Решение № 7548 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11560/2016 г.

Решение № 7548 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11560/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на район "О." при СО срещу Решение № 5320 от 21.07.2016 г., постановено по адм. д. № 2575/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е прогласена нищожността на покана от 01.03.2016 г. на кмета на район "О.", СО, за свикване на общо събрание на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., бул. "В. Л." .№... и Столична община - район "О." е осъдена да заплати в полза на К. Н. С. от гр. С. сумата от 310 лева разноски по делото. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на К. С. Н. лично и като управител на етажната собственост срещу изготвената на основание § 56, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУЕС покана за свикване на общо събрание на ЕС със законните последици. Срещу същото съдебно решение е подадена и втора касационна жалба от конституирания като заинтересована страна в първоинстанционното производство Б. В. А. от гр. С., който е инициирал пред кмета на район "О." издаването на атакуваната покана. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение на всички, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК основания и моли съдебното решение да бъде отменено със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, кметът на район "О."-СО не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Вторият касационен жалбоподател, Б. В. А., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответниците, К. Н. С. и Етажната собственост на сграда, находяща се на бул. "В. Л. " .№..., редовно призовани, се представляват от адв. Тодоров, който оспорва касационните жалби, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в депозирани по делото два писмени отговора на двете касационни жалби, както и устно - в хода по същество. Претендира разноски от името на ответника - етажната собственост на сградата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страна, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение АССГ е прогласил нищожността на покана от 01.03.2016 г. на кмета на район "О.", СО, за свикване на общо събрание на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., бул. "В. Л." .№... и е осъдил Столична община - район "О." да заплати в полза на К. Н. С. от гр. С. сумата от 310 лева разноски по делото. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел на първо място, че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт, макар съдържащ се в документ, озаглавен "покана", тъй като с тази покана кметът на съответния район при СО упражнява специфични административни правомощия, с които замества волеизявление на гражданскоправни субекти с цел регулиране на отношенията във връзка с етажната собственост по смисъла на ЗУЕС. По съществото на жалбата административният съд е заключил, че не са били налице материалноправните основания администрацията да се намесва в гражданскоправните отношения по управление на етажната собственост. Б. е проведено общо събрание на етажната собственост на 12.10.2009 г., на което К. С. е бил избран за управител на ЕС. М. и не в изискуемата форма, същият в това си качество е подал до кмета на район "О." уведомление по чл. 46б от ЗУЕС, обективирано в писмо от 11.05.2015 г. Ако кметът на общинския район е считал това уведомление за нередовно, то същият, с оглед задължителните законови разпоредби, е следвало да укаже на управителя на етажната собственост да отстрани констатираните нередовности и да приведе уведомлението в съответствие с установената с Наредбата по чл. 44, ал. 4 от ЗУЕС форма. Доколкото това не е сторено - от една страна, а от друга страна - кметът на общината преди издаване на поканата за свикване на ОС е нарушил императивната разпоредба на чл. 35 от АПК, като не е събрал доказателства за това налице ли е валидно избран управител на ЕС или не, то поканата за свикване на ОС на ЕС на основание § 56, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУЕС /ДВ бр. 57 от 2011 г./ е издадена извън законовите материалноправни правомощия на кмета на съответния район по цитирания по-горе законов текст от ЗУЕС. По горните съображения съдът е обявил нищожността на обжалваната покана за свикване на ОС. Съдебното решение е правилно. Обосновано административният съд е заключил, че поканата за свикване на ОС на основание § 56, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУЕС /ДВ бр. 57/2011 г./, издадена от кмета на общинския район, съставлява индивидуален административен акт, издаден от административен орган при упражняване на административна дейност, създаващ задължения и засягащ права на гражданите и юридическите лица, притежаващи самостоятелни обекти на собственост в сградата-етажна собственост. Правилен е и решаващият извод на АССГ за това, че в конкретния случай кметът на район "О." не е имал материалноправната компетентност да свиква общо събрание на ЕС на сградата с административен адрес бул. "В. Л. " .№.... Тази ЕС е избрала една от алтернативно предвидените в чл. 9 от ЗУЕС форми на управление: чрез общо събрание. В изпълнение на задължението си по § 2 от ПЗР на ЗУЕС, етажните собственици са провели ОС на ЕС в рамките на определения в закона 6-месечен срок, на което са избрали за управител на ЕС К. Н. С.. Същият продължава да бъде управител както към датата на издаване на обжалваната покана на кмета на община "О." за провеждане на ново ОС, така и в хода на съдебното производство по обжалването й. Обстоятелството, че след 2009 етажните собственици не са провеждали поне веднъж годишно последващи общи събрания на ЕС, не лишава К. С. от правата му на валидно избран управител- от една страна, а от друга страна - не дава право на кмета на район "О." да свика такова общо събрание при условията на § 56, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУЕС, още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 5, предл. второ от ЗУЕС всеки собственик, включително и касаторът Б. А., е можел да свика ОС на ЕС във всеки един момент след 12.10.2010 г. Кметът на общината има правомощие да свиква ОС на ЕС по § 56, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУЕС /ДВ бр. 57/2011 г./ единствено в случаите, в които до влизане в сила на ЗИД на ЗУЕС /ДВ. бр. 57/2011 г./ етажните собственици въобще не са свикали общо събрание на ЕС, какъвто не е конкретният случай. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ съображения за това, че подадената от К. Н. Стоилов до кмета на район" О." молба вх. № СА-9400-176 от 11.05.2015 г. следва да се разглежда като уведомление по чл. 46б от ЗУЕС, а евентуално - при нередовност на същата, административният орган е следвало да укаже тези нередовности и необходимостта от подаване на подобно уведомление по образец, което не е сторено. Дори обаче да се приеме, че управителят на ЕС въобще не е изпълнил задължението си по чл. 46б от ЗУЕС, то и в този случай кметът на общинския район не може да прибегне до свикване на ОС на ЕС като санкция за подобно неизпълнение, тъй като подобна хипотеза не е включена в императивната разпоредба на § 56, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУЕС. По горните съображения двете касационни жалби са неоснователни, а атакуваното с тях съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение