трудов стаж на длъжност "багерист" от втора категория, този трудов стаж трябва да е положен в строително - монтажни предприятия и фирми в отрасъл "Строителство".

1. Петър Илиев Григоров е оспорил решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане пред Административен съд - София област. В хода на образуваното по това оспорване съдебно производство (адм. дело № 68/2009 г.) е изпълнена съдебна експетиза, при която било установено, че:

а) Данните от УП-3 № 31/04.07.2008 г. отговарят на тези, отразени в разплащателните ведомости за периода 1981-1986 г., като на жалбоподателя Петър Илиев Григоров, на длъжност "багерист" в ОбНС - Искрец, са били начислявани и внасяни в НОИ осигуровки за трета категория труд.

б) Структурата на Общински народен съвет - с. Искрец за процесния период е била формирана в т. нар. "бюджетни мероприятия", които тогава са били: кметство, баня, счетоводство, стол - училище, читалище, шофьори и полски. В бюджетното мероприятие "шофьори" ведно с четири щатни бройки шофьори е формирана и една бройка за длъжността "багерист" и една бройка "тарифьор" (отчетник на труда), а през периода м. април - м. юни 1984 г. - 2 щатни бройки "багерист". Експертът е установил, че инцидентно, според сезона, в разчетно-платежната ведомост е намирало отражение дейността на временно мероприятие "Строителство" при общината. През годините 1981-1982 г., както и 1985 г. в с. Искрец изобщо не е действало строително звено, а през периодите юли - октомври 1983 г., септември 1984 г. и февруари - март 1986 г. е имало строителство и са отчетени разходи за заплати по мероприятие "Строителство". Експертът е констатирал, че в Общински народен съвет - с. Искрец не е извършвана целогодишно строителна дейност, като на работещите в строителното звено са били начислявани и внасяни в осигурителни вноски за трета категория труд. За процесния период 12.03.1981 г. - 04.07.1986 г. работата като багерист на Петър Илиев Григоров се е отчитала на машиносмени, а ежемесечно в разчетно- платежната ведомост срещу неговото име са отразени броят на отработени такива по цената на машиносмяната - 8,24 лв.

в) Видът и характерът на положения от багериста труд през процесния период е свързан с изкопни работи по поддръжката на общински инфраструктурни обекти - изкопи, укрепване и почистване на общинските обекти по линия на образованието, здравеопазването, по поддръжката на общинските пътища и др., поради което в представеното от него писмено заключение вещото лице е направило извода, че положеният труд от Петър Илиев Григоров на длъжността "багерист" за посочения период не може да бъде отнесен към никоя от категориите по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен).

1. Въз основа на тези данни по писменото заключение от съдебната експертиза Административен съд - София област с решение № 277 от 30.04.2009 г. по посоченото по-горе адм. дело № 68/2009 г. е отхвърлил жалбата на Петър Илиев Григоров срещу решение № 42 от 29.12.2008 г. на директора на РУСО - София област и потвърденото с него разпореждане № 5102137269 от 25.09.2008 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) в Общински народен съвет - с. Искрец не е извършвана целогодишно строителна дейност, като на работещите в строителното звено са били начислявани и внасяни в НОИ осигуровки за трета категория труд и само инцидентно, според сезона, в разчетно-платежната ведомост е намирала отражение дейността на временно мероприятие "Строителство", като през годините 1981 г., 1982 г. и 1985 г. изобщо не е действало строително звено, а през отделни кратки периоди (юли - октомври 1983 г., септември 1984 г. и февруари - март 1986 г.) е имало строителство и са отчетени разходи за заплати по това мероприятие;

б) длъжността "багерист", която може да се причисли към строително-монтажните работници, е била включена в структурата на ОбНС - И. към мероприятие "шофьори", което във всички случаи е извън отрасъл "Строителство", а дейността във връзка със строителството се е извършвала инцидентно, а не целогодишно и не е отчитана в отрасъл "Строителство", поради което жалбоподателят не може да се ползва от правата по т. 26 и т. 66и ПКТП (отм.);

в) поради липса на други доказателства по делото в тази насока не следва да се приложи и разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), на която се позовава жалбоподателят и съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда (още повече, че) положеният от жалбоподателя труд като багерист в процесния период е придобит не в отрасъл на производството, а в извън производствена структура, каквато е общината, а освен това по делото е установено, че (този труд) не е бил със същата вредност и тежест.

1. Сезиран с касационна жалба от Петър Илиев Григоров, Върховният административен съд с решение № 11807 от 12.10.2009 г. по адм. д. № 7611/2009 г. (на шесто отделение) е оставил в сила решението на Административен съд - София област. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че трудът на багерист в Общински народен съвет е от трета категория, тъй като основната дейност в това учреждение е била поддръжка и ремонт, а не ново строителство и че този извод - че Общинският народен съвет не е извършвал ново строителство - следва от обстоятелството, че към него не е била обособена строителна група (звено). Върховният административен съд е споделил и извода на Административен съд - София област, че в случая не може да намери приложение чл. 67 ПКТП (отм.) след като не е установено, че трудът на касатора като багерист в Общинския народен съвет по вредност и тежест е равностоен на труда на багеристите от строителните обекти.

1. С ново заявление - вх. № 17719 от 03.07.2013 г. - Петър Илиев Григоров отново е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане № МП-03-17719#1 от 18.07.20013 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при РУСО - София област отново отказало исканата пенсия със следните мотиви:

а) осигурителен стаж от първа категория - 4 месеца и 3 дни, от втора категория - 12 години 5 месеца и 5 дни или общо осигурителен стаж от първа и втора категория - 12 години 9 месеца и 8 дни, и осигурителен стаж от трета категория - 26 години 9 месеца и 16 дни или общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория - 42 години 10 месеца и 25 дни;

б) въпреки че към датата на заявлението - 03.07.2013 г. - Петър Илиев Григоров има повече от необходимия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО сбор от възраст и осигурителен стаж, той пак няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, защото няма осигурителен стаж най-малко 10 години от първа категория или най-малко 15 години от втора категория;

в) Петър Илиев Григоров няма право и на общата пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, защото няма изискуемата възраст от 63 години и 8 месеца (роден е на 13.02.1951 г.);

г) пак поради липса на нормативно установената възраст не отговаря и на условията по чл. 68, ал. 3 КСО.

1. Петър Илиев Григоров е оспорил това разпореждане пред директора на РУСО - София област с лаконичните доводи: "Незаконосъобразен е изводът на пенсионния орган, че не отговарям на законовите изисквания за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (защото) незаконосъобразно пенсионният орган е приел категориите трудов стаж, като е приел за трудов стаж при условията на III категория трудов стаж, който е положен при условията на II категория труд."

С решение № 03-23989#1 от 30.09.2013 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата, като е приел, че макар жалбоподателят да не е пояснил за кой период счита, че осигурителният стаж не е правилно зачетен, той най-вероятно има предвид трудовия стаж като "багерист", тъй като в заявлението за отпускане на пенсия от 03.07.2013 г. отново е посочил стажа за периода 12.03.1981 г. - 04.07.1986 г. като такъв от втора категория, но за бъде зачетен от втора категория е необходимо този труд трябва да е положен строително-монтажни предприятия и фирми в отрасъл "Строителство", а тъй като стажът на жалбоподателя като "багерист" не е придобит в такова предприятие, а в Общински народен съвет, то този стаж не може да бъде зачетен от втора категория. В подкрепа на този си извод директорът на РУСО е посочил обсъдените по-горе в предходните т. 4 и 5 решение № 277 от 30.04.2009 г. по адм. дело № 68/2009 г. на Административен съд - София област и решение № 11807 от 12.10.2009 г. по адм. д. № 7611/2009 г. на ВАС-VI отд.

1. Чрез своя процесуален представител по пълномощно - адвокат Здравка Николова - Петър Илиев Григоров е оспорил това решение на директора на РУСО - София област и потвърденото с него разпореждане пред Административен съд - София област. Представил е документ, наименован "Извлечение от ведомостите на с. Искрец", в който са описани по дати отработени от него машиносмени през процесния период. Документът е подписан от кмет и главен счетоводител на Община Своге, чиито подписи са положени след удостоверяването, че машиносмените са извадени от ведомостите за заплати в с. Искрец, които се съхраняват в архива на общината. По искане на жалбоподателя съдът е назначил съдебна експертиза, вещото лице по която е представило писмено заключение, първата част от което завършва така: "... трудът на Петър Илиев Григоров може да се приеме като идентичен с труда "машинист на всички видове строителни и пътни машини" и би могла да се приеме, че е полаган при същите тежест и условия на труд, като тези на изброените работници в т. 26 от ПКТП."

II. 1. С посоченото по-горе решение, оспорено с касационната жалба по това дело, Административен съд - София област е отхвърлил жалбата срещу решение № 03-23989#1 от 30.09.2013 г. на директора на РУСО - София област като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че изводът на директора, че жалбоподателят не се ползва с правата по т. 26 ПКТП (отм.), тъй като не е работил при условията на втора категория труд, а директорът на РУСО законосъобразно е взел предвид и е цитирал относимото към случая решение № 277 от 30.04.2009 г. по адм. дело № 68/2009 г. на Административен съд - София област, потвърдено с решение № 11807 от 12.10.2009 г. по адм. д. № 7611/2009 г. на ВАС-VI отд.

1. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и са основани на следните аргументи:

а) със съдебно-икономическата експертиза било установено, че жалбоподателят е работил при значителна интензивност, като при среден брой работни дни 26-27 при 6-дневна работна седмица и 21.7 работни дни при 5-дневна работна седмица, за периода е отработил средно между 28.5 и 35.5. машиносмени на месец; вещото лице е констатирало, че жалбоподателят е правил нулеви цикли на строителни обекти в общината, на основни сгради, водопроводи, канализации на улици и др., а при тези параметри на интензивност на строителната заетост на машината, на която е работил, следва да се приеме според вещото лице, че неговият труд е идентичен с труда на "машинист на всички видове строителни и пътни машини" и че трудът му е полаган при същите тежест и условия на труд като тези на изброените в т. 26 ПКТП (отм.);

б) в нарушение на съдопроизводствените норми съдът е оставил без каквото и да било обсъждане и правна преценка представените ведомости, в които са отразени броя на полаганите машиносмени;

в) в нарушене на съдопроизводствените правила съдът е оставил без обсъждане и свидетелските показания на разпитаната свидетелка Иванова, които съдържат данни, че машината, на която е работил жалбоподателя, е била целогодишно заета със строителство на две общини - Своге и Искрец, дори се е наложило да бъде закупен втори багер, но пак багеристите са полагали извънреден труд;

г) неправилно съдът се е позовал на решение № 277 от 30.04.2009 г., защото с това решение е решен друг правен спор, а мотивите към него нямат сила на пресъдено нещо.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:

1. Въпросът от коя категория е трудът на багерист в Общински народен съвет - с. Искрец е бил предмет на многократно цитираното по-горе решение № 277 от 30.04.2009 г. по адм. дело № 68/2009 г. на Административен съд - София област, оставено в сила с решение № 11807 от 12.10.2009 г. по адм. д. № 7611/2009 г. на ВАС-VI отд. и на решение № 740 от 18.10.2010 г. по адм. д. № 451/2010 г. на Административен съд - София област, оставено в сила с решение № 7517 от 31.05.2011 г. по адм. д. № 14638/2010 г. на ВАС-VI отд. Окончателният извод, направен от съдилищата по този въпрос е, че "трудът на багериста в ОбНС е от трета категория, тъй като основната дейност е била поддръжка и ремонт, а не ново строителство".

1. Предмет на тези дела е твърдяното от двамата жалбоподатели (Петър Илиев Григоров и Павел Любенов Александров от с. Искрец) тяхно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Всяко субективно право, вкл. и правото на определен вид пенсия, е в неразривна връзка с правната норма, която определя предпоставките (юридически факти) за неговото възникване. Затова един от белезите, които индивидуализират субективните права, е правопораждащият юридически факт (или сложен фактически състав). Този правопораждащ юридически факт (състав) е предмет на доказване, защото изводът, че той е бил осъществен, обуславя и решаващият правния спор извод, че твърдяното субективно право е възникнало. И обратно - при извод, че правопораждащият юридически факт (или фактически състав) не е осъществен, решаващият правния спор извод е, че твърдяното субективно право не съществува.

1. В административния процес съдебно потвърденият административен акт и съдебното решение, което признава неговата законосъобразност, са в неразривно единство. Съдебното решение, което потвърждава законосъобразността на акта, е пречка за преразглеждането на този акт, а той - вече влязъл във формална сила - е пречка за ново обсъждане на въпроса, който вече е разрешен с него - арг. чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.

Разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, с което се отпуска или се отказва да бъде отпусната исканата от заявителя пенсия, е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 2 АПК. С него длъжностното лице признава или отрича със силата на предоставената му със закона (КСО) власт, че юридическият факт (или фактически състав), от който възниква правото на съответния вид пенсия, е осъществен или че не е осъществен, респ. че за заявителя е възникнало, респ. че не е възникнало, твърдяното от него субективно право на пенсия. В правната теория тези административни актове - при които с властническо волеизявление се признава за възникнало едно твърдяно субективно право, респ., с които се отрича да е възникнало субективно право - се наричат декларативни или още установителни, защото те властнически, т. е. задължително за своите адресати, установяват (декларират), респ. отричат, че твърдяното от адресата право е възникнало.

1. Влязлото в сила разпореждане, с което се отрича правото на пенсия (още повече когато законосъобразността му е прогласена от съда с отхвърляне на подадената срещу него жалба), е задължително в отношенията между страните по правоотношението - лицето, претендиращо право на пенсия и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. То може да бъде изменено или отменено от органа, който го е издал, само при наличие на някоя от предпоставките по чл. 99, ал. 1 КСО.

Една от тези предпоставки е да е било неправилно отказано отпускането на пенсия - чл. 99, ал. 1, т. 5, предложение второ КСО.

Със заявление вх. № 17719 от 03.07.2013 г. Петър Илиев Григоров обаче не е поискал да бъде отменено на това основание влязлото в сила разпореждане № 5102137269 от 25.09.2008 г., а е направил ново искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е разгледало това нова искане на всички основания за такава пенсия и отново е отрекло твърдяното от Петър Илиев Григоров право на такава пенсия. В частта, касаеща § 4, ал. 1 ПЗР на КСО отказът е основан на същото правнозначимо обстоятелство - липса на изискуемия от тази разпоредба осигурителен стаж от първа или от втора категория.

1. За да се приеме, че в случая е налице предпоставката по чл. 99, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро КСО, т. е., за да се приеме, че с разпореждане № 5102137269 от 25.09.2008 г. неправилно е било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е необходимо да бъдат представени нови доказателства за наличието на пораждащите правото на пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО юридически факти - осигурителен стаж от първа или втора категория, възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст.

В сега развилото се пред Административен съд - София област съдебно производство няма нови доказателства за релевантните факти. Представеното удостоверение за отработени машиносмени (виж по-горе т. I. 8 от тези мотиви) не е годно доказателствено средство за придобит осигурителен стаж, защото той се изчислява в години, месеци, дни, а вече и в часове (чл. 9, ал. 1, изр. 1-во КСО), а не в машиносмени. Машиносмяната е понятие, с което се означава обичайната мярка за време при изчисляване на работата с машини, в т. ч. и със строителни машини. Сега тази мярка варира от 4 до 12 и повече часа. Вещото лице по съдебната експертиза не е отговорило на въпроса удостоверените с посоченото удостоверение машиносмени каква часова продължителност са имали. Ако се приеме, че една машиносмяна е била с продължителност 8 часа, а според удостоверението ежемесечната натовареност на жалбоподателя е била най-малко 33 машиносмени, ще излезе, че през целия спорен период жалбоподателят е работил ежедневно, без почивни дни в неделя, а в някои от дните е работил повече от 8 часа. Освен това в с. Искрец е имало и втори багер. Ако и неговата работна натовареност е била същата, то в това малко село (с. Искрец има около 1920 жители) осъщественото през спорния период ново строителство, само със силите (финансови и трудови ресурси) на кметството, би било внушително.

В същото време обаче нито жалбоподателят, нито вещото лице, сочат поне една новопостроена тогава сграда или друг някакъв строителен обект. Разпитаната по делото свидетелка говори за строителни обекти ("по това време нашето кметство имахме голямо строителство и ОНС ни даваха поименен списък с поръчки"), но също не сочи конкретни сгради и други строителни обекти. А машиносмените на багера могат да бъдат отработено време или по ново строителство, или по поддръжка и ремонт на местната инфраструктура, или и по двете.

1. С представеното от него писмено заключение вещото лице Румен Димитров Цачев умело се е насочил към правилото на т. 67 ПКТП (отм.), според което трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда, но не е направил изследване на труда на багерист в строително предприятие, нито на багерист в кметство, нето пък е направил съпоставка на двата вида труд, резултатът от която да обуслови извода, че трудът на Петър Илиев Григоров през процесния период "би могло да се приеме, че е полаган при същите тежест и условия на труд, като тези на изброените работници в т. 26 от ПКТП". Така този съществен извод в заключението на вещото лице е останал напълно необоснован.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,