Решение № 4875 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7253/2008 г.

Решение № 4875 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7253/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на пълномощника на Столичния общински съвет против решение № 287 от 12.12.2006 г., постановено по адм. дело № 666/2006 г. от СГС, АО, III г състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Цветана Георгиева Гочева не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Заявява, че съдът е процедирал правилно, връщайки преписката на органа, тъй като не са налице основанията за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна в развилото се пред първоинстанционния съд производство, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е отменен мълчаливия отказ на председателя на Столичния общински съвет да се произнесе по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх. № 94-ЗДОИ-112 от 29.12.2005 г., подадено от Цветана Георгиева Гочева от гр. София като незаконосъобразен, а преписката е върната на административния орган за изрично произнасяне с решение по чл. 28 от ЗДОИ. Съдът е дал указания, приемайки, че мълчаливият отказ е недопустим по правилата на чл. 37 и чл. 38 от ЗДОИ и като такъв е в нарушение на административнопроизводствените правила на специалния закон. Решението е правилно. По подаденото заявление от 29.12.2005 г. задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ - председателят на СтОбС като административен орган е бил длъжен да проведе административното производство по предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация като извърши всички, вменени му от процесуалния кодекс и специалния закон административнопроизводствени действия, съобразявайки се със задълженията си по чл. 28 и следващите от закона. След констатиране на нарушение на процедурата, както е в настоящия случай, съдът не разполага с друго правомощие, освен да върне преписката на органа за провеждане на административното производство и произнасяне по искането с мотивирано решение. Вече в рамките на производството органът следва да прецени дали исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, дали са налице другите предпоставки за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп, дали не са налице основания за предприемане на действия за защита интересите на трети лица и едва след това да се произнесе по реда и във формата, предвидени в чл. 28 или чл. 38 от закона. Правомощието на съда е да провери законосъобразността на произнесеното решение, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ но това предполага задълженият субект да се е произнесъл с решение, в чиито мотиви да изложи фактическите и правни основания за решението си след провеждане в цялост на административно производство. Ето защо в конкретния случай, първоинстанционният съд е процедирал правилно като е върнал преписката за произнасяне с мотивирано решение по направеното искане. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение