Решение № 2271 от 6.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите - София чрез процесуалния ѝ представител гл. юрк. П. Николова срещу решение 1018 от 02.08.2022 г., постановено по адм. дело 399/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което касаторът е осъден да заплати на Интерком груп ООД, сумата от 10 166,31 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до деня на завеждане на исковата молба - 18.03.2021 г. - в размер на 457,48 лева, както и законната лихва от завеждане на исковата молба - 18.03.2021 г. до окончателното плащане на задължението, като е отхвърлил исковата претенция в останалата ѝ част. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател - Национална агенция за приходите - София, не изпраща представител. В постъпило писмено становище поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Интерком груп ООД, чрез юрк. Костова-Сербезова оспорва касационната жалба. В представен писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В допълнителна писмена защита оспорва жалбата и претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на Интерком груп ООД сумата от 10 166,31 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до деня на завеждане на исковата молба - 18.03.2021 г. - в размер на 457,48 лева, както и законната лихва от завеждане на исковата молба - 18.03.2021 г. до окончателното плащане на задължението. От представените по делото писмени и гласни доказателства и след обстоен анализ на института на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че доколкото делото е върнато за установяване дали цялата искова сума е била събрана именно във връзка със събиране на публичното държавно вземане и дали действително имуществото на ищцовото дружество е намаляло с тази сума, събраните при повторното разглеждане на делото доказателства - приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, фактура 0000033051/22.10.2020 г., сметка 0000042235/22.10.2020 г., платежно нареждане от 21.10.2020 г., удостоверение изх. 7766/11.04.2022 г. на ЧСИ Данова, дават отговор на тези въпроси. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съобразно установените в чл. 19 от устройствения закон за Националната агенция за приходите правила, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. След като е направил цялостна преценка на доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод, че Интерком груп - ООД е предявило иск за причинените на дружеството имуществени вреди в размер на 12 187,47 лева. Мотивираният извод на съда е за наличието на всички кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Вина в случая не се доказва, за държавата тя е обективна. Съдът е преценил, че обезщетението, което се дължи на Интерком груп - ООД за претърпените имуществени вреди представляващи пропуснати ползи и съответните лихви, причинени от незаконосъобразните действия на НАП е за сумата от 10 166,31 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди, законна лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г до деня на завеждане на исковата молба 18.03.2021 г. в размер на 457,48 лева както и законната лихва от завеждане на исковата молба 18.03.2021 г. до окончателното плащане на задължението. В останалата част съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен. С касационната жалба не се сочат обстоятелства или правни основания налагащи корекция извода на първоинстанционният съд. Настоящият съдебен състав на ВАС напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд изложени в решението му. При разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, а решението е обосновано. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. При този изход на спора и на основание чл. 80 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,