Решение № 9314 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2018 г.

Решение № 9314 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Сбирков от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Русева срещу решение № 420/8.12.2017 г., постановено по адм. дело № 306/2017 г. на Административен съд – Смолян. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като му присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер за сумата от 8000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане или алтернативно моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Смолян. Моли за присъждане на съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се явява лично и в представено писмено становище по делото, а също и в съдебно заседание поддържа по същество доводите изложени в касационната жалба. Не представя нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите (РДГ) – Смолян, представлявано от директора, в представено по делото писмено становище от процесуалния си представител ст. юрк. Шехов оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде оставен в сила. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага доводи за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила по чл. 7 от АПК, чл. 9, ал. 3 от АПК и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото върнато на Административен съд – Смолян за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Смолян е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на И. Сбирков от [населено място] срещу Регионална дирекция по горите (РДГ) – Смолян за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в размер на 8000 лв., вследствие на 24 незаконосъобразно издадени НП на директора на РДГ – Смолян, по които сумите по наложените глоби възлизат на 22 600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че ищецът е бил вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика и като лицензиран лесовъд за периода от 1.01.2015 г. до 20.11.2017 г. е издал 314 позволителни за сеч (справка на л. 95 от адм. дело № 306/2017 г.) Установено също по делото е, че във връзка с преглед на данните в информационната система на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) гр. София е назначена проверка във връзка с допуснати нарушения от ищеца при издаване на отделни позволителни за сеч по указание на ИАГ. Проверката е възложена на директора на РДГ – Смолян, който след като е проверил процесните позволителни за сеч е констатирал отделни нарушения и е съставил АУАН, след което и НП, общо 36 на брой. При направена проверка на представените по делото доказателства, съдът е констатирал, че 24 от издадените 36 наказателни постановления са били отменени от Районен съд – Смолян. При тази фактическа установеност съдът е приел, че макар и да е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, от представените по делото доказателства, ищецът не е доказал да е накърнено сериозно здравословното му състояние и достойнството му. Приел е също в мотивите си, че не е доказана и пряка причинна връзка на негативното засягане на името му, както и влошаването на здравословното му състояние да е станало от административнонаказателната дейност на органа издал отменените НП. По тези съображения административният съд е счел, че не се установяват настъпили неимуществени вреди за ищеца, поради което е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Решението е валидно и допустимо, но е постановено при съществено нарушаване на съдебно-производствените правила по чл. 7 от АПК, чл. 9, ал. 3 от АПК. Първоинстанционният съд не е установил действителните факти от значение за случая, а именно – претърпени ли са от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на физическото и психическо здраве на касатора в периода от 30.03.2016 г. (издаване на първото от отменените наказателни постановления) до 6.01.2017 г. (отмяна на последното наказателно постановление) и ако "да" – какви и имат ли връзка с отменените от РС - Смолян като незаконосъобразни НП на директора на РДГ - Смолян. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете за вреди от незаконосъобразна административна дейност се разглеждат по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 АПК задължава съда да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. Съдът в нито един момент от производството не е указал на страната, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото тя не сочи доказателства. Съдът събира доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, по искане на страните /чл. 171, ал. 2 АПК/. Ищецът е направил доказателствени искания с исковата молба, по които няма произнасяне на съда. За да отхвърли иска, съдът е приел исковата претенция за недоказана в частта за причинена вреда и в частта за наличие на причинна връзка между отменените актове – наказателни постановления и заявената като причинена неимуществена вреда, без да укаже доказателствена тежест на ищеца, в нарушение на чл. 9, ал. 3 АПК. Предвид на изложеното и доколкото съдът не е изложил мотиви относно доказването на другите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по иска на И. Сбирков, както е предявен, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане, съобразно гореизложените мотиви. Във връзка с направеното от касационния жалбоподател искане за разноски, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, по него ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Върховният административен съд, трето отделение,