Решение № 3395 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2015 г.

Решение № 3395 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Пенка Димитрова Михайлова, от гр. Бургас, против Решение № 38/09.01.2015 г. по адм. дело № 2763/2013 г. на Административен съд-Бургас, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: зам. кмета на община-Бургас, редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт Димитрова, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на Пенка Димитрова Михайлова против Заповед № 2870/22.10.2013 г. на зам. кмета по "Устройство на територията и строителството" /"УТС"/ при община-Бургас, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Разширение на апартамент № 1, ет. 1 от вътрешната жилищна сграда № 2", находящ се в УПИ XVI-7268, кв. 42 по плана на ж. к. "Възраждане", гр. Бургас, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда строежа, предмет на заповедта, е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ и без строителни книжа, каквито се изискват. За вида на строежа е приел, че е осъществена пристройка към апартамент № 1, ет. 1, от западната му фасада, а не "балкон" по смисъла на § 5, т. 57 от ДРЗУТ, която пристройка е строеж, за който е следвало издаването на строителни книжа, каквито липсват. Установил е, че с оглед периода на извършването му - 2008 г., разпоредбите на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа са неприложими. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни изводи относно оспорената заповед. От данните по делото и заключението на СТЕ, е установено, че процесния строеж представлява масивна пристройка към апартамент № 1, ет. 1 от жил. сграда № 2, находяща се в УПИ XVI-7268, кв. 42 по плана на ж. к."Възраждане", гр. Бургас, а не е "остъклена тераса", както се поддържа от касатора. За да е тераса същата следва да съществува по одобрения инвестиционен проект на сградата и в частност по проекта за ап. № 1, ет. 1, собственост на касатора. От приложените към делото инвестиционни проекти на жил. сграда № 2, съдът правилно е установил, че към ап. № 1, ет. 1, от западната му страна, където е осъществен строежа, няма предвидена тераса /балкон/. Следователно строежа правилно е определен като пристройка към ап. № 1, ет. 1, с цел разширяване на площа му, която пристройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДРЗУТ. За всеки строеж се изисква издаването на строителни книжа, а липсата им, го определя като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В случая съдът правилно е установил, че за процесния строеж липсват строителни книжа, както и че същия не съответства на предвижданията на действащия ПУП-ПЗ в УПИ XVI, кв. 42 на гр. Бургас, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. По действащия ПУП-ПЗ за УПИ XVI се предвижда изграждането на две жилищни сгради - № 1 и № 2, свободно застрояване, с разстояние между тях от 7 м., което е нарушено от извършената пристройка. Последната излиза пред жил. сграда № 2, като увеличава застройката на първи етаж от запад и РЗП на сградата като цяло, с 6.07 кв. м. и намалява разстоянието между двете сгради с 1,20 м., в нарушение на ПУП. При наличие на незаконен строеж от пета категория, както е в случая, кметът на общината, респ. упълномощено от него дл. лице, разполага с правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издаде заповед за премахването му. Поради това, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, поради съответствието й с цитираните разпоредби от ЗУТ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта, с която е приета неприложимост на § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, регламентиращи наличие на търпим строежи, предвид годината на извършване на процесния строеж - 2008 г., която е извън обхвата на тези разпоредби. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение