Решение № 10025 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2020 г.

Решение № 10025 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Ф., чрез пълномощника й адв. С. Нейкова против решение № 499 от 27.01.2020 г., постановено по адм. дело № 4064/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 6 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 0 СОС-14 от 14.02.2018 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която на основание чл. 105, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване със събраните по делото доказателства, както и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че с оспорената заповед, издадена на 14.02.2018 г., неправилно служебното правоотношение е прекратено със задна дата, считано от 30.11.2015 г., което не е отчетено от решаващия съд, който неправилно е приел, че заповедта има само констативно действие. Сочи се, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че от 30.11.2015 г. до 14.02.2018 г. - датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателката има качеството на държавен служител. Обжалваната заповед има както констативно, така и правопораждащо действие по отношение дължимите обезщетения. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на БАБХ, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Б. Беев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е заповед № 0 СОС-14 от 14.02.2018 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 105, ал. 1 и 2 от ЗДСл, заявление на К. Ф. и влязло в сила решение на АССГ е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката, считано от 30.11.2015 г., като на основание чл. 61, ал. 1 от ЗДСл е разпоредено изплащането на неизползван платен годишен отпуск. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, в това число и заключение на назначената по делото съдебна експертиза, които подробно е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори. Приел е за установено, че жалбоподателката е заемала длъжността "главен експерт" в отдел "Финансово стопанска дейност" към Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) София-град при БАБХ, с ранг V старши. Със заповед № 0 СПД-210 от 02.07.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ й е възложено да изпълнява и функциите на началник отдел "Финансово стопанска дейност" при ОДБХ София-град, считано от 01.07.2015 г., до назначаване на служител на незаетата длъжност, но не повече от шест месеца. Със заявление вх. № 16561 от 30.10.2015 г. жалбоподателката е сезирала изпълнителния директор на БАБХ с искане да бъде пенсионирана поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е информирала органа по назначаването, че това заявление следва да се приеме за предизвестие по смисъла на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. Със заповед № РД11-1754 от 24.11.2015 г. изпълнителният директор на БАБХ е назначил комисия, която да приеме счетоводната документация от служителката, в качеството й на изпълняващ длъжността началник отдел "Финансово стопанска дейност". В заповедта е указано същата да бъде освободена след предаването и приемането на счетоводната документация. С молба вх. № 19889 от 18.11.2015 г. жалбоподателката отново поискала да бъде издаден акт за прекратяване на служебното й правоотношение и да й бъде върната служебната книжка. Изпълнителният директор на БАБХ не е постановил изричен акт по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, поради което мълчаливият му отказ е оспорен и с решение № 8052 от 22.12.2017 г. по адм. дело № 10569/16 г. по описа на АССГ, Второ отделение 25-ти състав е отменен, като делото е върнато на органа за издаване на административен акт по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. В резултат е издадена оспорената заповед. Същата е допълнена със заповед от 27.02.2018 г., като на основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл е определено и обезщетение в размер на 6 месечни основни заплати за работа в същата администрация през последните 10 години към 30.11.2015 г. От заключението на вещото лице, което е кредитирал, съдът е установил, че името на жалбоподателката фигурира в поименните разписания на длъжностите за периода от 03.12.2015 г. до 20.02.2018 г. за длъжност главен експерт в отдел "Финансово стопанска дейност" при ОДБХ София-град. Името й не фигурира във ведомостите за заплати от м. февруари 2016 г. Месеци 10. 2015 г. и 11. 2015 г. са отработени и са изплатени като пълни месеци. В отчетните форми за явяване/неявяване на работа на служителите за нея е отразен отпуск по болест от 01.12.2015 г. до 11.12.2015 г. и неплатен отпуск от 12.12.2015 г. до 31.12.2015 г. За месец декември по сметката на жалбоподателката са преведени 64, 21 лв. От м. 01. 2016 г. насетне до издаване на процесната заповед за служителката е отразено - неприсъствие, както и не са правени преводи на трудово възнаграждение. Съгласно информацията, подавана от осигурителя в Националната агенция за приходите за м. 12. 2015 г. са отразени седем дни отпуск поради временна неработоспособност и 12 дни без вноски, което съответства на неплатен отпуск. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния, съгласно чл. 108 от ЗДСл и чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ орган по назначаване - изпълнителният директор на БАБХ, в изискуемата писмената форма и реквизити, в това число съдържа и фактическо и правно основание за издаването й. Съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, съгласно които държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване, като същото се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението. В случая служителката е подала заявление с искане да бъде пенсионирана поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е информирала органа по назначаването, че това заявление следва да се приема за предизвестие по смисъла на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. Последвалия мълчалив отказ на органа по назначаване е отменен с влязло в сила решение в изпълнение на което е издадена и оспорената заповед, като няма спор, че основанието на същата следва да е по чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. По отношение единствения спорен въпрос относно момента, от който служебното правоотношение следва да се прекрати, съдът е посочил, че издадената заповед има само констативно действие, като не поражда прекратяването на правоотношението, а само го констатира. Същото се прекратява по силата на изтичане на срока на едностранното предизвестие, съгласно чл. 105, ал. 2 от ЗДСл. Няма данни в срока на предизвестието жалбоподателката да го е оттеглила и с изтичането на срока му същото е проявило прекратителния си ефект спрямо служебното правоотношение. В този случай, органът по назначаването е длъжен, при условията на обвързана компетентност да постанови индивидуален административен акт, с изрично предвиденото в закона съдържание. Актът по чл. 108, ал. 1, във вр. с чл. 105, ал. 2 от ЗДСл. е такъв по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК - волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, тъй като с него само се констатира настъпилото с изтичане на срока на предизвестието прекратяване на служебното правоотношение. Срокът на предизвестието е изтекъл на 30.11.2015 г., поради което правилно същата дата е посочена в обжалваната заповед. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията, за недопустимо придаване на обратно действие на заповедта, тъй като действието на тази заповед е само констативно, не и правопораждащо. По посочените съображения съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е обосновано и съобразено с доказателствата по делото, като правилно е приложен и материалния закон, след коректна интерпретация на фактическите установявания. По единствения спорен въпрос относно момента, от който служебното правоотношение на жалбоподателката следва да се счита прекратено, съдът е изложил обосновани с оглед данните по делото и при правилно приложен материален закон мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Правилно е прието, че единственото условие по чл. 105, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение е отправянето от страна на служителя на писмено предизвестие до органа по назначаването. В случая това условие е налице. След изтичане на предвидения в чл. 105, ал. 2 от ЗДСл срок органът по назначаването само констатира настъпването на факта на прекратяването на служебното правоотношение, като в условията на обвързана компетентност следва да издаде индивидуален административен акт за това, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Поради това, първоинстанционният съд правилно е приел, че моментът на прекратяване на правоотношението между жалбоподателката (настоящ касатор) и ответника като орган по назначаването е моментът на изтичане на срока на предизвестието - 30.11.2015 г. Правилен е изводът на съда, че датата, на която органът е издал оспорената заповед, не е дата на прекратяване на служебното правоотношение, което е прекратено едностранно, по волята на касаторката, при условията на предизвестие, като с подаването му е предопределена и датата на прекратяване на служебното правоотношението, обвързано с изтичане на срока на предизвестието. Правилно съдът е посочил, че с посочената в оспорения административен акт дата - 30.11.2015 г. не се придава обратно действие на заповедта, тъй като същата има само констативно действие и само констатира настъпилото с изтичане на срока на предизвестието прекратяване на служебното правоотношение на 30.11.2015 г. Доводите в касационната жалба, че държавната служителка фигурира в поименното щатно разписание до издаване на оспорената заповед, че й е изплатено възнаграждение до края на м. декември 2015 г., че се е водила в неплатен отпуск до издаване на заповедта, предмет на контрол, т. е. има качеството на държавен служител до датата на издаване на заповедта по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - 14.02.2018 г. са несъстоятелни. Посочените обстоятелства са ирелевантни за съществуването на служебното правоотношение. Погрешното й включване в поименното щатно разписание не е юридически факт, който може да породи служебно правоотношение, както и това, че служителката се е водила формално в неплатен отпуск. Посоченото може да води до друг вид отговорност на работодателя, но е ирелевантно за съществуването на служебното правоотношение. Тези факти са относими към последиците от прекратяване на правоотношението (впрочем касаторката не спори, че са и изплатени дължимите обезщетения за неизползван отпуск по чл. 61, ал. 1, както и по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл), но са неотносими към настъпването на правопораждащия факт и настъпилото прекратяване на служебното правоотношение, съответно към законосъобразността на обжалваната заповед. Приемайки, че оспорената заповед е законосъобразна съдът е постановил правилно решение. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да бъдат присъждани в полза на касационната жалбоподателка, с оглед изхода на делото, а на ответника по касация не следва да бъдат присъждани, тъй като не е доказано извършването на такива. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,