Решение № 6523 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10725/2008 г.

Решение № 6523 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10725/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Дупница, чрез управителя Василка Бельовска, против Решение № 543 от 16.06.2008 год., постановено по адм. дело № 193 от 2008 год. по описа на Административния съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11 от 27.12.2007 год. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград". В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК . Касаторът поддържа, че Решението е неправилно, тъй като Съдът в противоречие с установената фактическа обстановка е направил своите изводи и не е обсъдил всички доказателства по делото, което е довело до погрешно направени изводи. По подробни съображения моли Решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като се отмени обжалвания акт. Ответникът - Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград", оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Благоевград, е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Дупница срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11 от 27.12.2007 год. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград". За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган - директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - гр. Благоевград, по силата на чл. 195б, ал. 1, чл. 194, ал. 1 и § 9 от ЗВ, установяващи заплащането на такси за водоползване, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти Съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които са в съответствие с приложимите материалноправни норми. Възраженията, които се поддържат с касационната жалба, са същите, поддържани и с първоначалната жалба пред първоинстанционния съд, които са били обсъдени от съда и на които са дадени законосъобразни отговори, които се споделят и от настоящата инстанция. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ , където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва акта, като поддържа, че таксата е определена неправилно и че той е заплатил същата. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за водоползване по издаденото разрешително. Неоснователно е възражението за неправилно прилагане на правната норма относно изчисляването на таксата, тъй като няма спор, че измервателни устройства не са монтирани, поради което таксата за водоползване е изчислена въз основа на категорията вода, посочена в разрешителното, и при изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Предвид на доказателствата по делото и заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза съдът обосновано е приел за недоказани възраженията на жалбоподателя срещу акта във връзка с твърденията му, че са заплатени такси по разрешителните - предмет на оспорения АУПДВ. Изрично в заключението на вещото лице е посочено, че претендираните суми не са платени от дружеството жалбоподател. Неоснователна и първото оплакване на касатора относно категорията на ползваните води. Правилно съдът се е позовал на приложените като доказателство по делото разрешителни за водовземане. Твърдението на касатора, че категорията подземни води, които дружеството ползва не е I, а II е неоснователно и както правилно е приел АС не е предмет на настоящото производство. Всички водоизточници по разрешителните за водовземане за питейно-битови нужди са от I категория, определена по реда на чл. 84 от Наредба № 1/7.07.2000 год. за проучването, ползването и опазването на подземните води, и въз основа на официални данни от хидрогеоложки проучвания и изпитвания, приложени и приети по делото. Тези разрешителни не са преоформяни в посочените в приложение № 1 от наредбата срокове, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че водоснабдителното дружество е черпело вода от подземни води I категория. В тази насока е неоснователен касационния довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане изслушване на поисканата в хода на първоинстанционното производство експертиза, тъй като заключението й не е свързано с предмета на настоящото производство. Второто оплакване на касатора е свързано с размера на таксата, определена в АУПДВ. Законосъобразни са изводите на административния съд, че размера на таксата е нормативноопределен в цитираната по-горе тарифа - чл. 2, ал. 1 и се определя по посочената в тази правна норма формула и на база разрешения годишен обем вода. В този смисъл законосъобразен е извода на административния съд, че приетото заключение на ССЕ е неотносимо. Като допълнителен довод следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗВ в която е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но това не означава, че това е размерът на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. Таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество иззета вода от подземните води, които ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но иззето от съответния водоизточник дружеството (на база разрешения годишен обем вода, поради липса на монтирани от него измервателни устройства) е задължено по закон да заплати таксата. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение